Кажете си истината...

  • 102 183
  • 1 424
# 330
Да си кажа, хем беше избор, хем и нещо като спестяване на по-сериозни проблеми като вечните разправии с началници за болнични, ходене по лекари и др. Като направих навремето една сметка се оказа, че най-вероятно щях да давам заплатата си за разходи по боледувания и отсъствия плюс нервите за това "пак ли излизаш в болнични" и да се обяснявам, че с породени деца едното като се разболее, след три дни задължително прихваща и другото и си отнасяме седмица и нещо. По-добре вкъщи две относително по-малко боледуващи деца, отколкото две вечно боледуващи. А с времето нещата се наместиха и интересите ми се промениха.
Виж целия пост
# 331
Именно. Имала си избор да си направиш сметката и да вземеш решение. И въпреки че си "затъпяла от стоенето до децата, печката и пералнята домакиня", междувременно си завършила още едно образование и в момента работиш нещо, свързано с това образование. Да имаш избор е успех. Не много лесно постижим, междувпрочем.
Виж целия пост
# 332
Аз обаче в какво трябва да се преквалифицирам, щото като гледам, трудно ще си позволя бавачка, то нали добрите взимали по 6-7К лева и трябвало да им приготвиш обяда и материалите по списък...

Ясно е защо се учи: защото с учене може да имаш портативна, физически по-лесна професия. Освен това имаш навици да наблюдаваш и разсъждаваш и да видиш къде да се пласираш оптимално. В добавка на някой по-рядък талан или способност - може да се позиционираш добре и да имаш свобода. Аз специално съм си избирала женски професии, които до момента се оказват и портативни, и понякога платени нелошо.
Виж целия пост
# 333
Но често това, което за един индивидуално е успех, може пукната пара да не струва за обществените критерии за успех. Всичко е тра-ла-ла

Абсолютно си права. За това човек трябва да цени това, което има, а не да гледа в чуждата паница и чуждия успех.
Виж целия пост
# 334
Да си кажа, хем беше избор, хем и нещо като спестяване на по-сериозни проблеми ....

Значи просто не си имала избор. Не си имала алтернатива на кой да разчиташ за децата, в последствие си се настроила позитивно към този избор и вместо да мрънкаш и да се оплакваш, го възхваляваш. Аз също. Та май въпросът опира до това, как се чувстваме от това, което правим?
Виж целия пост
# 335
Christina1980, какво работиш ако не е тайна?

Една пипкава работа, с много четене, която е досадна и трудна за разбиране за повечето в бранша. Не изкарвам милиони, но пък достатъчно за да си плащам сметките, ипотеката, курсовете на децата и някоя почивчица. Когато децата пораснат ще имам повече за глезотийки.
Мен младите и красивите не могат да ме заменят, защото не спя с никого, та да ме е страх, а и трябват години за да се научиш.
Мъж не ме издържа, та и на него не му треперя, че може да ме замени.
Децата ми са момчета, значи няма опасност нито едно да ти стане любовница за малко,виж да си сервират нямам против. Аз също сервирах на младини, прибирах се с подути от стоенето права крака, защото управителите имаха изискване да не сядаш по цял ден,стегнах се и сега предимно седя.
Други въпроси?
Виж целия пост
# 336
Значи просто не си имала избор. Не си имала алтернатива на кой да разчиташ за децата, в последствие си се настроила позитивно към този избор.
Не е имала алтернативата да ползва детска градина или да дава заплатата си на детегледачка?
Виж целия пост
# 337
Аз никога не съм спорила, че на работа е по-лесно и по-забавно. Има интелектуална стимулация, почивки, накрая виждаш резултати. Само че наистина "изборът" да ходиш на работа не е също свободен избор. Трябва да преглътнеш доста компромиси. И когато компромисът е здравето на детето, някак се чувстваш като абсолютния задник - ей ме на, гримирана, с дрехи и прическа, чеша си егото и интелекта, обаче детето ми се скъсва да боледува.

Та има я и тази ситуация. Имала съм неболедуващо дете на градина, еми работех си тогава, не съм се заключила да му меля каши с ръчен хромел. Обаче сега имам дете, което боледува опасно. И не искам да й съсипя дробовете за цял живот, за да разхождам костюмчета до офис. Още повече, че от форума научих как в Пловдив 1500 лева се смята за мега-заплата, а за толкова няма смисъл да си давам зор.
Виж целия пост
# 338
Значи просто не си имала избор. Не си имала алтернатива на кой да разчиташ за децата, в последствие си се настроила позитивно към този избор.
Не е имала алтернативата да ползва детска градина или да дава заплатата си на детегледачка?

Изборът не като да е или или. Избор е когато можеш да си стоиш вкъщи, може и да ходиш на работа - а децата не страдат от това, бюджета също. Всичко друго е стечение на обстоятелствата и по-малкото зло.
Виж целия пост
# 339
Именно. Имала си избор да си направиш сметката и да вземеш решение. И въпреки че си "затъпяла от стоенето до децата, печката и пералнята домакиня", междувременно си завършила още едно образование и в момента работиш нещо, свързано с това образование. Да имаш избор е успех. Не много лесно постижим, междувпрочем.
А защо си мислите, че другите сме нямали избор. Избор има всеки....и айде стига сте обръщали темата в това колко са постигнали стоелите в къщи, нищо не са постигнали. Отгледали са децата си, ами и тези които сме работили сме си отгледали децата. Завършили образование, ами и ние сме завършили. Успели, може би в техните очи, но в очите на др не са.
Виж целия пост
# 340
Повечето хора и ходейки на работа нищо толкова не са постигнали. Реални постижения имат много малко хора - поне според моите, вярно, доста завишени критерии за постижение. Но да не задълбаваме в дебрите на философията - и тези, които са си били вкъщи, и тези, които са работили, имат право да се чувстват удовлетворени от избора си, въпреки че вероятно всеки е минал през период на съмнения, притеснения и лутане дали изборът е правилен.
Виж целия пост
# 341
Тези, които са останали вкъщи, няма как да знаят как би било, ако не са били вкъщи. Нито е сигурно, че децата са щели да боледуват постоянно, нито е сигурно каквото и да е друго свързано с тях. Даден им е пример, че майката си стои вкъщи. За мен личният пример е най-важен и най-дълготраен.
Не съм си стояла вкъщи, но съм имала достатъчно много време за децата.
Моята истина е, че ненавиждам стоенето вкъщи. Обичам си почивката, но повече обичам да съм ангажирана и извън домакинството и децата.
Виж целия пост
# 342
Именно. Имала си избор да си направиш сметката и да вземеш решение. И въпреки че си "затъпяла от стоенето до децата, печката и пералнята домакиня", междувременно си завършила още едно образование и в момента работиш нещо, свързано с това образование. Да имаш избор е успех. Не много лесно постижим, междувпрочем.
А защо си мислите, че другите сме нямали избор.

Някъде съм твърдяла, че другите СТЕ нямали избор?
Виж целия пост
# 343
Сирен, аз на теб не ти предлагам нищо. Не можеш да си ме позволиш  Wink

 Само обобщавам колко струва този никакъв труд.


Струва, да. Но ако го правиш за чуждите деца. За собствените деца е безплатен. Както е безплатен сексът със собствения мъж. Нищо, че жриците взимат скъпо.
Виж целия пост
# 344
Именно. Имала си избор да си направиш сметката и да вземеш решение. И въпреки че си "затъпяла от стоенето до децата, печката и пералнята домакиня", междувременно си завършила още едно образование и в момента работиш нещо, свързано с това образование. Да имаш избор е успех. Не много лесно постижим, междувпрочем.
А защо си мислите, че другите сме нямали избор.

Някъде съм твърдяла, че другите СТЕ нямали избор?
Не си, попита мен дали съм имала. Имала съм, разбира се, това е по- лесния вариант, отколкото да ти се работи, ама да няма работа 😉
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия