absurT, тук изниква дилемата - дали е по-добре повече майки на работа, но с повече деца или повече домакини, но с 1 дете
Аз работя, за да се издържам, но и за да виждам повече хора и събития, да се информирам и чета и т.н. Съмнява ме, че бих го правила само за обща култура, ако не ходех на работа. Т.е. запълвам си всекидневието, а не работя, за да ми вдигнат паметник и да ме помнят. За да те помнят в администрацията - най-добре бъди голям гадняр, повече от стандартното.
Както колегите те забравят, така и детето ти може да отиде на о. Фиджи и да се виждате предимно по скайп.
Аз работя, за да се издържам, но и за да виждам повече хора и събития, да се информирам и чета и т.н. Съмнява ме, че бих го правила само за обща култура, ако не ходех на работа. Т.е. запълвам си всекидневието, а не работя, за да ми вдигнат паметник и да ме помнят. За да те помнят в администрацията - най-добре бъди голям гадняр, повече от стандартното.
Както колегите те забравят, така и детето ти може да отиде на о. Фиджи и да се виждате предимно по скайп.
О, аз не мисля, че майките трябва да са домакини цял живот!
Но и егоизма да стига дотам- да не щеш " да прежалиш" няколко години, за да създадеш и оставиш нещо стойностно след себе си, също не го разбирам.
Докарали са ни дотам, че да се чувстваме пълноценни само ако сме на работа, ако носим пари, ако някакъв там шеф ни похвали или повиши.
Това определяме като " реализация в живота"- едно с едно с мъжката и пак вдигане на пръсти, за да станем еднакви с тях. Което за мен е силно ограничаване на възможностите ни и интересите ни, че и натюрела ни, ако щеш!
Искат от нас да "гребем" еднакво, а не да се допълваме като запазваме различността си и уникалността си.
