Ужасни, смешни срещи

Тоя със напълняването е върха!!!
При мене черешката на тортата е един полицай.
Не беше лош, но не се получи между нас. Веднъж сме излезли, забавляваме се, а майка му му звъни да се прибира, че да не закъснее за работа на следващия ден.

Тъй де, то това е оправдано - от зодията ти е.

Имаме роднина, който развиваше теорията, че където отидеш, домакинът трябва да поеме разноските. Няма лошо, но когато дойде у дома или ние сме го поканили. А той пристигаше ненадейно, настояваше да отидем в еди-кое си заведение в града  или в околностите му и цялата сметка да я платим ние. Нали сме в нашия град. Пък когато сме отидели в неговия, той щял да плаща.

То и аз не държа да ме черпят, затова си бях и платила, просто не бих имала връзка с подобен тип, не ми се ще да пиша след време теми в СО, ама той нищо не купува на детето...

Писала съм и друг път по въпроса. На първа среща жената трябва да има възможност да си плати, а мъжът да не ѝ позволи.

Разказвала съм за случая, където излизам с един на театър. Точно както братовчедката с киното, отидохме на касата и той просто си купи един билет. Аз, разбира се, си взех един след него. Понеже имаше час до началото, седнахме в една сладкарница наблизо. Аз пих капучино, той си поръча кафе  и торта. Накрая аз вадя 2 лв., капучиното беше 1,20 лв. в онези времена и тоя ги взе. Плати на сервитьорката, прибра си рестото и ми вика - Нямам да ти върна 80 ст. Рекох - Е, хайде, няма нужда.....

След театъра ми вика - Да идем на ресторант. Хаххахаа, така ме досмеша. Извиних се с ранно ставане на другия ден. Господинът беше много озадачен, че не искам да се видим пак....
На всичкото отгоре беше и страшно скучен тип.

Ще ви разкажа най-фрапиращата ми случка. макар че не е много за споделяне.
Отиваме с приятелка в една квартална кръчма, обаче нямаше места. Сервитьорът ни настани на една маса, където стояха двама мъже и една жена. Те нямаха нищо против нашата компания и веднага завързахме приятелски разговор. Единият от мъжете беше много симпатичен и ми хвана окото, а той скоро почна открито да флиртува с мен. След време се освободи съседната маса и ние се преместихме, но флирта и закачките продължиха. Наздравици, шеги и искри прехвърчаха през масите. С приятелката ми се чудихме дълго  с кой от двамата е жената и стигнахме до извода, че е с другия.А тя беше много мила, усмихваше се и се държеше любезно с нас. Накрая се оказа, че и те ще ходят в същата дискотека както и ние и предложиха да ни закарат с тяхната кола. Казахме си, какво пък толкоз, ние сме две, пък и те са с жена, няма опасност.
Качихме се ние отзаде в колата,, а въпросния сваляч се изцепи: Тя жена ми ще кара, че аз пих много!
Леле!!!! Направо останахме като гръмнати. Толкоз неудобно не бях се чувствала никога, ама как можех да си представя, че някой мъж открито ще сваля друга в присъствието на жена си. Почувсвах се страшна глупачка.
Нямаше накъде да бягаме и се замъкнахме в дискотеката заедно. Пихме,танцувахме, но беше много сконфузно,  по едно време се извиних на жена му, а тя ме разби: О, той мъжа ми е много контактен, аз си го знам.Е коя жена може да изтърпи такова поведение ,направо не е за вярване.
На всичкото отгоре, тоз издебна жена си докато е в тоалета, да ми каже че много ме бил харесал.Отвърнах му, че не харесвам женени мъже.
Обменихме си телефоните с жена му, понеже се оказа че се нуждаят от ИТ услуга, а аз работя в тази сфера. А тоз на другия ден ми звъни да сме пиели кафе. моля ви се.
Казах му да доведе жена си и баба си, иначе няма да изляза с него.

Хаха, Соулче викаш учуди се, че не го оцени

Аз не очаквам да ме черпят, но щом ме канят на среща, очаквам джентълменско отношение. Да ми отваря вратата, да ми държи палтото и т.н и разбира се да поеме разходите по кино/театър/ресторант или там където ме води. Ако не го направи няма драма, просто няма втора среща. Най-мразя стиснат мъж. И липсата на обноски. Няма значение какви са ни отношенията с въпросния.

Веднъж в студентските години ме сваляше един колега, върл сметкаджия. На първа среща ми брои стотинките за кафето...не ми светна червената лампа веднага, но след още няколко тънки сметчици светна. После се залюби с една колежка, същата сметкаджийка като него и се ожениха даже. Последно като ги видях преди сигурно 10г, всеки си вадеше портомоненцето и си плащаше. Намериха се, 'дет се вика

Преди години, когато бях студентка ехххх хубави времена, та излизах с едно момче, което учеше и работеше. Много се гордееше, че работи и уж разполага с пари. Излизахме няколко пъти, всеки път плаща сметката. Опитах на няколко пъти да му кажа " днес Аз те каня" или пък "искам да те заведа на едно място да хапнем еди какво си" и при опита ми да платя направо ще откачи. Това ме напрягаше страшно много и един ден сложи капака просто. Звъни ми, казах му че съм с приятелки на кафе. Ооо то наблизо вика, ще мина да те видя за малко, че отивал еди къде си. Дойде, казахме си 2 приказки на крак, да уточня че не е сядал и не  е пил нищо и след това вади портмонето взима супер бързо едни 5 лв и ми ги муши в ръката и ми казва на ухо..." да си платиш кафенцето" и тръгна. Стоях като гръмната... Това ни беше последната среща, реших, че даже няма да му се обяснявам, макар че няправи няколко опита да говорим поне

.velinova85 този като Рокфелер се е изживявал

Хаха това ми напомня една случка. Като ученичка аз 11 клас, имаше един батко от нашето училище вече завършил. Докато учеше всички момичета въздишаха по него. Та започна да ми пише, взехме да излизаме. Един ден ни беше събрал компания у тях, скарахме се нещо ама жестоко се скарахме 😁 И викам си такси аз и излизам да го чакам отвън, при което въпросния излиза и буквално ми хвърли пет лв във въздуха, вика ето за таксито. Ей полудях направо! Оставих си му парите на улицата, а като се прибрах го блокирах от всякъде😁

Ааа, аз пари не връщам. Щом му се дават - вземам. Понякога жените нямаме угодия - като не дават, що не дават, като дават, що дават. Да, да, знам, подхода и начина са разковничето, и все пак.

Няма угодия бе! Не предната страница - що не плащали, като плащат пък - хвърлят се пари по улицата, блокират се контакти... Добре, че не съм мъж!

То плащането на сметката на първа среща няма общо с подхвърлените пет лева. Самото плащане не е заради парите, а заради отношението. Не вярвам, че има жена, която да не може да извади 5-10 лв. да си плати кафето и колата или пък салатката.
А хвърлените пет лева са си чиста обида.

Е, какво значи подхвърлени. По банкова сметка ли да ги преведе, за да има жеста тежест. Аз уважавам мъже, които смятат, че жената трябва да бъде обгрижвана и издържана. Какво като имам 5лв. да си платя кафето. Стига да не си мислят, че дал някой лев и айдееее станах негова собственост. Затова казах, че разковничето е в отношението и подхода.

Пп Ето, дори и сърдит е дал пари за такси, това е мъжка и като общо човешка проява на отговорност. Тя имала, ами, ако нямаше. Ако е късно вечер и няма кой да я прибере и да трябва да се прибира сама по тъмните улици, ами, ако и се случи нещо. В това да проявиш отговорност към някого дори и да си му сърдит, аз поне не виждам нищо лошо.

Да споделя и аз по темата "плащане на сметки".
Двама мои приятели ме увещават супер много време да излезна с техен приятел, защото много ме бил харесал и настоявал да се видим. Сядаме ние на кафе четиримата, аз пия сок, той кафе, идва сметката и мунчо казва "брат, кажи колко ми е кафето". 😁 Стана ми неприятно честно казано, не защото съм се бръкнала 2-3лв, а заради отношението. По-скоро липсата на такова.

Имам и един друг култов случай, отивам преди години на кино с тогавашното ми гадже, който си беше стисльо и половина, и негови приятели. Аз закъснявах, те бяха там по-рано от мен, и принцът ми взел билет. Когато отидох, му подадох пари за билета, но той ми се изсмя и не ги прие. Той черпил. Свършва филма, излизаме от киното, господинът ме хваща и ми казва "ама ще може ли все пак да ми дадеш парите за билета". 😁 Дадох му ги. Тази прожекция я помня само с хубаво, защото преди началото, се блъснах челно с един непознат човек, който сега ми е съпруг. После, по ирония на съдбата, животът ни срещна отново, тогава си направихме по-добра първа среща.

Джаста Праста, за мен това са точно подхвърлени като на куче пари. Не бих ги взела, но всеки си знае.


Аз пък не уважавам жени, които смятат, че мъжете са длъжни да ги издържат.