Този така наречен мъж (поне от начина по който го описваш) изглежда адски жалък, навярно дори себе сам си не харесва, та що остава теб. Пределно му е ясно, че такъв като него никога не може да накара никоя уважаваща себе си жена със самочувствие дори да гледа в негова посока и затова си е направил сметката, че по-добре да се овеси на врата на смачкан и безропотен човек като теб без грам самочувствие, защото иначе той самият няма да прокопса. От дотук прочетеното за никаква любов не може да става въпрос, бракът ви изглежда като пародия на онова зряло и дълбоко чувство, което трябва да свързва двама души... Родителите ти пък просто не зн как да коментирам и аз си помислих, че сте от мюсюлманската общност. Колкото до теб - пробвай да се обградиш с приятели, общувай предимно с хора, които са на твоя страна и те подкрепят (не може да няма такива) и най-важното спри да бъдеш изтривалка на всеки, който пожелае и да просиш съжаление наляво и дясно, припомни си силните си качества (сигурна съм, че имаш такива) и се гордей с тях, без излишна сромност, научи се да отстояеаш себе си и да бъдеш егоист. Не зн какво друго да те посъветвам ... Успех!
Виж целия пост
Мили хора, помогнете ми - не мога да взема решение какво да правя с живота си
- Публикувана: 12 апр. 2018, 22:26 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2018, 10:49 ч.
# 166
18 апр. 2018, 00:52 ч.
Изход има и вече са ти казали нищо не е толкова черно каквото го виждаш ти .
Всичко изглежда безнадеждно защото ти така се чувстваш,не защото обстоятелствата са толкоз трагични. Колкото и да се оплакваш никой няма дойде и да те спаси , това само ти може да направиш. Разбирам те с това "жал ми е за него" , дори много добре те разбирам ,но това е единсвения вариант. Не си длъжна да слушаш никого, нито да убеждаваш мъжа си в правотата си.
Нямаш все оше силата да си тръгнеш.Първо трябва да видиш ситуацията каквато реално е, а именно че си подложена на психически тормоз.После трябва да поемеш отговорност за живота си и да не гледаш на себе си като на жертва .Едва тогава ще може да си тръгнеш от този брак
Виж целия пост
Всичко изглежда безнадеждно защото ти така се чувстваш,не защото обстоятелствата са толкоз трагични. Колкото и да се оплакваш никой няма дойде и да те спаси , това само ти може да направиш. Разбирам те с това "жал ми е за него" , дори много добре те разбирам ,но това е единсвения вариант. Не си длъжна да слушаш никого, нито да убеждаваш мъжа си в правотата си.
Нямаш все оше силата да си тръгнеш.Първо трябва да видиш ситуацията каквато реално е, а именно че си подложена на психически тормоз.После трябва да поемеш отговорност за живота си и да не гледаш на себе си като на жертва .Едва тогава ще може да си тръгнеш от този брак
# 167
18 апр. 2018, 00:58 ч.
Е, имало е някакви изказвания в тази насока, но не го приемам като ... заплаха ...
(;
По-скоро като шега.
Виж целия пост
Поради това, не можеш да се разделиш. Ако нямаше чувства, къде къде по набирзо да се разделите. А има и друго, само да не те е страх, че може да ти се случи нещо след раздялата. Имам информация от подобни случаи когато жената има страх да се раздели, защото мъжа бил много ревнив и донякъде с не добри намерения.
Е, имало е някакви изказвания в тази насока, но не го приемам като ... заплаха ...
(;
По-скоро като шега.
# 169
18 апр. 2018, 08:16 ч.
3 страници мнения дневно плътно насъскване, насърчаване и морална подкрепа.
Авторката, аз да те питам - да кажем, че историята ти е истинска и действително имаш проблем, ок. Ама цялата ситуация да не би да те забавлява, че всяко мнение завършваш с намигване? Доста неприятно впечатление оставя.
Виж целия пост
Авторката, аз да те питам - да кажем, че историята ти е истинска и действително имаш проблем, ок. Ама цялата ситуация да не би да те забавлява, че всяко мнение завършваш с намигване? Доста неприятно впечатление оставя.
# 170
18 апр. 2018, 08:37 ч.
Тази тема ме оставя без думи, честно. Аз също съм разведена и смея да кажа, че животът ми е много по-добър, отколкото по време на брака, хем БНД не е чак такъв мухльо като мъжа на авторката (хах, доживях и аз да кажа нещо положително за него 
)
Чак ми идва да дойда у вас, Nothing_else, и лично да изхвърля тоя сладур неземен.
Виж целия пост
) Чак ми идва да дойда у вас, Nothing_else, и лично да изхвърля тоя сладур неземен.
# 171
18 апр. 2018, 08:38 ч.
Абсурд е абсолютно права и даже се е изказала твърде меко и деликатно.
На авторката й е кеф да се изживява като жертва и да хленчи, а няма смелост колкото да се побере и в малкото й пръстче. Иска да я съжаляват, а ние тук дружно й доставяме всичко нужно за душевния оргазъм, който явно изживява, играейки тази роля и виждайки, че й се връзваме.
Ми да си страда. Нека си бъде жертва. Друго не заслужава.
Аз се отписвам от темата. Идеята тук изобщо не е да се дадат адекватни съвети. Идеята е съвсем друга, а нямам намерение да подклаждам болни нужди.
Виж целия пост
На авторката й е кеф да се изживява като жертва и да хленчи, а няма смелост колкото да се побере и в малкото й пръстче. Иска да я съжаляват, а ние тук дружно й доставяме всичко нужно за душевния оргазъм, който явно изживява, играейки тази роля и виждайки, че й се връзваме.
Ми да си страда. Нека си бъде жертва. Друго не заслужава.
Аз се отписвам от темата. Идеята тук изобщо не е да се дадат адекватни съвети. Идеята е съвсем друга, а нямам намерение да подклаждам болни нужди.
# 172
18 апр. 2018, 09:20 ч.
Тамън щях да напиша, че самосъжалението е сладък капан, в който авторката с удоволствие седи, но Абсурт ме е изпреварила. Абе, момиче, какво си се зажалвала и вече 12 стр.ни обясняваш как никой не те разбира! Да не мислиш, че нас всички ни разбират и винаги апродират решенията, които вземаме? Голям човек си вече - престани да ревеш какво казал татко и какво мислела мама, стегни си малко гръбнака и отстоявай решенията си. Почти си се отървала от тоя плужек, ама те страх да му праснеш финалния ритник, че "щял да остане на улицата" - ауу, горкия! Не разбирам какво очакваш повече от нас?!?!
Виж целия пост
# 173
18 апр. 2018, 09:40 ч.
Всеки само ме напада, всеки само ми говори, само ми налива акъл.
Всеки само ме кара да се чувствам виновна за нещо.
Семейството ми тотално ме убиват, с думи и с обвинения.
Това наистина не е нормално.
Извинявай, но на колко години си? Как ти се чувстваш е твоя отговорност. Нормално е всички да скочат в защита на семейството, но ако ти си уверена в решението си и не го пързаляш в стил "Може ли довечера да отида на дискотека със съученички?" изобщо никой няма да ти налива нищо. Влязла си в ролята на жертва и може и така да си останеш. Т.е. ако не се считаш зрял човек, който би могъл да се справи с решенията в живота си наистина си стой с този мъж, защото после ще омрънкаш света. Чудо голямо, двама души без дете да се разделят. Наистина. Все едно сме 15-ти век....
Виж целия пост
Всеки само ме напада, всеки само ми говори, само ми налива акъл.
Всеки само ме кара да се чувствам виновна за нещо.
Семейството ми тотално ме убиват, с думи и с обвинения.
Това наистина не е нормално.
# 174
18 апр. 2018, 09:40 ч.
Авторката, за човек, завършил специалност ''Психология'' би трябвало да знаеш как да излезеш от всяка една ситуация по такъв начин, че най-малко да страдаш емоционално. Достатъчно внимание ти се отдели. И всички дадени съвети тук са ''глас в пустиня'', защото явно нямаш нужда от това някой да ти помогне морално, а по-скоро от това да се изкараш ''многострадалната Геновева'' и да получиш нужното внимание, което явно ти липсва. Макар да не съм дала кой знае какъв съвет тук, освен че си силно зависима от ''Стокхолмския синдром'', то с удоволствие също бих се отписала от тази тема, ако някой ме просвети как става това нещо. ;д
Виж целия пост
# 175
18 апр. 2018, 09:44 ч.
Не знам защо мислите, че завършването на психология прави от човека здрава личност. Личната терапия би могла да го направи, а би могла ида не го, но самото изучаване на специалността не води до нищо за самия човек, а дори и за разбирането на другите. То е разбиране на теорията, което е доста условно без човек да е решил проблемите с личната си патология. Та не хокайте авторката за специалността, няма общо с личния живот. Дори и хора с терапия не са такива архитекти на човешката душа, та да управляват перфектно личните си отношения.
Виж целия пост
Авторката, за човек, завършил специалност ''Психология'' би трябвало да знаеш как да излезеш от всяка една ситуация по такъв начин, че най-малко да страдаш емоционално. Достатъчно внимание ти се отдели. И всички дадени съвети тук са ''глас в пустиня'', защото явно нямаш нужда от това някой да ти помогне морално, а по-скоро от това да се изкараш ''многострадалната Геновева'' и да получиш нужното внимание, което явно ти липсва. Макар да не съм дала кой знае какъв съвет тук, освен че си силно зависима от ''Стокхолмския синдром'', то с удоволствие също бих се отписала от тази тема, ако някой ме просвети как става това нещо. ;д
# 176
18 апр. 2018, 09:49 ч.
Не знам защо мислите, че завършването на психология прави от човека здрава личност. Личната терапия би могла да го направи, а би могла ида не го, но самото изучаване на специалността не води до нищо за самия човек, а дори и за разбирането на другите. То е разбиране на теорията, което е доста условно без човек да е решил проблемите с личната си патология. Та не хокайте авторката за специалността, няма общо с личния живот. Дори и хора с терапия не са такива архитекти на човешката душа, та да управляват перфектно личните си отношения.
Нищо лично към хората, завършили тази специалност и да, повечето я записват, защото имат някакъв проблем, за което адмирации. Написах това, защото още в началото на авторката й беше даден съвет от друга потребителка и тя беше написала нещо подобно в отговор ''Наясно съм с проблема, завършила съм това''. Та написах го съвсем иронично, защото тя явно знае къде й е проблемът и вместо да се вземе в ръце и да се избави от дупката, в която е попаднала тя предпочита да мрънка тук, но явно й липсва внимание и поддържането на една такава тема й е достатъчно да постигне целта си.
Виж целия пост
Авторката, за човек, завършил специалност ''Психология'' би трябвало да знаеш как да излезеш от всяка една ситуация по такъв начин, че най-малко да страдаш емоционално. Достатъчно внимание ти се отдели. И всички дадени съвети тук са ''глас в пустиня'', защото явно нямаш нужда от това някой да ти помогне морално, а по-скоро от това да се изкараш ''многострадалната Геновева'' и да получиш нужното внимание, което явно ти липсва. Макар да не съм дала кой знае какъв съвет тук, освен че си силно зависима от ''Стокхолмския синдром'', то с удоволствие също бих се отписала от тази тема, ако някой ме просвети как става това нещо. ;д
Нищо лично към хората, завършили тази специалност и да, повечето я записват, защото имат някакъв проблем, за което адмирации. Написах това, защото още в началото на авторката й беше даден съвет от друга потребителка и тя беше написала нещо подобно в отговор ''Наясно съм с проблема, завършила съм това''. Та написах го съвсем иронично, защото тя явно знае къде й е проблемът и вместо да се вземе в ръце и да се избави от дупката, в която е попаднала тя предпочита да мрънка тук, но явно й липсва внимание и поддържането на една такава тема й е достатъчно да постигне целта си.
# 177
18 апр. 2018, 09:51 ч.
Абсолютно вярно. Моя приятелка психотерапевт дълги години се лута в личните си отношения. Паралелно ходи от години на лична терапия. За психотерапевтите доколкото знам е задължително условие, за да практикуват.
А по реакциите на Авторката, която удобничко подминава нашите съвети, съдя, че ѝ е баш кеф да се изживява като жертва. Ами, нека. Понякога човек има нужда да стигне някакво лично дъно, за да се изтласка.
Виж целия пост
Цитат
Дори и хора с терапия не са такива архитекти на човешката душа, та да управляват перфектно личните си отношения.
Абсолютно вярно. Моя приятелка психотерапевт дълги години се лута в личните си отношения. Паралелно ходи от години на лична терапия. За психотерапевтите доколкото знам е задължително условие, за да практикуват.
А по реакциите на Авторката, която удобничко подминава нашите съвети, съдя, че ѝ е баш кеф да се изживява като жертва. Ами, нека. Понякога човек има нужда да стигне някакво лично дъно, за да се изтласка.
# 178
18 апр. 2018, 10:12 ч.
Абсолютно вярно. Моя приятелка психотерапевт дълги години се лута в личните си отношения. Паралелно ходи от години на лична терапия. За психотерапевтите доколкото знам е задължително условие, за да практикуват.
Тук нищо не е задължително. По света искат 1000-2000 часа, тук единици имат толкова или изобщо някаква истинска терапия. Това е скъпо и продължително, и си го карат ей така.
А ролята на жертва е страшно удобна, да. Все някой нещо ти прави и те мъчи, а ти невинен и добър. Как да кажеш "Не" на такава радост?
Виж целия пост
Цитат
Дори и хора с терапия не са такива архитекти на човешката душа, та да управляват перфектно личните си отношения.
Абсолютно вярно. Моя приятелка психотерапевт дълги години се лута в личните си отношения. Паралелно ходи от години на лична терапия. За психотерапевтите доколкото знам е задължително условие, за да практикуват.
А ролята на жертва е страшно удобна, да. Все някой нещо ти прави и те мъчи, а ти невинен и добър. Как да кажеш "Не" на такава радост?
# 179
18 апр. 2018, 20:57 ч.
Изчетох цялата тема.
Единственото и най-силно усещане,което се породи в мен от постовете ти и,което аз идентифицирам като двигател на този и на много други проблеми за напред е, че ти не обичаш себе си.
Много е страшно това...
От там започни ...
Виж целия пост
Единственото и най-силно усещане,което се породи в мен от постовете ти и,което аз идентифицирам като двигател на този и на много други проблеми за напред е, че ти не обичаш себе си.
Много е страшно това...
От там започни ...
Препоръчани теми