Мнение относно диалог с родителите.

  • 5 775
  • 59
# 15
Не само, че казват, ами и изпращат писмо с точни обяснения и картинки дори, без значение дали детето е удряло, е ударено, паднало само, задавило се и т.н. Оформя се документ за абсолютно всеки инцидент - както умишлен, така и злополука.
Виж целия пост
# 16
Във вашата ДГ би трябвало да имате план за противодействие на насилието и тормоза. Този план е УТВЪРДЕН и подписан от Директора. В него ясно е посочено как се действа и първото нещо е да се уведомят родителите.
Виж целия пост
# 17
Това с писмото и обширните обяснения и картинки тъде се случва?
Виж целия пост
# 18
Това с писмото и обширните обяснения и картинки тъде се случва?

Тук в Англия. И на никой не му пука дали ще се обидел някой родител. Безцеремонно си изреждат отдолу наказанията и санкциите, както си следват при всяко следващо провинение.
Виж целия пост
# 19
Тук това е мисията невъзможна. Много сме обидчиви като родители, все на емоции го избиваме, все учителите виновни, че не се справят.
Виж целия пост
# 20
Тук това е мисията невъзможна. Много сме обидчиви като родители, все на емоции го избиваме, все учителите виновни, че не се справят.

Ами нека се обиждат, колкото и да са обидени, ще си имат едно на ум, като минимум за безопасността на собственото си дете и ще вземат мерки. А и ще си помислят добре, как ще им се отрази на работата и ежедневието, когато спрат детето от градина/училище или ги глобят, за това, че не са взели мерки.

Но все пак един документ връчен лично или по пощата, има много по-голяма тежест и безпристрастност, от учителката да почне да мрънка на вратата, колко е зло детето. Точно така се избягва личното отношение, епитети, квалификации и всички съпътстващи глупости в тези ситуации, които пораждат напрежение.
Виж целия пост
# 21
Работата е там, че няма защо да си имат едно наум, защото санкции за родителите няма. От едното влязло - от другото излязло. Много е трудно, да не кажа, че е невъзможно, дете да бъде "изключено" от детско заведение или от училище, нито да бъде "наказан" родителят да си го гледа вкъщи една седмица или да го глобят или каквото там ти дойде на ума като саксция. Санкциии просто няма. Децата не носят отговорност за постъпките си, а са отговорност на персонала, когато са в детското заведение.  ДГ е социална услуга, а училището е задължително. Шах и мат още преди да се започне с официалните документи.
Виж целия пост
# 22
План за противодействие на насилилието има, подписан и утвърден. Все пак споменах, че лично същият човек ми нарежда да не споделям с родителите подобна информация. За консултация с психолог и дума не може да става, защото цитирам “Един вид казваш на родителите, че нещо детето му не е добре.”, въпреки че за мен посещение при психолог не говори задължително за такива проблеми.
Трудно е да кажеш на родител, че детето му (особено когато е непредизвикано от някой) наранява други деца.
Лошото е, че родителите май приемат излагането на такива факти като лична обида от мен към тях - а не това е целта.
За мен винаги би трябвало да има съвместна работа учител-родител, за да се решат проблемите.
Изглежда греша, особено при израз “Не е работа на родителите да помагат на учителя. Вие сте слуги на родителите и не те, а само вие трябва да възпитавате децата.”.
Може би съм попаднала на грешната градина...
Виж целия пост
# 23
Каква е възрастта на детето?
Виж целия пост
# 24
План за противодействие на насилилието има, подписан и утвърден. Все пак споменах, че лично същият човек ми нарежда да не споделям с родителите подобна информация. За консултация с психолог и дума не може да става, защото цитирам “Един вид казваш на родителите, че нещо детето му не е добре.”, въпреки че за мен посещение при психолог не говори задължително за такива проблеми.
Трудно е да кажеш на родител, че детето му (особено когато е непредизвикано от някой) наранява други деца.
Лошото е, че родителите май приемат излагането на такива факти като лична обида от мен към тях - а не това е целта.
За мен винаги би трябвало да има съвместна работа учител-родител, за да се решат проблемите.
Изглежда греша, особено при израз “Не е работа на родителите да помагат на учителя. Вие сте слуги на родителите и не те, а само вие трябва да възпитавате децата.”.

Може би съм попаднала на грешната градина...

Тук няма да се съглася с теб - не е учител-родител, а институция-родител. Когато институцията не действа, като такава, учителя, като самостоятелно звено, може да създаде доста проблеми. Поради ред причини.

И да, учителя трябва да е в услуга на децата, респективно родителите, но без да е слуга. Точно за това, когато едно дете е извън нормата и тормози по някакъв начин другите, трябва да се докладва по съответния ред и да се предприемат мерки.
Виж целия пост
# 25
Личен опит
В адаптационния период на моето дете в яслата имаше период, в който е започнал да блъска и удря по-малките деца. Колкото повече му говорехме за това, толкова повече се влошаваше картинката, сякаш го фиксирахме върху това и той мислеше, че имаме очаквания да прави тези неща. Спряхме да наливаме, по съвет на вече пенсиониран възпитател, а само му казвахме, да се държи добре и за два дена проблемите отшумяха.
Виж целия пост
# 26
Личен опит
В адаптационния период на моето дете в яслата имаше период, в който е започнал да блъска и удря по-малките деца. Колкото повече му говорехме за това, толкова повече се влошаваше картинката, сякаш го фиксирахме върху това и той мислеше, че имаме очаквания да прави тези неща. Спряхме да наливаме, по съвет на вече пенсиониран възпитател, а само му казвахме, да се държи добре и за два дена проблемите отшумяха.
Така е.
Но за да може да се работи в правилната посока трябва родителите да са уведомени за проблема. Иначе нещата се задълбочават.

Цитат
“Не е работа на родителите да помагат на учителя. Вие сте слуги на родителите и не те, а само вие трябва да възпитавате децата.”.
Може би съм попаднала на грешната градина...
Не знам дали е грешната, но тези разсъждания са много странни.
Предполагам няма да направите нищо, защото е възможно това да ви струва работата...
Виж целия пост
# 27
Личен опит
В адаптационния период на моето дете в яслата имаше период, в който е започнал да блъска и удря по-малките деца. Колкото повече му говорехме за това, толкова повече се влошаваше картинката, сякаш го фиксирахме върху това и той мислеше, че имаме очаквания да прави тези неща. Спряхме да наливаме, по съвет на вече пенсиониран възпитател, а само му казвахме, да се държи добре и за два дена проблемите отшумяха.
Така е.
Но за да може да се работи в правилната посока трябва родителите да са уведомени за проблема. Иначе нещата се задълбочават.
...
Тъй, де. За поведението му разбрахме от сестрите в яслата. Разбира се, те също му помогнаха да преодолее това, като го държаха по-близо до себе си, „на къс повод”, както се казва. Така правят и в по-дивашките му периоди, когато изразходва енергия тичайки насам-натам, но ако не се спре на време, превключва и започва да прави бели, които са потенциална опастност. Иначе е кротък и изпълнителен. Предупредила съм сестрите за тази негова особеност и така се свеждат до минимум разни ситуации. Но диалог и взаимна работа си трябва, както вече обобщихме. Исках да дам пример на moonlight.
Виж целия пост
# 28
Имам приятелка, която събира детето си с друго на съседката си.
В играта съседското дете се хвърля да хапе ожесточено, а майката е свидетел и единствената й реакция е да се смее.
Не знам, ако въпросното дете в детската градина се хвърля да хапе ожесточено или се бие, тя дали би съдействала..
Виж целия пост
# 29
План за противодействие на насилилието има, подписан и утвърден. Все пак споменах, че лично същият човек ми нарежда да не споделям с родителите подобна информация. За консултация с психолог и дума не може да става, защото цитирам “Един вид казваш на родителите, че нещо детето му не е добре.”, въпреки че за мен посещение при психолог не говори задължително за такива проблеми.
Трудно е да кажеш на родител, че детето му (особено когато е непредизвикано от някой) наранява други деца.
Лошото е, че родителите май приемат излагането на такива факти като лична обида от мен към тях - а не това е целта.
За мен винаги би трябвало да има съвместна работа учител-родител, за да се решат проблемите.
Изглежда греша, особено при израз “Не е работа на родителите да помагат на учителя. Вие сте слуги на родителите и не те, а само вие трябва да възпитавате децата.”.
Може би съм попаднала на грешната градина...

Всички или с малки изключения, родители приемат тези неща като лична обида и е съвсем нормално - и аз, и ти, когато чуем или видим, че нещо не е съвсем "като при хората", или е нещо неприятно, го приемаме като личен провал. Нататък всеки преодолява или не преодолява това унещане и реагира според личностните си качества и житийски възгледи. няма родител, на когото да му е приятно да чуе, че детето му се бие в градината или в училище, обаче един родител може да се размисли и да вземе мерки, друг да се озлоби, а трети нищо да не направи, защото смята поведението на детето си за "лидерско".
Планове колкото щеш пишат, имат какво ли не на документи, но на много места мантрата е да не се казва на родителите, за да няма конфликти, защото това биело по реномето, нещо като да си изнасяме кирливите ризи. Свиквай, сори, или си търси работа в друго заведение. Съчувствам ти, но това е българската култура. Не само ръковоство, но и много родители гледат на нещата като "давам ти детето - то е твоя грижа, не ме занимавай".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия