Как да постъпя?

Точно така е, Сапфир. Освен това,  щом тяхната позната я урежда на такава работа, а и мъжът е възмутен от отказа й, явно и околните не я смятат за тъпа, а тя само се шашка. Малко по малко ще се научи. Ако пък толкова е стресиращо, винаги може да напусне, но защо да се предава толкова лесно. В днешно време ми се струва,  че не е  много голям процентът на работещите лесна и/или любима работа, повечето правят някакви компромиси.
Съветите за компютърен курс и водене на записки на работа са полезни.

Е хайде сега, някой си нямал компютър в къщи, ми да си купи и да се научи. Или да разкара временно детето от него и пак да се научи. Аз също компютър учих на дърти години, пък се научих. За Ексела си купих една книжка самоучител и постоянно упражнения, докато не го научих, както и за други програми като SPSS примерно, за него даже и на курс ходих. Отели ми се вола, както се казва, ама го научих. Само малко желание и упоритост се искат и  всичко ще стане.
В голяма грешка сте, ако си мислите, че да бършеш рафтове някъде в магазин е само това работата. Зад нашия блок има Т-маркет, някои от съседките в квартала се пробваха да започнат и избягаха с 200. Тези, които бършат рафтовете са назначени всъщност като касиерки и когато не са на касата, са или в склада, или бършат и подреждат рафтовете, чистят магазина, изхвърлят боклук и какво ли не. Но после сядат на касата пак. Има отчитане на каса, броене на пари, сметки, писане и т.н. Идват всякакви клиенти, стрес има и още как. Тези на топлата витрина са отделно. Заплатите са малко над минималната и има много овъртайм, който не се заплаща. С тези пари трудно се живее. Стара работа се напуска когато се намери нова чак.
Така че авторката да си наляга парцалките и да вземе малко да почете и да поучи, няма да боли. Особено пък ако няма алтернатива. То най-лесното е да избягаш, ама после какво правиш.

За да се регистрира някой във форум и да пусне тема, явно не е чак толкова компютърно неграмотен, колкото го изкарахте. 
Стига да има желание, човек може и Ексел да научи – сам, с онлайн уроци, самоучители или дори индивидуални частни уроци.
Ако изобщо това е проблемът.

Не, просто показва как се назначават служители в ДА и защо въпреки  всички опити за реформи там, нищо не се променя. Да не говорим, какви са сумите които се събират за извършваните услуги от точно тази държавна агенция./ А защо дамата е на такава заплата и на колко часов работен ден, само може да гадаем/.

На бас, че тоя мухльо вкъщи често й повтаря, че е тъпа и некадърна и тя още преди да е започнала, се е сковала от сдуханост дали ще оправдае очакванията му.
Не можела да се справя. Дрънци. (според мен)

Опа, поправям се, по- скоро добавям: може би си инертна връзкарка и тази със седемте години, които учила за това, не те успокоява, че й е отнело 7, а ти натяква, че си парашутистка измежду хора с образование.
После защо услугите, които ни се предоставят, били на такова ниво. Щото ги събират баджаначките и стринките от кол и въже.

Тоя мъж трябва да е много умен, за да е схванал чак след три години, че не му трябва тъпа жена. Еваларка!

В държавните учреждения, честно казано, и без да си тъп, след дълга практика има риск да затъпееш или да се наложи да затъпееш, ако не искаш да имаш ядове. Подозирам, че проблемите не идват от несправянето на авторката, а от кофти колектив, който като е видял неориентиран новак на хоризонта, е положил всички усилия да му смачка фасона. Чувала съм за такива "топли" отношения от позната, която работи в държавната администрация.

Когато колектива е виновен, че не можеш да пишеш ордери и да ги въвеждаш в ексел ...

За това не. Но пък за това, че се опитва да я уплаши колко сложно, трудно и мъчително е всичко, та ако нямаш поне 7 години стаж, да не можеш да се справиш
Винаги има разни служителки-медалистки, уплашени да не им изстине мястото ( особено като са видели, че авторката е с връзки) и се възползват от всеки случай да ти покажат колко по в час са в нещата. Дори и в частните фирми има такива индивиди, които имитират някаква страшшна заетост, натрупали купчини документи на бюрото си да прашлясват, а реално им отнема точно 2 минути време да обработят данните. Или пък да ти се заядат за някаква супер елементарна "нередност" в някое идиотско писмо, което реално никой не чете. Абе, абсурдици, колкото искаш.
Не че защитавам авторката и оправдавам унинието й, но мога да си представя и другата страна на монетата.

А всъщност бих я посъветвала, ако смята, че е пък чак толкоз зле, да не бърза да напуска, а да изчака поне да я освободят. Защото, ако е по нейно желание напускането, съвсем ще е в неизгодна позиция с обезщетенията от борсата, ако има такива изобщо.

Имахме една колежка на предишното ми работно място. Работеше като вол и даже много добре си вършеше работата, но бидейки скромна и неуверена попадна на мерника на фирмените лешояди, начело с истеричния син на шефа. Ами буквално я смачкаха. Внушиха й, че за нищо не става и в един момент психотормозът стана толкова брутален, че тя доброволно напусна. Още по-лошото беше, че и вкъщи мъжа й допълнително я мачкаше, та разбиране и подкрепа отникъде нямаше тази женица.

Сега пък имаме тука една, дето милата вече половин година не вдява кое как да прави. Пропуска доста неща, които спадат към ангажиментите й, но пък колективът е по-ларж. Не че и не се правят забележки, но не и с цел да се внуши некадърност. Тя от своя страна - весела, с чувство за хумор, усмихната. Ами, все ще се научи някой ден с повече вникване и търпение, а нали сме и колеги, за да си помагаме. Но ако беше някой гипс, можеше и тя да реши, че няма да се получи. Затова да си перде, често помага в живота.
Винаги има първи път. Където е да започнеш работа, се налага да се учат нови неща, които няма как да знаеш от предишен опит.

Дъбойсмайн май напусна темата, както иска да напуска и работа, а ние можем да си пилим тук до спукване.

Отиде си на село викаш ...

Работи жената сигурно.

Дано да работи, ако ми е отчела съветите да се стегне (и не само моите съвети) ще й се получат нещата.

Абсолютно. Работила съм по- малко от година в такова и пак имах чувството, че ми умряха мозъчни клетки.
Една възрастна служителка ми разказа историята как като тя била млада и зелена и вършела нещата бързо, другите й колеги я гледали накриво, че се подмазвала на шефа и как нещото, което е дадено в понеделник, не бива да го върша до края на седмицата. И аз я питах: а какво две ли да се мотая? И ми отговори да изчакам по- близо до края на срока. (действието се развива края на август, срокът- края на годината ).

Това държавния служител като цяло си е голям паразит. Млад човек не би могъл да издържи нито в средата, нито пък има смисъл да си губи времето там. Като гледам лелките на гишето в общината и даже жал ми става.

Тя последно млада ли е, или стара, дето никога не е виждала компютър?