♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 69

Публикувана: 19 апр. 2018, 00:23 ч.

Последно мнение: 27 май 2018, 15:47 ч.

190 138

738

tempestad - Почетен член

# 394 7 май 2018, 11:55 ч.

НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 177

Дефне не предупреди за промените вкъщи. Хвана такси и се прибра, нетърпелива да зарадва любимите си. В къщата светеше и тя предположи, че децата вечерят. Смехът и виковете от кухнята потвърдиха съмненията ѝ, когато си отключи.
Придвижвайки се тихо, тя тръгна по посока на гласовете. Ипек и Нихан, която явно бе дошла да ѝ помага, опитваха да нахранят Ада и Берк, докато Исо сам вечеряше на земята до тях. И той бе не по- малко омазан с храна от близнаците, но сякаш никой не забелязваше. Може би защото си кротуваше, докато нейните диваци се смееха с цяло гърло, докато мятаха ръчички, отказвайки да поемат всяка втора подадена им хапка.
Дефне се обърна, решавайки, че появата ѝ само ще влоши нещата. Явно Ада и Берк бяха в настроение, а ако я видеха, щяха съвсем да полудеят. Измъквайки се тихо, тя сви към хола, чудейки се къде ли е Йомер. Погледна в кабинета и тъкмо щеше да излезе, когато го забеляза на терасата. С поредната чаша кафе, той се бе загледал в Босфора, потънал в мисли някъде много далеч. Не я чу, дори когато отвори тихо плъзгащата се врата и пристъпи. Обви ръце около него и се засмя, когато той бързо се обърна. Изненадата в погледа му се смени с любов, докато я прегръщаше.
-   Дефне?
-   Къде се беше замечтал? Сякаш бе в друг свят!- Повдигна лице за целувка тя, плъзгайки длани по- гърба му.
-   Чудех се дали да не прескоча при вас след вечеря. Не ми се стоеше сам, а не мога и да рисувам, когато те няма!- Притисна я до себе си и Дефне измърка, което го накара да се засмее.- Какво стана?
-   Суде реши да ме замести. Малко практика ще ѝ се отрази добре!- Намигна му, след което размаха пръст срещу него.- А ти защо си оставил Ипек и Нихан сами с близнаците. Знаеш какви са, когато някой от нас не е около тях, докато се хранят! Цялата кухня е в каша!
-   Нихан бе убедена, че могат да се справят сами. Предупредих я какво ще стане, но кой съм аз, че да споря с нея!-Невинно обясни той, целувайки шията ѝ.- А ти защо си все още чиста?
-   Защото не им се показах!- Лукаво го погледна тя.- Никой не знае, че съм си вкъщи все още. Само твоя съм!
Видя блясъка в очите му секунда, преди устните му да намерят нейните.

-   Не искам да развалям момента, но умирам от глад.- Дефне се протегна, след което отново се сгуши в ръцете му.- Освен това всеки момент може да влезе някой, за да те потърси.
-   Всички мислят, че работя, така че няма опасност.- Намествайки се по- удобно на тесния дивна в кабинета, отговори Йомер.- Но ще трябва да се погрижим за храната. Дали да не ида да взема нещо, уж ще вечерям тук?
-   В този вид?!- Засмя се Дефне.- Нихан веднага ще разбере, че става нещо.
-   Тогава?
-   Ще се пооправим и ще идем заедно на вечеря. Ще ги изненадаме, сякаш така сме планирали. А и искам аз да приспя близнаците, липсват ми.
-   Само още две минути, става ли?!
Дефне се притисна в него, опитвайки да скрие усмивката си. Липсваха ѝ тези моменти- да са само двамата, отдадени един на друг. Едва тази вечер бе осъзнала колко много се бе променил животът им, особено след раждането на децата. Наистина, бяха все още близки, но ѝ липсваха онези откраднати мигове, в които не мислеха за никого и нищо, оставяйки всичко зад невидима врата и посвещавайки се единствено на другия.
-   Замисли се!- Потърка носа си в нейния, докато опитваше да погледне в очите ѝ.- Какво стана?
-   Осъзнах, че сме пораснали!- Целуна го нежно, след което опита да се измъкне от ръцете му. Не успя.- Пусни ме, трябва да идем при другите!
-   Ами ако не искам? Да те деля! Ако тази вечер те искам само за себе си?!
-   Луд!
-   Кой ли ме подлуди?- Тъкмо се беше изправила, когато Йомер отново я дръпна до себе си.- Хайде да се промъкнем горе и да оставим Ипек и Нихан да се погрижат за близнаците. Утре заминаваш и не се знае колко време ще те няма. Как ще живея без теб?!
-   Сякаш отивам на друга планета!- Засмя се Дефне, опитвайки да му устои.- Не, Йомер, недей! Наистина е време да идем оттатък. Хайде, любими, моля те!
-   За какво ме молиш?- Устните му бяха под ухото ѝ, парещия му дъх накара кожата ѝ да настръхне.- Какво желаеш?!
-   Теб!- Думата се изплъзна от устата ѝ, карайки го да се усмихне доволно.
-   Имаш ме! Целият съм твой!- Притисна я до себе си, доказвайки ѝ казаното.
-   Не, аз! Обичаш да ме побъркваш, нали?!- Дишайки дълбоко, Дефне се отдръпна с усилие.- Престани!
-   Толкова е лесно! Почервеняла си до корените на косата си!- Смееше се Йомер, подръпвайки нежно кичурите.- Но предложението ми остава в сила.
Размахвайки пръст срещу него и хапейки устни, Дефне се зае да събира пръснатите си по пода дрехи. Йомер все още лежеше, следейки с мързелив поглед движенията ѝ, когато тя го замери с дънките му.
-   Облечи се!- Изсъска му сърдито.- Ще се престорим, че тъкмо съм си дошла и сме се срещнали в коридора!
-   Кому са нужни тези лъжи? Женени сме, а…
-   Това какво общо има? Хайде, дай да ти оправя косата! Така, ще кажем, че си бил на верандата и вятъра я е разрошил! Аз бях сплела моята, но…
-   А с това какво ще правим?!- Попита насмешливо той, галейки с пръст извивката между рамото и шията ѝ.
-   Какво има там? Какво?- Попита паникьосано Дефне, оглеждайки се за огледало.- Брадата ти! Цялата съм червена! Ужас! Виж тези драскотини!
-   Отиват ти!- Опита се да я целуне, но тя се отдръпна припряно.
-   Ще пусна косата си, тя ще ги скрие! Или ще я вържа от тази страна, за да ги покрие изцяло? Не се смей! Как ще се покажа така? Утре дали ще изчезнат?! Не мога да отида при Ясемин така! Какво ще кажат хората? Дали да не кажа, че ме е издрала котка? Но ние нямаме котка!
-   Обичам, когато си притеснена! Толкова много!- Прегърна я откъм гърба и целуна проблемното място.
-   Забавляваш се, докато аз умирам от срам?! Браво, Йомер!
-   Просто не виждам от какво толкова се притесняваш. Никой дори няма да ги забележи! А и да видят, няма да попитат! Успокой се!
-   Няма да попитат, защото ще се досетят откъде са! Позор!
-   Прекаляваш! Хайде, беше гладна! Ада и Берк сигурно вече се приготвят за сън, така че ще можеш да видиш и тях, преди да заспят!
Тъкмо завиваха към кухнята, когато насреща им изскочи Нихан.
-   Дефне? Какво правиш тук?!- Попита снаха ѝ, прегръщайки я.
-   Суде остана в болницата, а аз се прибрах. Тъкмо влизам!- Йомер мина покрай тях, подсмихвайки се.- Другите къде са?
-   Малките дремят в хола, а Исо ги наблюдава.- Дефне се закашля, представяйки си колко близко са били до това да ги хванат.- Какво ти стана?
-   Нищо, нищо! Ипек?!
-   Тъкмо почистихме кухнята след вечерята на малките и отивах да ги нагледам. Щях да повикам и Йомер за вечеря, почти сме готови!
-   Значи съм си дошла тъкмо навреме!- Кимна Дефне, влизайки в кухнята.
-   Добре дошла!- Ипек ѝ намигна, докато слагаше прибори на масата.- Намерила си си заместник в болницата?!
-   Суде сама пожела, нямаше как да ѝ откажа!
-   Ако искаш се измий, тъкмо ще вечеряме! Сигурно си гладна.
-   Само ще погледна децата. Разбрах, че са в хола!- Наблягайки на последните думи, завъртя очи към Йомер.- Ще ги целуна и идвам!
-   Добре!
Вечеряха, докато тя им разказваше колко спокойна и различна е била днес Наз. Всички се смяха на опитите на Синан със смяната на пелени и отчаянието на Ясемин, че за всичко май ще трябва да се справя сама. Йомер се опита да защити приятеля си, но бързо осъзна, че срещу него са три жени и той просто няма шанс. А и честно казано, според него бяха напълно прави- Синан щеше да се занимава със смяната на памперси единствено по принуда. Не че Йомер го правеше редовно, но той просто нямаше кой знае какъв избор. С две бебета вкъщи понякога нямаше друг начин.

-   Всичко е готово! Ипек беше събрала нещата си и тези на Ада и Берк, а аз няма да взимам кой знае какво.- Дефне пристъпи към Йомер, наблюдаващ двете спящи деца.- Да си лягаме ли?
-   Вече е късно, сигурно си изморена.
Хвана ръката ѝ и я поведе към спалнята. Съблече бавно халата, с който се беше наметнала, след което отметна завивките и я побутна към леглото. Самият той го заобиколи и легна в своята половина, докато Дефне се претърколи и сгуши до него.
-   Обичам те!
Не бе сигурен дали го е прошепнала, или му се е причуло. Прегърна я по- здраво, надявайки се скоро да я последва. Любимата му вече се усмихваше, явно сънувайки поредния красив сън. На Йомер обаче не му се спеше, затова остана загледан в нея. Опитваше се да познае какво сънува тя, припомняйки си някои от нещата, които му беше разказвала. Каквото и да беше, явно я правеше щастлива. А това бе най- важното.

Виж целия пост

# 396 7 май 2018, 13:29 ч.

Здравейте момичета
Аз съм от онези които са на балкона.
Загледах се в сериала по БТВ – „Любов под наем”- да си призная веднага ме грабна, часът на излъчване не е удачен за мен, а и нямам това търпение за да чакам какво ще се случи до следващия епизод, отделно открих колко голяма ножица е играла по епизодите, затова се гмурнах из ЮТУБ за преведени епизоди, после и в БГ – МАМА за да прочета… възползвах се от дадените линкове за гледане, за което огромно благодаря и … така затънах в тази любов…. Че няма отърваване.Чета Ви редовно, вълнувам се на новостите които публикувате за Елчин и Борко, с удоволствие следя и чета „приказката” на Темпи … с една дума – благодаря ВИ момичета.

Виж целия пост