Нормален ли съм ?

  • 4 544
  • 83
Здравейте ! Извинявам се ако темата е в грешен раздел. Мъж на 25 години съм и имам някакви опасения, че май нещо ми има главно психически. Ще  разкажа първо малко за мен и после към същинската част.
От малък исках да стана полицай/ военен, понеже в училище бях всекидневно тормозен от съучениците ми до 11 клас. Баща ми не ми помагаше особено много само гледаше как да смаже самочувствието ми, като ме обиждаше, биеше и обяснявайки ми как ако някой ме пребиел щял да ги черпи. Майка ми винаги е била добра и грижовна, винаги е гледала да ми помага максимално и от към нея нямам никакви проблеми. В училище както се подразбира никой не искаше да е приятел с мен и нямах доста дълго време приятели. Детството ми мина пред компютъра и единственото излизане което съм имал тогава беше с братовчед ми когато идваше в София. Когато бях седми клас почнах да отвръщам на агресията с агресия следователно бях изкаран не само от учителите като бандит, но и от другите деца. Тогава по настояване на директорката минах на самостоятелна форма на обучение до 11 клас, защото видиш ли съм бил станал изключително опасен и агресивен. Както и да е. Нещата вече се бяха подобрили към 12 клас, никой не смееше да ми се озъби в лицето, всички се страхуваха от мен, вече бях почнал да тренирам фитнес и Крав Мага / бойно изкуство практикувано от Спец Частите по света /.
 След завършване на 12 клас мечтата ми да стана полицай/ военен и да помагам на беззащитните хора от тираните и диктаторите  остана и реших да кандидатствам за полицай. Приеха ме, след това завърших академията и вече започва същинската част Simple Smile
Вече съм на 25 и от 18 годишна възраст станах изключително студен, не се майтапя никога, не се усмихвам и съм се втълпил само и единствено върху работата ми. На няколко пъти ми се случва някоя девойка да ме хареса, но съм станал толкова студен, че не ми прави и впечатление и просто любезно и казвам да си намери някой друг. Приятелите ми непрекъснато ми казват, че вече съм на 25, че вече трябва да си намеря и сериозна приятелка не само да съм женен за работата си. Но проблемът е, че не искам приятелка, семейство и прочие. Никога не съм имал приятелка / по мое желание /, и срам не срам никога не съм правил с*кс. Това последното е пак по мое желание, но и от части невъзможност понеже имам сериозен проблем с автомата и на 2 седмици един път става така, че да може да стреля Simple Smile / който разбрал, разбрал няма да изпадам в подробности на тази тема /. Не съм емоционален човек, не говоря за чувства и тем подобни цивилни работи. Когато някой ми спомене за връзки, любов и че трябва да си намеря приятелка просто ми прилошава и ми се иска да си тегля куршума Simple Smile . Свободното ми време като цяло го прекарвам с приятели от полицията, тренировки, излизаме да пийнем нещо или ако времето е хубаво отиваме на AirSoft игри.
 От миналата година съм си наумил да замина за Френския Чуждестранен Легион и след месец заминавам. Причината да искам да отида там е екшъна, адреналина и вече да не живея като цивилен, понеже живота като цивилен не ми харесва много и се чувствам като ф@шкия.
 Същинската част да си мисля, че нещо не ми е наред е частта със жените и връзките. Гледам го моите връстници едните са със деца вече, другите са пред брак а аз мисля за Френския Легион. Никога не ме е бивало в общуването със жени, не знам какво да си говорим и генерално ме напрягат като говорят за цикъл, маникюри, предишни връзки, чалготеки, екскурзии и прочие. Веднъж бях излезнал на среща с една девойка, но когато се беше опитала да ме прегърне се бях наплашиш на N-та степен и взех, че побягнах като Джак Спарау ( Буквално ). Както казах не говоря за чувства, не знам дали и имам такива, винаги съм сериозен, не се лигавя с две думи пълен бастуняга Simple Smile
Та въпроса ми според вас нормален ли съм защото аз вече имам чувството, че не съм.
Благодаря на всички предварително за отделеното време и ще се радвам ако историята ми бъде публикувана.
Виж целия пост
# 1
Трябва да си минал повече от един психотест, за да станеш полицай. Ако продължаваш да се съмняваш, отиди на психиатър.
Нищо ненормално няма в това да искаш да си военен или да не мечтаеш за семейство. Има и хора асексуални, това също е ок. Щом ти нямаш оплаквания и не пречиш на другите всичко е наред-
Виж целия пост
# 2
И да ти кажем, че си нормален, и да ти кажем, че си ненормален - това теб нито ще те промени, нито ще те стопли или накара да преосмислиш възгледите си.
Може да си неосъзнат гей, затова да не искаш жени, може да си асексуален и затова да не ти става, може просто да си "дърт пръч", който ще си живее живота с приятелите и секс ще вижда само от проститутки, може да имаш проблем с хормоните и затова да си такъв. Всичко може да е, ние няма как да знаем как ще ти се развие живота.
Ако смяташ че не си наред - отиваш на лекар (хормони/психолог/психиатър) и работиш по въпроса. Ако смяташ че си наред - отиваш да се стреляш с войниците.
Друго не виждам какво може да ти кажем, че да има реално въздействие върху теб.
Виж целия пост
# 3
Според мен си съвсем вред, но те е страх от близост понеже си бил нараняван от най-близкият ти. Като защитна реакция си изключил връзката с чувствата си. Трябва да работиш с психотерапевт, за да преодолееш травмата. Защото я пренасяш в настоящето. И мисля че това ти пречи, иначе няма да създаваш тема. Има един метод в психотерапията, създаден точно за военните и травмите от война. EMDR. Много е ефективен.
Виж целия пост
# 4
Тормозът в детството води до такива резултати, не е задължително да имаш психично отклонение.
Но за да бъдеш приет във френския чуждестранен легион трябва да си минал много сериозни психо тестове, което щяха да хванат някакви психични заболявания, то ясно че за да се забъркаш там трябва да си леко луд ( да не се лъжем, така си е, казвам го като десантчик, макар и не съвсем завършен), но се иска и изключително сериозна психическа устойчивост. Така че малко измислено ми звучи историята ти, ако не е, да ме извиняваш.
Виж целия пост
# 5
От къде знаеш за бг мама форума ? Simple Smile И реши тук да потърсиш съвет? От бг- мами домакини и работещи семейни дами, с които ти не можеш да общуваш така или иначе?! Странно! Simple Smile Нормален си. Просто си различен. Не всички сме масовката.
Виж целия пост
# 6
Нормален и напълно адекватен си, бих казала. Знаеш си положението, не обвиняваш никого, не пречиш на никого, поставяш си цели и ги постигаш.

За момента не ти трябват връзки - добре. Фактът, че вече са тема за обсъждане, трябва да ти говори много, защото ако наистина беше така, то нямаше голяма част от поста да посветиш на този въпрос. Това е единственият проблем, който чака твоето решение. За момента отричаш да е проблем. Когато решиш, че си готов започни да се събираш с жени. Ходи на места, където ходят и жени - танци, планински преходи... каквото те влече и теб. Без идея за задълбочени отношения. Просто да си имаш контакти. Мъжката компания е едно, смесената е друго.

реших да кандидатствам за полицай. Приеха ме, след това завърших академията и вече започва същинската част Simple Smile
....
 вече да не живея като цивилен
Това не го навързах.
Виж целия пост
# 7
Има разлика м/у това да си асексуален и травмиран.
В случая при теб има травма.
Ако нямаше проблем, нямаше да пускаш тема. Хем ти се иска, хем не ти стиска. Така се получава. Иначе нямаше да изпитваш такъв ужас, ако някоя те докосне.
Асексуалните едва ли изпитват ужас от една прегръдка.
 Ако смяташ, че имаш проблем, посети психолог или психиатър. Не знам точно за кой специалист си.
Виж целия пост
# 8
Просто си падаш фантазьор, дали си нормален няма значение, ако не стане с полицията и легиона може да станеш писател и да описваш мечтите си, екшъните много се търсят.
Виж целия пост
# 9
Имах колега, млад и изключително слънчев човек, който отиде в легиона. Последния път, когато дойде да ни види, се похвали, че му остават няколко месеца, събрал е пари за жилище и се връща в България, но скоро след това загина, а обстоятелствата около смъртта му са секретни и родителите му са лишени дори от утехата да знаят как е загинал синът им. Често си мисля за него и макар да не бяхме близки, ме стяга сърцето жестоко. Не бих посъветвала никого да тръгне по този път.
Виж целия пост
# 10
Щом не смяташ да се реализираш в социалната и любовна сфера, какво значение има твоята нормалност към тях?
Виж целия пост
# 11
Бе я си живей живота! Имаш си приоритети, искаш да се занимаваш с а) и б) и не те влекат в) и г). Ми няма драма, освен ако не ги искаш, пък да мислиш и че ти липсват. Ако наистина не ти допада идеята за връзка, няма елемент на задължителност в тая работа. В един момент или ще усетиш подобна нужда, или няма. Много хора преминават през живота сами за по-дълги периоди, и единствената драма е ако не е по техен избор и страдат от този факт. Ако си е твой избор и нямаш усещането за някаква липса в живота, пффффф, свиркай си и не се чуди нормално ли е, или не. По-кофти ще е ако зорлем разбиеш живота на някое момиче, да идва после тя тука да пуска теми що не правите секс и се държиш дръпнато с нея...

А може и утре да дойде сляпата неделя и де да знаеш, някоя девойка да ти завърти главата със замах и да забравиш всичко, дето ни описа така подробно. Не се знае къде е скрито зайчето.

Без връзка с горното - помисли си добре за френския легион и дали нямаш и друг начин да реализираш необходимостта си от тръпка и адреналин.
Виж целия пост
# 12
Отношенията в семейството ти са създавали грешна представа за мъжа, жената и т.н. С такъв мъж явно майка ти е по-тиха, не смее да проявява лично мнение, да има интереси. Странно е схващането, че жените се интересуват само от цикъл и маникюри. Те са като всички останали хора и има много неща, които ги вълнуват. Учудвам се, че досега жените полицаи не са променили разбиранията ти.

Но най-много се учудвам от това, че човек, който е изключен заради агресия, въобще е приет за полицай. Даже не учудвам, плаша се, ако наистина системата го допуска.
Виж целия пост
# 13
Според мен не е нормално да ти става два пъти в месеца.
Жени, деца, семейство не са задължителни. Ако щеш. Но и да щеш, като не можеш - нямаш.
Виж целия пост
# 14
Противно на останалите, за мен не е нормално да си постоянно сериозен, студен и т.н., със сигурност има последствия от травмата в детството, а може и проблема със сексуалната функция да идва от там. Аз бих работила с психиатър за преодоляването ѝ. Не е задължително крайната цел да е семейство и деца, но може да ти помогне да си по в час с емоциите си, да не те страх от нещо простичко като една прегръдка и да не се чувстваш толкова не на  място в живота като цивилен. Освен това, ако някой ден все пак заимаш жена и деца, една такава неотработена травма може да избие в агресия към тях.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия