Изобщо не е страшно да си разведена, остатък от миналото е това мислене. Дори в известен смисъл е мотивиращо.
Виж целия пост
Мили хора, помогнете ми - не мога да взема решение какво да правя с живота си
- Публикувана: 12 апр. 2018, 22:26 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2018, 10:49 ч.
# 211
31 май 2018, 11:14 ч.
А аз преди да се разделя с мъжа ми завиждах на всички разведени и им се възхищавах. И се чувствах като мекотело заради това, че маса години не се решавах. Сега чувствам вина пред себе си, че съм си го причинила. Не пред другите, а пред себе си.
Виж целия пост
# 212
31 май 2018, 14:05 ч.
Много е трудно да си преобърнеш кардинално живота. Не друго, а самата промяна е плашеща, неизвестното бъдеще.
Виж целия пост
А аз преди да се разделя с мъжа ми завиждах на всички разведени и им се възхищавах. И се чувствах като мекотело заради това, че маса години не се решавах. Сега чувствам вина пред себе си, че съм си го причинила. Не пред другите, а пред себе си.
# 213
31 май 2018, 15:07 ч.
Да, така е. Шокът беше ...много голям въпреки че инициативата беше моя и се готвех от години за това. И колкото повече години са минали е толкова по трудно. След 33 години....е направо...жесток стрес. Едва го прескочих, разболях се..отлабнах 10 кг...но след година и нещо ..общо взето мога да кажа че съм вече добре.
Виж целия пост
# 214
6 юни 2018, 00:07 ч.
Твърдиш, че искаш промяна, искаш щастлив живот, но не помръдваш от пропастта, към която всъщност падаш.Вземи се в ръце. Не ти трябва такъв човек до теб.
Виж целия пост
# 216
7 юни 2018, 23:17 ч.
О, миличка.
И аз така мислех ...
Но в сремежа си да угодиш на някой друг, губиш себе си.
Няма по-ужасно нещо на този свят от това да загубиш себе си и до толкова да се промениш, че накрая да си помислиш, слушайки дадена песен - Ей, навремето това ми харесваше , но мъжът ми не обича такава музика и да се наложи да я спреш. (;
Виж целия пост
Разбирам те и аз съм с такъв мъж ,но като се скараме и ми потърси развод и после ме е страх не искаю да съм сама и разведена.Това е май стокхомски синдром да обичаш насилника си.
О, миличка.
И аз така мислех ...
Но в сремежа си да угодиш на някой друг, губиш себе си.
Няма по-ужасно нещо на този свят от това да загубиш себе си и до толкова да се промениш, че накрая да си помислиш, слушайки дадена песен - Ей, навремето това ми харесваше , но мъжът ми не обича такава музика и да се наложи да я спреш. (;
# 217
8 юни 2018, 01:43 ч.
Накрая дори забравяш кой си, какво харесваш, какво обичаш, какво искаш....наистина е страшно
Виж целия пост
# 218
8 юни 2018, 15:04 ч.
И аз имах труден период покрай развода, ама чак такива мисли не са ми минавали...
Виж целия пост
# 219
8 юни 2018, 15:56 ч.
Ами...зависи в каква степен на зрялост си влязъл в брака. От това зависи колко тежка ще е раздялата. можеш да влезеш /както беше при мен/ още преди да си се определил като личност, преди да знаеш кой си ....и понеже не си знаеш границите ти буквално си като разграден двор ...територията си не знаеш и затова я предоставяш без дори да знаеш какво правиш...когато се усетиш си в такава зависимост, че...раздялата започва да ти изглежда като...самоубийство....и това никой не може да го разбере, всеки ти казва "абе за какво ти е този бе, не виждаш ли че без него ще ти е сто пъти по-добре"..и не разбират защо стоиш, не разбират че за теб това е буквално риск за живота....въпросът е че и другото почва да става риск за живота и просто трябва везната да се наклони така, че рискът за живота вътре в семейството да стане по-голям от този вън...
Виж целия пост
# 220
8 юни 2018, 15:59 ч.
Не знам, за мен беше риск за живота да остана в брака, че доста тотално не се разбирахме вече. Проблема не ни беше решим. Сам човек винаги ще се оправи, но с грешен партньор е ад.
Виж целия пост
Препоръчани теми