Хранене на детската площадка

  • 48 559
  • 1 076
# 900
Освен всичко останало, съществува и факторът индивидуалност. При нас са две деца близнаци, дъщеря ми заспива много лесно и сама, докато синът ми заспива доста по-трудно. Естествено режимът и ежедневието на децата са абсолютно еднакви, но децата са различни.

Така че VickyTaylor, пробвайте различни неща, дано нещо подобри положението при вас, но ако не стане, не се самобичувайте,  просто детенцето е от по-трудно заспиващите и не всичко зависи от вас.
Виж целия пост
# 901
Ех, Контесо, сега те изядоха с парцалите Simple Smile Как така мама излиза и детето заспива? Те повечето не смеят да ги оставят да спят сами в легло, камо ли в отделна стая!
Виж целия пост
# 902
Ех, Контесо, сега те изядоха с парцалите Simple Smile Как така мама излиза и детето заспива? Те повечето не смеят да ги оставят да спят сами в легло, камо ли в отделна стая!
Очаквам го Simple Smile
Но после стават горните оплаквания.

Аз съм била по цял ден с детето си и съм я научила на режим от бебе. Проблеми нямам със спане и хранене.
Знае, че се яде на маса или на пикник и не е яла на площадки и е спала през цялата нощ от 6 седмично бебе.
Знам, че методите работят и се иска мотивация и труд от страна на родителите, но след това ще са спокйни, наспани и децата ще са хапващи всичко и на подходящото място за храна Simple Smile
Виж целия пост
# 903
Моите легнат ли си в 7-8 вечерта, започвах да се тревожа, че се разболяват. На всичко отгоре едното им извънкласно навремето започваше в седем вечерта, та благополучно в девет се прибирахме.  В общи линии си бяха на саморегулация.
Виж целия пост
# 904
Искам да отбележа , че до преди половин година синът ми заспиваше също сам, в своето легло, без мое присъствие. Никога не съм го люляла и дундуркала.В един момент нещо тотално се обърка. Подозирам, че в момента, в който го тръшна бебешкия пубертет. Реши, че трвбва да се опълчи на всичко и на всички и настана армагедон. Всяко дете е с различен темперамент и тези правила едни прилагат с лекота, други не.
Виж целия пост
# 905
И моите деца са с режим за спане от бебета, лягаха към 7-8. Обаче е имало периоди, в които са ме разигравали сериозно и са заспивали и доста по-късно. В момента с големия нямам проблеми, той си знае, но малкото сериозно се бунтува срещу системата и заспива по-късно. Иначе си ляга в нормалния час, просто в леглото дивее и крещи. Децата са хора все пак, нормално е да има отклонения.
Виж целия пост
# 906
Вики, свиквай. След бебешкия пубертет ще идват ужасните 3, училищните драми, пред- пубертета, пубертета и прочие. Simple Smile
Полагай 8основите докато са малки и си избирай битките!
Виж целия пост
# 907
Спокойно, цял живот преливаме от един пубертет в друг!
Виж целия пост
# 908
Докато накрая не ги тресне критическата! Stuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост
# 909
Е, аз не си мечтая да “набутам” детето в 7 в кревата. Тая тя до 7-8 е на тренировки обикновено. А и никога не са се излюпвали в 7 сутрин в почивен ден. Това пък би ме довършило.
Какви тренировки? Говорим за дете под 4 Sad
А това, че се държат децата будни по-дълго вечер за да може мама да се наспи сутринта ми е прелюбим аргумент.


Що? Нещо лошо е мама да се наспи ли, не разбрах. Те и децата се наспиват, не съм ги вързала за кревата. У нас в почивните дни не се скача в 7, а в 8-9. Много добре ни се разлива мелатонина във всички клетки, като отворим по едно око и се обърнем на другата страна да си доспим, защото е събота....мммм...разкош!
Виж целия пост
# 910
Честно да си призная, изживяваме един голям кошмар. Признавам, че се чувствам безсилна в това да се справя с едно почти 3- годишно хлапе. 90% от времето водим битки. От това да си измие зъбите, да се изпишка, да не рови из всички шкафове вкъщи, да не изсипва сок върху дивна, да не бяга по улиците, да не се отдалечава, когато сме на площадката, да стои мирно и да не пипа нищо, когато сме в магазин/учреждение,до това да да си легне на време. Пробвали сме всичко, от много и спокойно говорене и обясняване,игнориране- до крайно строги методи. След 30 мин пак е същото. Днес мм каза нещо, което много ме натъжи, а именно, че не можем да му се нарадваме, защото постоянно му се караме. Постоянно сме в стрес, защото не знаем каква щуротия да очакваме. За секунда не го оставяме сам, защото бърка по контакти, катери се по парапета на терасата, по шкафове, качва се на плота и отваря шкафа с ножовете. Поради това не мога да свърша почти нищо вкъщи, защото все трябва д го следя. Постоянно плаче за всичко. По много. Главата ми е надута до краен предел. Дори сега врещи, защото му се отказа да се покатери на секцията.
Изключително е настоятелен и супер инатлив. Не се притеснявам да отказвам, но това врещене нон стоп за всичко направо ще ме вкара в лудница. Днес бяхме в един магазин да му купим обувки- обърна всичко наопаки. Ходя по него, казвам, обяснявам, дърпам го, карам му се, не, не и не. Не искам да съм невротичната крещяща майка, но се превръщам в това. От безсилие. Не се разбира от дума и това си е. Единствения начин да го накарам да си легне е да го вържа в леглото. Къде бъркаме не знам, но с мм сме пред самоубийство. Чак не му се прибира вкъщи от работа. Този почти денонощен стрес ме съсипва. Дайте ми някакви съвети за справяне с това диване.
Виж целия пост
# 911
Това е така, защото светът днес не е пригоден за деца.

Махнах ножове и чупливи чинии от ниските шкафове. По секцията няма нищо ценно.

Ако видя, че имат кофти ден или са кисели, намалявам активностите.

Ако почне да се криви някъде - прибиране, дори задачата да не е свършена. Чакаш да го израсте, това е.

Иначе и аз имам едно дете, дето като загасиш лампата и заспива, ама тя просто си е такава - по-бавна, спокойна. Темперамент...просто не се сеща да се бори с правилата, мързи я.
Виж целия пост
# 912
Скрит текст:
Обезопасяване на целия дом.

Еднакви правила всеки ден и едностранни предвидливи действия за всяка случка.

Игра с детето, тихи и активни занимания в басейн/в планина/на поляна с топка, обръщане на внимание, самостоятелна игра, възможност за игра с връстници в група и разходки в обезопасена среда( затворени площадки).

При намек за рев и тръшкане се взема детето и си тръгвате като обяснявате кратко, че затова си тръгвате. Всеки път.
В къщи също. Всяко подобно поведение се коригира с време сам на столче ( стоенето е около 1 минутта за всяка година на детето, т е. 3 годишно ще стои 3 минути) и обяснение защо не може да продължи да го прави това и защо.
Повторения и много гушкане  след това когато видите, че детето се справя по-добре. Поощряване на най-малката положителна стъпка. Може да направите и таблица със стикери за добро държание в парка/ на площадката/ в магазина/ в ресторанта и като събере еди колко си стикера да получи награда като отиване на любимо място или време с мама или тате.




Виж целия пост
# 913
Чак пък всичко обезопасено, нали трябва да свикнат със заобикалящата ги среда.
Виж целия пост
# 914
Всички тези неща ги знам. Прилагам ги. Не ме питайте как се носи тръшкащо се 3 годишно на гръб, щото иначе се търкаля по улиците. Преди всяко излизане му се обяснява бавно и внимтелно, че ако направи това и това, се прибирсме. Съответно той се провинява и наистина се прибираме. Изглежда гузен, явно осъзнава. На другия ден пак същото. А как да го накарам да седи мирно на стол идея си нямам. Тихите занимания за него са безкрайно скучни, той е темпераментен, иска да има екшън. Отегчава се бързо иска постоянно да изследва нови и нови неща.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия