Ужасни, смешни срещи

В малките градове близо до София, е снимачната площадка, на моите филми 🤣🤣🤣

И от село до града има така на цената на билета.
Возила съм се с две братовчедки, никога сама.

Е как ще се качваш при непознат, абсурд. Ако ще яйца да валят и да закъсняваш и 2 часа. В днешно време имам чувството, че всеки втори е куку.

През 90-те много се пътуваше на стоп. Мен принципно ме е страх, но съм се качвала с две приятелки веднъж-дваж за разстояние от 15 ина км. Те редовно си пътуваха на стоп. В днешно време обаче почти никой не се вози така и почти никой не качва стопаджии.

Преди години, в най-големият пек, дърво и камък се пука от жега, вървя аз пеш, много ядосана, заем ще тегля, а ме бяха върнали за някаква бумажка, та вървя си по пътя, пот тече от мене, и спира до мене някакъв важен джип, вътре мутра, да ме закарал. И...качих се. Малък град, хората се познават. Мутрата и да е имал каквито и да е намерения, ми слуша ругатните по ДСК, по ММ, който не беше в града, по времето...излях си всичко, което бях насъбрала. Заведе ме до банката човека.

Преди години седя пред столичен мол и си чакам маршрутка. Към мен се приближава мъж, добре изглеждащ и облечен, любезно и уважително ме поздравява и ме пита искам ли да ме заведе някъде и да ме почерпи. Бях в настроение и реших да го изгъбаркам. Питах го къде смята да ме води и какво ще ме почерпи. Отговори - в бирария, бира и мезета. Отсякох - абсурд. Не искам на бирария и бира не пия, жена съм, какво е това нещо. Добре, ми каза, а някъде друг алкохол, скъп, какъвто искам (интересно, че клонеше към алкохола, не към обяд, вечеря и т. н.). Казах му, че не пия твърд алкохол, защото кърмя (синът ми беше на около 3м). Пожела ми лек ден и даже любезно ми се извини и обясни защо се отказва. Мислел е да пием алкохол и правим секс. Но щом имам бебе и сигурно мъж, не може да рискува да си навлича проблеми.😂

Бях забравила случката, но покрай последните постове ми се върна спомена. Шофирам из софийските улици и чакам на светофар за десен завой. Първа кола съм. Пуснала съм си любимо метъл парче доста силно и даже не съм усетила, че някой е отворил предната дясна врата. С периферно зрение фиксирах и в силен потрес чух как непознатия понечвайки да се качи в колата нагло ми казва, че ще се вози до Орлов мост. Рязко потеглих както бях с отворена врата и това беше единствения път в живота ми когато минах на червен светофар. Да ме е помислил за такси, няма начин. С ярко червена кола бях. Но пък в интерес на истината бях доста младичка тогава. От този случай винаги когато съм сама карам със заключени врати, нищо че вече не съм в първа младост.

Страшно звучи непознат мъж да се качи в колата ти, докато чакаш на светофара. Настръхнах, само като си го представя. И аз щях да потегля на червен светофар. Добре че сте потеглили навреме, кой знае какво можеше да ви се случи.

и добре че не е имало коли, че.......

Малко изместихме темата, но историите са интересни.

В студентските години отиваме компания на рожден ден в дискотека. Само аз и една от моите приятелки бяхме недоволни от избора. Не понасяхме попфолк, а трябваше да издържим на това място от уважение. В полунощ отидохме и нямаше разбира се места, вече партито беше хард - момичета по сутиени, пияни, хвърлят салфетки абеее... Всички скочиха на кючеци по дансинга, а ние двете бяхме благодарни, че си намерихме две места на един бар да си откесаме. Черпехме се взаимно и пийнахме доста, но ни беше толкова тъпо там, че пиенето не ни хвана.
До нас седяха двама младежи и след час така се отрязаха, че се гонеха около нас, пръскаха се с вода. Опитваха се да ни свалят, искаха някакви напитки да ни черпят. Ама такива по детски лигави и неприятни. Моята приятелка ми каза: "Сорша, давай допивай и да си ходим, не се издържа, уважихме я тая звезда, стига толкова". В този момент единия от двамата се хвърли върху мен и ме ухапа по рамото много силно, остави ми отпечатък от зъби. Много се изненадах и стреснах. Преди изобщо да успея да реагирам срещу нас се затича от едно сепаре много едро момче прегърна ме и ме пита как съм, хвана го този пияния до мен и го завлачи за дрехите, крещейки: " Кво' праиш ти с гаджето ми бе". Беше се толкова разпенил, обиждаше и го размяташе, аз продължавах да съм загубила ума и дума. Затича се няква охрана. Почна да става проблем.
Моята приятелка ме дръпна за ръката и ми посочи само изхода бързо да се изнасяме.

Случвали са ми се всякакви простотии по клубове и дискотеки. Но този ми е най-запомнящия се. Изкарах си акъла.

Ужас, сигурно са били и друсани, освен пияни...

Имам ужас от хора, които са на субстанции. Опасни са за себе си и за околните. Едно приятелче на иначе приятен и спокоен купон по домашно му смеси алкохол и някаква химия и за малко да се гътне. Викахме БП, а аз умрях от страх а) нещо да не му стане б) някой колега на мама да не ме познае.

И аз така с тия със субстанциите..
Обяснявала съм се на полицията в Белгия ,след като се озовахме по погрешка  на кофти случка на парти.
Накрая се прибрахме ,държейки счупена бутилка.Шокът беше един път.Най-запомнящата ми се нова година.

Аз винаги карам със заключени врати..

Но един забаваен случай.
Познат имаше жълта кола. И един ден се качва жена с доста притеснен вид и казва адрес, за да я закарат. Моят познат нищо не казал. Просто я откарал където искала.
Когато стингали жената го попитала колко му дължи, той и отговрил че нищо, че не такси, но се надява всичко да се оправи за каквото е била притеснена..

И аз съм се качвала в грешната кола.
Пред моя вход има кола същата марка, модел и цвят като моята. Един ден мъжът беше с колата ми и ми звъни, че ме чака долу. Слизам виждам запалената кола и се мятам вътре. А мани изръсих и няква сексуална закачка, докато осъзнах, че всъщност съм се качила при комшията.

Втори случай. Слизам да ходя на работа и не мога да си отворя колата. Сумтя и се чудя какво да правя (беше ми се случило веднъж и мъжът ми каза, че трябва да сменим батерийката на ключа, ама аз забравих, защото проблем после не е имало). Правя схеми как ще стигна навреме и констатирам, че няма как. Отчаян последен опит- опитвам се да я отключа с ключа, а знам, че ключалката на вратата е развалена и няма да мога. Ръчкам ключ, истерясвам, натискам копчетата за отключване и заключване. И по някое време чувам щрак, щрак (звук отключване и заключване) през четири коли. Ооо ама тая не била моята. 😂😂😂😂

След тези два случая, мъжът ми ме застави да си науча номера на колата. (щото бях го сгрешила и на един смс за зона).