Съпруга ми ни унижава с децата

  • 30 498
  • 263
Здраеейте мили хора,
Дойде ред и аз да пиша тук за съжаление.
Омъжена съм от 22г,съпруга ми по принцип е мн избухлив и изнервен,за най-малкото нещо избухва яко.Винаги иска да е неговото,ако не се съглася се ядосва и заяжда,ако се съглася казва,че пък нямам мнение и все се съгласявам с него.
Имаме две деца,които все ми казват,че не е редно да търпя това.
Когато не е ядосан е мил и грижовен,но когато се ядоса,а той се ядосва от раз за нищо става страшно,започва да ни убижда с децата и все той е най най,ние сме по-низши и от тревата,той никога за нищо не е виновен и никога не се извинява.
За тези 22г всички скандали той ги предизвиква и обиди,аз никога не съм го обиждала.
За мн неща му помагам и в работата и по принцип и после той винаги казва пред хората,че той го е направил.
Когато се нервира и сме с хора започва да ме обижда и унижава пред хората,а аз си замълчавам,за да не стават по-големи скандали.
Ако си “позволя” да кажа ,че дадено нещо аз съм го направила когато сме с хора,приятели,той избухва и започва да ме унижава,явно си избива комплексите по този начин.
Нон стоп ме мачка,за да нямам самочуствие,а в същото време все ми казва ме нямам самочувствие,е как да имам...
Никога не правя нищо без неговото знание и одобрение,защото иначе ще има скандали.
Последния скандал е от неделя,пийна и започна да ни обижда с децата и оттогава не си говорим,подминаваме се в къщи,по принцип при всеки такъв скандал така се развиват нещата,мълчим си определено време и после ежедневието ни предизвиква да си проговорим, НО той никога не се извинява и всеки път аз и децата сме виновни,той никога,при положение,че скандалите той ги спретва от нищото,не смея нищо да планувам,защото не знам кога ще се разсърди,вече не знам какво да правя.
Той винаги ми вменява вина,че аз и само аз и децата сме виновни за всичко,той никога,той според него е най-добрия във ваичко.
Споделих с вас,малко ми олекна...
Виж целия пост
# 1
Какво чакаш още щом се е стигнало до там децата да казват, че не е редно да търпиш?
Какво ще изгубиш ако го напуснеш?
А по-добре си помисли какво ще спечелиш.

22 години са много време, но никога не е късно човек да си подреди живота.
Ако и финансово си независима и можеш да се справяш сама значи няма какво да се чудиш. И децата ви са големи предполагам.

Според описаното този мъж е голям комплексар и агресор. Принизява другите, за да се чувства той добре и си позволява да мачка най-близките си, които по принцип трябва да обича и подкрепя. Това си е направо психически тормоз.


Виж целия пост
# 2
Щом го търпиш вече 22 години, не виждам какъв е проблемът. Ако си се чувствала зле, отдавна да си го напуснала.
Виж целия пост
# 3
Дано децата ви са големи и избягат по-бързо.
Виж целия пост
# 4
Вашите деца ти го казват в прав текст.
Ти какво очакваш от форума? Искаш да се оплачеш и да ти олекне ли!?
Виж целия пост
# 5
Сама знаеш какво е решението на проблемът. Ако наистина е такава ситуацията, остава просто да го направиш.
Виж целия пост
# 6
Според мен авторката е зависима финансово и жилищно, затова стои. Помагала му в работата. В неговата работа. Това значи ли, че е безработна тя самата? Децата колко са големи?
Виж целия пост
# 7
Жалко за децата. Които може би не са деца точно вече, но все пак жалко ...
Виж целия пост
# 8
Е, тя не е написала, че търси решение, пише, че си го е изляла и й е олекнало, така че, браво на форума, продължава си напред жената.
Виж целия пост
# 9
То по-лошото е, че е зависима емоционално.
Финансово и жилищно да речем, че с усилие и помощ от близки ще се справи.
Но с емоционалната зависимост в повечето случаи управия няма Persevere
Виж целия пост
# 10
Не съм безработна,но заплатата му е доста по-висока от мойта ,това също когато е ядосан ми го натяква.
Аз съм си купувала нещо,той ги плащал,все едно аз не работя.
Живеем под наем иначе.
За съжаление нямам близки,на които да разчитам и той това го знае.
Знам,че вината е моя защото търпя толкова години,не знам и аз защо търпя,но наистина се чувствам в безизходица и смазана психически.
Дори когато сме на ваканция колко пъти е избухвал и е ставал ужасен,на ваканция хората отиват,за да разпуснат..а не да обиждат най-близките си.
Виж целия пост
# 11
Мила авторке, засега съвети от мен няма да получиш. Само една прегръдка. И не вярвай, когато ти казват, че не струваш и не заслужаваш, дори да идва от най-близките ти хора. У всеки човек има една светлинка, която е безценна - но не винаги някой я вижда. Тогава светлинката ни може да помръкне и става невидима дори и за самите нас. И обратното, да се разгори като звезда, щом е забелязана от правилните очи.

Тук сега ще се изредят много хора, ще те съветват какво да направиш, как да промениш живота си, ще има и съвети за раздяла. Ще те укорят, че си нерешителна, че хленчиш, че с бездействието си застрашаваш децата, че никой не ти е виновен, щом не се бориш. Ако не приведеш в действие някаква стратегия до няколко дни, ще се изнервят, че те съветват безполезно, и ще ти кажат, че сама си си заслужила всичко. Казвам ти го, защото може да не получиш това, което търсиш.
Но ще има и полезни съвети, дори и да са с по-остър тон.

За да направи човек кардинални промени с живота си, му трябва сила. А тя не винаги е налице. Човек не е виновен, че няма сила. Липсата на сила не е била през целия живот, обикновено е в някакъв период и е резултат от емоционално счупване. Най-лоши са счупванията и зарастванията накриво в продължение на много години. И белези остават, и функцията закърнява. Не му трябват укори на счупения, трябва му да лекува душата си. Понякога стига една дума от правилния човек в правилното време. Друг път не стигат години посещения на психолози. Всеки човек си има някакво бутонче, което го мотивира. За жалост не винаги това са децата, или поне не само - иначе нямаше да има нито една нещастна майка.





Виж целия пост
# 12
Хем ми е жал за вас хем ме е яд, това държание не е от вчера или от днес
а от 22 години, сигурно отдавна се държи така а вие даже и деца сте му родили
Виж целия пост
# 13
Дааа,за съжаление поведението му не е от вчера,когато е в такова състояние децата като бяха малки дори с нищо не ми помагаше.Пак казвам когато е ок е мн приятен и мил човек,но нервира ли се дори на чужд човек си го изкарва на нас с децата.
Когато сме с приятели,той налага неговото мнение винаги,защото така е научен,аз все отстъпвам за да не стават скандали,но когато човека отсреща е някой като него и неотстъпва става страшно.
Иначе малкото приятели с които се събираме явно и те за да няма скандали “отстъпват”.
Той в работата си е мн прилежен и точен,но понеже там неможе да се държи така,затова в нас сме одушника..
И никога той не е виновен,никога,винаги аз.
Виж целия пост
# 14
И споделяте всичко това, защото ... ?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия