Какво може да ви депресира?

  • 8 856
  • 57
Много е говорено по темата за депресията, но ми е интересно какво най-силно би ви депресирало, кое най много ви влияе за да изпаднете в такова състояние. Може да изброите няколко причини една под друга по степен на важност за вас. Ако ви се струват твърде лични причините можете да ги опишете по обобщено. Напоследък съм супер депресирана и искам да разбера дали нещата които провокират това гадно състояние в мен са общоприети или аз прекалено чувствителна и взимам нещата по навътре от останалите. Започвам първа.
1. депресията на моето 23 годишно дете
2. не съм обичана съпруга и аз не обичам достатъчно мъжа си
3. работя скучна работа в офис с точен режим на работно време.
4. Липса на свободно време
5. отчаяна съм от младото чалга поколение
Мога да изброявам още но мисля да се ограничим до най много 5 точки.
Виж целия пост
# 1
1. Липса на работа за продължителен период от време (работя за себе си и това директно означава липса на доходи).
2. Здравословен проблем в семейството.
Виж целия пост
# 2
...
4. Липса на свободно време
...
и агресия и причиняваме на страдание. може изобщо да не е срещу мен.
Виж целия пост
# 3
Единствено здравето на детето ми може да ме  вкара в депресия. От всичко друго не ме е страх. И да се случи преодолимо е.
Виж целия пост
# 4
Безпаричието.
Липса на любов.
Болест и смърт на близък.

Скрит текст:
(В момента изпитвам и трите. Sad )
Виж целия пост
# 5
1. Боледуването на детето ми
2. Заседяване дълго време в града без пътувания
3. ПОНЕДЕЛНИК  Stuck Out Tongue Closed Eyes
Виж целия пост
# 6
Зимата. От ноември до март ми е гадно.
Виж целия пост
# 7
Липсата на любов,
ако не съм си изпила кафето сутрин,
болен любим близък човек.
Виж целия пост
# 8
Безпаричие на първо място. От недостиг на пари, от правене на сметки и съответно ограничен бюджет най - бързо се сдухвам аз. Има ли достатъчно пари сякаш всичко е една идея по - лесно.
Виж целия пост
# 9
Винаги си намирам за какво да се депресирам. Болест на близък, страдание на животно... депресивна личност съм.
Виж целия пост
# 10
1. Болести.
2. Смърт.
3. Агресия.
Виж целия пост
# 11
Провал на планирана отдавна почивка или пътуване по независими от мен причини.  Продължителна тежка хрема. Покупка на дрехи през пролетта когато не мога да закопчея панталон който би трябвало да ми става...
Виж целия пост
# 12
Сериозен здравословен проблем - мой или на близки хора. Безпаричие. Работа, която не харесвам - преди години работих година и половина работа, която не ми харесваше, с ужасно работно време, тогава бях постоянно в депресия, отивах сутрин преди всички, наревавах се едно хубаво и чак след това започвах да работя. Депресира ме също липсата на любов, агресията, късната есен...
Виж целия пост
# 13
Ако трябва да обобщя - безсилието.
Виж целия пост
# 14
Безуспешните за сега, опити да спра цигарите.
Виж целия пост
# 15
Да чукна на дърво - нищо не мисля, че би ме докарало то такова тежко положение, че да го категоризирам като депресия. (особено пък - младото поколение.. Shocked)
Не че няма да се срина или да ближа дълбоки рани..да загубя съня си, тегло и здраве ако нещо зловещо се случи с мен или тези, които обичам..Ама чак депресия - пресилено ми е.
Виж целия пост
# 16
Лошото време.
Здравословни проблеми.
Свекърва ми.
Виж целия пост
# 17
Мен повечето битови проблеми ми вдигат активността, не ме депресират. Дори при болест на близък ми светят всички червени лампи в мозъка и ме карат да направя, каквото мога. Мисля че се депресирам само от скука и по-точно от липса на общуване с хора, които харесвам. Всичко останало може да ми донесе негативни емоции, но депресия не.
Виж целия пост
# 18
Депресирам се когато тъкмо вдигна глава над водата и поредната л@йн*на вълна ме залее. Ама взех да свиквам да ме удрят цели серии от неприятности и изпитания....че чак и смешно ми става понякога Whistling Може пък да започна да пиша сценарии за филми Laughing
Виж целия пост
# 19
Много е говорено по темата за депресията, но ми е интересно какво най-силно би ви депресирало, кое най много ви влияе за да изпаднете в такова състояние. Може да изброите няколко причини една под друга по степен на важност за вас. Ако ви се струват твърде лични причините можете да ги опишете по обобщено. Напоследък съм супер депресирана и искам да разбера дали нещата които провокират това гадно състояние в мен са общоприети или аз прекалено чувствителна и взимам нещата по навътре от останалите. Започвам първа.
1. депресията на моето 23 годишно дете
2. не съм обичана съпруга и аз не обичам достатъчно мъжа си
3. работя скучна работа в офис с точен режим на работно време.
4. Липса на свободно време
5. отчаяна съм от младото чалга поколение
Мога да изброявам още но мисля да се ограничим до най много 5 точки.



Депресията не зависи от нас, ние зависим от нея.
Виж целия пост
# 20
Трудно изпадам в депресия.
Депресията я свързавам с бездействие, което не е присъщо за мен.
Ако става дума за отчаяние, само безнадеждна болест на близък би ме довела до това.
Всичко друго е поправимо.
Виж целия пост
# 21
Аз пък открих, че някои депресивни състояния са сигнал на тялото да забавиш темпото, за да си излекува и поправи нещо. Само че модерният свят изисква всеки ден да си уау, активен и динамичен - а това е невъзможно. Понякога просто си в ниското и това е, след време минава, пак се повтаря. Малко мъдрост и перспектива и няма нужда да пиеш весели хапченца.
Виж целия пост
# 22
Нищо.
Преживях почти всичко-тежък здравословен проблем, който е нерешим и продължава активно да ме съсипва. Депресията на собственото ми дете. Проблеми от всякакво естество.
Все още не съм изпаднала в депресия.
Като гледам, някои хора носят много крехки души - лошо времето навън и хайде депресия.... Shocked
Сигурно с право казват ,че Бог праща на всеки това, което може да понесе.
ПП Надявам се ,че правите разлика между болестното състояние депресия и лошото настроение? Rolling Eyes
Виж целия пост
# 23
И аз се депресирам от липсата на слънце.
Но ако имам да правя нещо, да решавам проблем, действам.
Така че всъщност никога не съм изпадала в истинска депресия.
Понякога вися на компа по цял ден, 2-3 дни в месеца, но вечер, като си дойдат всички, пак се съживявам.
Виж целия пост
# 24
Болести.
Усилия без резултат.
Виж целия пост
# 25
Като остана без пари започвам да виждам несъвършенства във всеки аспект от живота си. Ставам изнервена, антисоциална и много ми се пие водка
Та май тогава

Виж целия пост
# 26
Безсилие.
Да помогнеш да болен.
Да виждаш близък да изтлява.
Да виждаш началото на крах и да не можеш да обърнеш нещата, а да "трябва".

Депресията се бори с активност - слънце, движение, въздух, грижи за тялото и душата и среща с позитивни хора. Както и да не я отричаш, но и да не се самосъжаляваш Когато направиш горното, светлината и посоката идват сами. Така казват и това съм виждала и аз.
Надявам се това да помогне на теб и детето ти!
Виж целия пост
# 27
Мрачното време, безпаричието и болно дете или близък.
Виж целия пост
# 28
Като остана без пари започвам да виждам несъвършенства във всеки аспект от живота си. Ставам изнервена, антисоциална и много ми се пие водка
Та май тогава


На мен безпаричието ми влияе по същия начин, само без водката. И даже не буквална липса на пари, а правенето на сметка, принудителните ограничения, скъсения бюджет. Затова винаги си имам един финансов буфер, който да ме държи една идея по - спокойна.
Виж целия пост
# 29
Тежък здравословен проблем, където нищо не се знае и безсилието пред него.
Разни несправедливости и липса на смисъл...
Безпаричие.
Безчовечност, липса на доброта и емпатия.
Агресия, простотия и свирепа селяния.
Да не допълвам още...
Виж целия пост
# 30
Депресира ме единствено застоя...Дни,в които не се случва нищо,не звъни никой...Всичко друго ме кара да се чувствам жива !!
Виж целия пост
# 31
Мен ме депресират здравословни проблеми и продължителни периоди с голяма натовареност и липса на всякакво совобдно време, в което да направя нещо приятно за себе си.
Виж целия пост
# 32
   Депресирам се от:
1. Здравословен проблем;
2. Безпаричие;
3. Липса на работа и все удряне на камък при търсене на работа;
4. Непредвидимото бъдеще и дали ще мога да остана на повърхността на водата без да се удавя, за да мога да стигна до една преклонна възраст;
5. Злобата на хората и тяхната безсърдечност и нечовечност;
6. Неразбирателството и кавгите с най-близките ми;
7. И други
Виж целия пост
# 33
Днес съм депресирана, защото вече почти не мога да ходя на токчета... а ги обожавам...
Виж целия пост
# 34
Майка ми умира бавно и мъчително (за мен, не за нея) и не мога да направя нищо, за да й помогна. Sob
Виж целия пост
# 35
Депресията не започва с нещо. Просто постепенно се завърта човек в спиралата надолу, и когато стигне крайната точка (или малко след това) осъзнава, че май нещата са сериозни. С годините се научих да различавам сигналите, което го броя за бонус.
Виж целия пост
# 36
Майка ми умира бавно и мъчително (за мен, не за нея) и не мога да направя нищо, за да й помогна. Sob
Съчувствам ти и те прегръщам! Аз съм в същата ситуация с моята майка, с тази разлика, че е мъчително и за нея.
При мен депресията беше близо заради завишени очаквания в трудни за мен моменти-здравословен проблем на дете, безперспективна работа, липса на любов в партньорството. Когато приех, че нещата не зависят само от мен всичко се пренареди като с магическа пръчка-нови партньорски отношения, здравето на детето се стабилизира и започнах нова много интересна и много високо платена работа. Само болестта на майка си не мога да приема и всеки ден това ме подтиска😢
Виж целия пост
# 37
   Болестта на мама не се лекува, има Алцхаймер. Хубавото е, че тя не изпитва болка (заради унищожени центрове в мозъка) и не осъзнава какво се случва с нея, спокойна е. Лошото е, че аз разбирам какво става и не мога да помогна. Тази безпомощност ме убива. А реално може до умре от нещо друго- гранулом примерно, защото не знае как се мият зъби и не се усеща да изплюе или да жабури. Почиствам ги доколкото мога, и доколкото тя успява да ми съдейства, с голямо търпение. А да не говорим, че има и други съпътстващи заболявания.  
   Последно като ходих на гробищата, видях надгробна плоча с 2 бебенца на по няколко месеца, родени с 2 години разлика. Ей това не само може да депресира някого, а направо да го убие.
   Радвайте се на семействата си, радвайте се на децата си. Никога не могат да ме депресират неща като излишни килограми, двойна брадичка, лошо време, ходене на токчета, или това че не мога да спра/ съм спряла цигарите, че не мога да си купя нещо (от което реално нямам нужда) или че някой си там не ме харесвал...
Виж целия пост
# 38
   Болестта на мама не се лекува, има Алцхаймер. Хубавото е, че тя не изпитва болка (заради унищожени центрове в мозъка) и не осъзнава какво се случва с нея, спокойна е. Лошото е, че аз разбирам какво става и не мога да помогна. Тази безпомощност ме убива. А реално може до умре от нещо друго- гранулом примерно, защото не знае как се мият зъби и не се усеща да изплюе или да жабури. Почиствам ги доколкото мога, и доколкото тя успява да ми съдейства, с голямо търпение. А да не говорим, че има и други съпътстващи заболявания. 
   Последно като ходих на гробищата, видях надгробна плоча с 2 бебенца на по няколко месеца, родени с 2 години разлика. Ей това не само може да депресира някого, а направо да го убие.
   Радвайте се на семействата си, радвайте се на децата си. Никога не могат да ме депресират неща като излишни килограми, двойна брадичка, лошо време, ходене на токчета, или това че не мога да спра/ съм спряла цигарите, че не мога да си купя нещо (от което реално нямам нужда) или че някой си там не ме харесвал...

   Само мога да Ви прегърна силно. Много трудно е да гледаш как някой близък страда и си отива от този свят с големи болки или както е в случая при Вас - майка Ви да не Ви разпознава и да не помни абсолютно нищо, като че ли става дете.

   Също като видя на некролог, на гробищата или видя по телевизията, или прочета по интернет и вестник, че млади хора са починали, става ми толкова тегаво и мъчително. Майка ми снощи ми каза една тъжна новина, че един мениджър на фирма на 30 години е починал от инфаркт. Защо толкова рано си отиват вече хората? Много тежък стана животът наистина. Sad
Виж целия пост
# 39
Притеснявам се за здравето на близките си. Когато човек е здрав иска всичко, но когато е болен иска само да е здрав.
Всичко друго е преодолимо.
Виж целия пост
# 40
През последните три седмици починаха трима познати - две жени на по 48 и 50 години и мъж на около 60. Тъжно е когато си отиват млади и сравнително млади хора. Това за токчетата беше нещо като символ, че старостта се приближава застрашително, но пък не на всеки е дадено да я изпита и можем само да се радваме ако сме от щастливците...
Виж целия пост
# 41
Това, което ме докара до депресия беше тежко заболяване и после загубата на обичан от мен човек.
Всичко останало, може да се поправи и контролира, но не и смъртта..😢
Нямам перфектния живот, но се стремя към него.
Нямам перфектните деца, но вярвам, че любовта и грижата ми ще ги направят хора.
Нямам префектната работа, но имам мечти, които вярвам че ще реализирам.
Искам и се стремя да ценя малките неща в живота - слънчевия ден, усмивката на любимия, здравето на децата ми, гласа на мама в слушалката...
Депресията е състояние, в което се чувстваш слаб и се отдаваш на страховете си. Позволяваш на емоционалното ти състояние да те сломи физически. Човешкия ум е най-висш и контрола му е в нашите ръце. Всеки може да се спаси от депресията, стига да го иска достатъчно силно!
Виж целия пост
# 42
Единствено здравето на детето ми може да ме  вкара в депресия. От всичко друго не ме е страх. И да се случи преодолимо е.

И мен само здравето на децата ме притеснява и ако се влоши депресира. Всичко друго е ми е безразлично и общо взето не му обръщам внимание.
Виж целия пост
# 43
Така е, прави сте. Много се натъжих от вестта за смъртта на Авичи, харесван изпълнител и много много млад. И мен болестите и смъртта ме натоварват и напрягат много, не знам дали ме депресират точно, но мисля че да. Така или иначе това са трудни теми, виждам че не съм изключение.
Ежедневните трудности повече ме ядосват, отколкото депресират.
Виж целия пост
# 44
Депресията е ужасно състояние. Авичи, Крис Корнел, Честър..... да не изброявам още стотици.

Аз още не знам какво ми се случва при кръвно 149 на 102, пулс 129, но никак не е песен...
Най-много ме е страх от оценките- лигавя се, неразбиране, отказване...
Виж целия пост
# 45
Болна съм от диабет, имам вече напреднала полиневропатия и ужасни болки на долните крайници. Чака ме съдбата на майка и баба, които починаха от инсулт, последствие от диабета. А майка претърпя ампутация.
Вдигам високо кръвно налягане, най-вече от паническите атаки, които ме мъчат. Всеки ден нося в себе си апарат за кръвно налягане и един несесер хапчета - за да вземам навреме дозите си.

Страх ме е от бъдещето. Дано не продължава да ми носи неприятни изненади в здравословно и друго отношение.
Виж целия пост
# 46
Безпаричие..
Корупцията в МВР , безсилието ми.
Агресията, простотията.
Виж целия пост
# 47
Напоследък ми се налага да съм постоянно по институции за решаването на проблем, пряко свързан с благоволението на бюрократите. Омерзена, отвартена и отчаяна съм от безхаберието, некомпетентността, корумпираността и безочието на хората, от които зависи това...И въобще, сякаш навсякъде, по институции, офиси, банки, магазини виждам все повече хора, които не са си на местатат...глупави, арогантни, цинични.
Все повече затъваме в простотия и некадърност, затова и живеем толкова зле.
Виж целия пост
# 48
"Депресия" какво означава? Яде ли се пие ли се? Какви са признаците за "Депресия" ?
Виж целия пост
# 49
Депресия означава да не ти стигат невромедиатори в мозъка. Да си хронично уморен, дори след сън. В добавка има и усещане за социално отхвърляне, неадекватност, демотивация, психосоматични симптоми.

Може да ти мине само и да е нещо сезонно, може да е знак да си починеш, но ако не се управлява добре, може да се задълбочи и да ти взриви живота, на чисто прагматично ниво. Някои хора са функционални дори в депресия, други лягат и не стават, трети се опитват да се правят на весели, докато усещат, че живеят с пресилена енергия, накрая прегарят финално и доста се самоубиват.
Виж целия пост
# 50
Депресията според мен не идва от външни фактори , а от начина по който ние се чувстваме .За мен това е чувството за безсилие и безизходица.
Виж целия пост
# 51
Депресията според мен не идва от външни фактори , а от начина по който ние се чувстваме .За мен това е чувството за безсилие и безизходица.

Много често факторите определят начина.
Виж целия пост
# 52
Много често факторите определят начина.
Казах СПОРЕД МЕН. Да поясня имах предвид ,че поставени в една и съща ситуация хората имат много различни реакции.
Аз например не разбирам как агресията и насилието депресират някого, в мен предизвикват отвращение, нулева търпимост и толеранстност и гняв.
Депресия можe да предизвика това че поставен в ситуация с насилие се чувстваш в капан, безсилен да промениш ситуацията или да излезеш от нея.В 99% от тези случай решение всъщност има.
Виж целия пост
# 53
В депресия съм изпадала, когато виждам, че някой страда, а не мога да помогна. Когато съм била обект на брутална агресия и манипулация и не мога да се защитя.  Когато съм била онеправдана.
Когато съм чувствала смазваща обреченост.
Когато прочета, че ние, хората сме родени, вече убити от вечната смърт.....
Виж целия пост
# 54
1. Болести
2. Безиходни ситуации и липса на защита
3. Хора, които казват едно, мислят второ, а правят трето  - и заради това поведиение околните да бъдат потърпевши
4. Злобните и завистливи хора - по принцип не се влияя от тях, обаче при ситуация без изход и невъзможност да избегнеш контакт става ужас
5. Мизерия
6. Мързел
7. Неосъзнат егоизъм
8. Задушаване, дишане във врата

Като цяло напоследък 2 и 4 ме докарват до наистина лоши състояния - рев, апатия, гняв.Станах трън в очите на хората, черната овца заради успехите си и факта, не се подмазвам. Не съм човек, който ще друса кьочеци при успех. Не съм като тях - това ги дразни. Каквото и да кажа бива обърнато наопаки, приемано с недоверие... а лошото е , че кажа ли нещо и отговоря ли на тази злоба, ще изляза аз лошата. Случи ли се нещо- аз съм виновната. Наблюдават ме под лупа, до немай къде. А аз съм човек, който си обича личното пространство.

Да, определено се чувствам безпомощна. И не съм само аз де, но от всички тръни съм най-големият и биещ на очи!
И в момента дори се дразня на себе си че го мисля, пиша тук. Че се оплаквам и съм стигнала до там, че съм го позволила.  Чувствам как тия мисли ме пият жадно като пиявица.
Виж целия пост
# 55
Болна съм от диабет, имам вече напреднала полиневропатия и ужасни болки на долните крайници. Чака ме съдбата на майка и баба, които починаха от инсулт, последствие от диабета. А майка претърпя ампутация.
Вдигам високо кръвно налягане, най-вече от паническите атаки, които ме мъчат. Всеки ден нося в себе си апарат за кръвно налягане и един несесер хапчета - за да вземам навреме дозите си.

Страх ме е от бъдещето. Дано не продължава да ми носи неприятни изненади в здравословно и друго отношение.
Мишел, това много ме натъжи.
Защо сама така се категоризираш?
И си определяш съдбата да ти се случи същото?
От къде накъде?
Диабетът е тежка болест, но много хора водят пълноценен живот с нея (Бовн Петров даже осемхилядници катери)
А високото кръвно също се контролира.
Виж целия пост
# 56
Безуспешните за сега, опити да спра цигарите.
Имам познат,който твърди че е спрял цигарите,след като прочел една книга,а е бил заклет пушач в продължение на десетилетия.Мисля че е свестен човек и не би ме баламосвал.
Виж целия пост
# 57
Битката с рака, много бавна и мъчителна и усещането за неизвестност и заплаха, свързани с това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия