Мнение относно диалог с родителите.

А въпросното дете говори ли добре? Разбират ли го като говори? Умее ли да изрази това, което иска, мисли, чувства? Има ли деца, които искат да играят с него или всички са се групирали и го гонят отвсякъде? Защо не помислите, ако е по-нетърпелив пръв да си измие ръцете? На някои деца търпението им се изчерпва по-бързо. Други не разбират поведението на околните, опитват се да го имитират, но не им се получава. Имам предвид, че ако въпросното дете е наблюдавало как други деца се бутат на игра, то може да се опитва така да се впише в групичката им.
Синът ми е първа група. Има двама много добри приятели в групата. Наскоро учителка ми каза, че с адашчето започнали да играят на битка с роботите - не се бият наистина, за тях това е игра, но отстрани не винаги изглежда безопасно и може би приемливо. Тази игра я играе единствено в детската с въпросното дете.
Преди 40 години, когато аз бях в ДГ, имам спомени, че учителките ни организираха общи игри - събираха ни и играехме с тях на спукано гърне; гори, гори, кърпа; царю честити, колко ти е часът?; отваряй, кралю, порти... Сега учителите играят ли на подобни игри с децата? Опитайте. Така се приобщават всички деца, учат се да спазват правила и да играят заедно.

Учителката да ходи да се оплаква постоянно при директорката от агресията на детето, щом й е роднина и го защитава.
 Обаче, ако стане някакъв по-сериозен инцидент с  дете отговорност носи учителката и за това, че не е докладвала на директорката и не са били взети мерки.

Чакайте малко. Дайте шанс на детето. Опитайте се да разберете какъв е проблемът. Потърсете решение. Никой родител не праща детето си на градина с думите:"Сбутай се на опашката, набий няколко момченца, дръпни косичката на ..." И едва след като сте изчерпали всички възможни методи за справяне се оплаквайте. На тази възраст детето не е виновно, проблемът за несправянето е у възрастните. А в някои случаи и в предисторията на детето, за която учителите може да знаят, но може и да не знаят.

И директорката какво ще каже? Веднага ще я насмете, че не си върши работата. Все едно на теб да ти е клиент познат на шефа ти - ще му се оплачеш ли, че не спазва уговорките, бави плащанията и т.н.? Нали шефът ще ти каже, че е твоя работа да си оправяш клиента, иначе...

МамаРу, тук не става въпрос за детето, а за вътрешнофирмени отношения и политика на ръководството.

Именно това искам да кажа - за отношенията между учител-директор-родител.
Детето говори, то е малко (на 3 годинки), постоянно е на една ръка разстояние от мен или от колежката ми (с 30 години опит) и пред очите ни, докато му говорим примерно, съвсем внезапно удря някое дете (с ръка или с кубче/играчка пластмасова) и не спира, ако не го спреш. Обяснява му се, че не е хубаво, че детенцето отсреща го боли и плаче и т.н.
Да, играем постоянно на игри (подвижни игри) с песнички като кубчета, бели пеперудки, къщичка за мечо и др.. Учим песнички, танцуваме. Занимания имат децата - не са оставяни само да играят, но поради възрастта им няма как през цялото време да са на столчета, масички или седнали на колимче. Още са малки за повечето игри като котка и мишка или кральо-порталю.
Не е единственото дете в групата, което бута други деца, но при другите има причина - прередили са го на опашката, взели са играчката му и т.н.
Играе с другите деца, но някои почнаха да странят от него и дори при приближаването му почват да се страхуват и заплакват (нормална реакция при агресивно поведение отсреща).
Идеята на диалога с родителя ми беше да помогне с преодоляването на тези действия. Тя, като майка, да му каже също, че действията му нараняват другите деца и не им е добре, че не трябва и не е хубаво и т.н.
Но разбира се, до сега детето е било хвалено в предната група (макар аз лично да съм виждала с очите си същите действия и там) колко е послушно и т.н. Колежките са премълчавали, защото било на “шефа” дете. Аз не смятам да толерирам подобно отношение на дете спрямо друго дете. Работим по въпроса с детето, като му се обясняват нещата. Прибягвам понякога и до “най-тежката” форма на наказание - детенцето да седне на едно столче и за две, три минути да не може да играе и да е далеч от децата. Обяснява му се, че действията му не са правилни и т.н. Но, за мен лично, детето е просто разглезено и е свикнало да прави каквото си иска без някой да го спира или прави забележка.
Радвам се, че поне се убедих от коментарите ви, че другите колежки също ви информират за действията на децата.

Съгласна съм с Mama Ru. Само смятам, че е необходимо своевременно информиране на родителите. И не с изречения „Ами деца са ,случва се. Но вижте какво, няма лоши деца, има лоши родители”, каквото получих аз от една сестра, при интереса ми за държанието на детето.

Колежките ти не са мълчали именно заради директора, а не заради детето. Хубаво е, професионално е, че не смяташ да толерираш такова поведение, но бъде готова на отпор, и че си сама на фронтовата линия. Честно, аз не бих работила в условия директорът да изподядва философията, че на родителите не трябва да се казва, защото ще съм като в менгеме - от едната страна ще е началникът, а от друга деца и родители.

Обаче, ако се стигне до по-сериозен инцидент....директорката ще каже - аз не знаех, учителката не ме е информирала.

Естествено, че ще отрече, нали затова е началник - за да стъне началнък първо трябва да се е научил да покрива собствения си задник. Показател за това е, че не иска родителите да бъдет уведомяване при проблем - така на повърхността всичко е супер. А ако стане нещо - учителят е виновен, той не е догледал, не е казал.

Интересно е детето посяга ли на учителката...
Може в семейството да се бият и то от там да имитира.

На учителките и на лелките не посяга - единствено на деца.

При нас проблемното дете посягаше и на учителките. А в семейството му не се бият. Просто той е най-малкият и явно винаги е командван, не може да се наложи за нищо. И в групата, сред равни, а не по-големи, се развихряше. Госпожите бяха намерили цаката по едно време - извеждаха го от групата и го водеха в по-голямата група на същия етаж - там сред по-големи не смеел да се вихри. Половин час престой там и после известно време е кротък и при нашите. Шантаво ама действа.

Сега нещата са овладяни до голяма степен, но това стана чак след като майката прие, че детето й има проблем и с него започнаха да работят специалисти. Той има проблеми и с изговарянето на някои букви, така че като не може да се справи там започва да става агресивен.

Явно става въпрос за първа група. Има деца, които имат проблем с общуването и това води допподобно поведение. Ако бъде прието и социализирано, то ще спре да го прави. Това е и начин да му се обърне внимание - удря, удареното дете се разплаква и учителката го забелязва - скарва се, наказва го - в неговите представи му е обърнала внимание. Започнете да го хвалите всеки път когато не удря, когато прави нещо хубаво и правилно, колкото и незначително да е то. Така постепенно ще промените зададения модел. Случайно детето да е осиновено или да е преживяло някакво по-сериозно сътресение в живота си?

Честно да ти кажа, аз като родител хич не харесвам такова поощряване и ще обясня защо - ако едно дете е кротко и разбрано, всичко по подразбиране е ок и него рядко го хвалят, то просто е норма. Обаче дете, което удря и т.н. да се хвали за това, че този път не е ударило и за всяко положително нещо , е малко като да поощриш някого, че не е направил нещо лошо и да забележиш дремното хубаво, което е направил. Е, хубаво, ако ще хвалим, то да хвалим всички деца наред - и тези, които се държат добре за доброто им държание, както и за това, че не са направили нещо лошо, и тези, които се бият за моментите с доброто държание. Защото всяко дете може да удря, това е импулсивно и децата се учат да контролират тези пориви - тогава да хвалим и кротките, че не удрят, примерно "браво, Иванчо, че не удряш никого". Е, да, ама кой ще хвали за това дете, което така и не удря?
 Но да не се казва, че лошата постъпка е лоша постъпка, за мен е замитане под килима, сакън да не го приемало за обръщане на внимание. Децата не са глупави - много добре разбират кога им се обръща внимание положително и кога е порицателно. Ако детето не знае, че постъпката му е лоша, то я приема за нормална, а ако лошите постъпки са позивна за внимание, то да се търсят причините какви са. В детското заведение или в училище всяко дете има право на внимание, все пак те не са си вкъщи, за да може мама, татко, баба или дядо винаги да обръщатвнимание. Те са сред други деца и това, че искат повече внимание, то е за сметка на вниманието към другите деца. И после се оказва, че има "невидими деца", които в един момент могат и да се светнат, че е по-изгодно да са "лоши", за да получат внимание, защото Иванчо получава много внимание, когато е "лош". И "лош" нарочно е в кавички, защото децата не правят много-много разлика между себе си и постъпката си и в техния речник щом едно дете има лоша постъпка, то е лошо - никое дете не казва "Иван направо лошо като бутна Марийка", а казва "Иван е лош, защото бутна Марийка". Изразявам се с речника на децата в случая.

Липсата на авторитет, който да покаже къде е границата, кое е допустимо и недопустимо само ще навреди на детето.
 Дори най-видните детски психолози и психиатри привърженици на пълната свобода за детския характер ся на мнение, че възрястния трьбва да се намесва при появи на т.нар. девиантни прояви или антисоциално поведение, ката ги изкоренява из дъно. Въпрос на интерпретация и тълкуване е това. Всяка нередна постъпка трябва да има последици, за да има ясна граница.
Адаптационната агресия при осиновените дечица е съвсем различно нещо и не бива да я минаваме под общ знаменател.