Домакини 65/ Работата си е работа, но трябва и нещо полезно да се свърши

От 4 години съм член на КГБ. В Русия това звучи много стряскащо- Комитет государственной безопасности-Комитет за държавна сигурност. Вие не се стряскайте. Това е Клуб на готините баби. А те наистина са готини-споделят всичко, пият си кафето, кахърят се, когато болно е детето, а после пак са бойните бабетки, разменят си рецепти за чорби и плетки. Една много позитивна група. Събрани сме от цяла България, а има и баби, които живеят в чужбина. Събираме се често на срещи регионални. Понякога си правим и срещи национални. От всички краища на милата Родина, събира се сговорната дружина. Смях и песни, и танци до зори... А младият народ ни гледа и се диви...А младият народ ни гледа и се чуди...тия баби май... мъничко са луди...Не, не сте прави вий сега дечица! Просто кипи още нашата кръвчица. С космодиск и наколенки кръшни танци бичиме, а пък утре пак по магазини и внучета ще тичаме. Младежи, туй от нас го запомнете: Духът младежки запазете! Възрастта съвсем не е порок! Я налейте по още едно за отскок! Нищо, че снахичките понякога мърморят. Нищо, че синчетата с нас и с тях ще спорят. Нищо, че и зетко понякога хитрува. Нищо, че и щерката на уморена се преструва. Всичко туй що изброих си струва - да ги има на света наш‘те мънички слънца, да им пеем да ги люшкаме, с много обич да ги гушкаме. Внучетата-наш‘то бъдно поколение, те са наш‘то сладко отмъщение!!!  В тази група, освен новите познанства, намерих и няколко нови приятелки. Не съм вярвала, че на тази възраст могат да се създадат нови приятелства. Много бързо се вписах в групата. Понеже не ми тежи да посрещам гости, се събираме у дома-давам идеи за  тематични срещи и ги реализираме: Събрахме се напр. На русские поседелки, Да отбележим Бабинден, Среща на субпродукти, Палачинкови фантазии, С днем Победъй. Ходим на театър, оперета, на поетични рецитали. Толкова зареждащи са тези наши срещи, че не ни остава време за негативни мисли. Усещаме, че социалните контакти са ни толкова необходими, колкото е важно и физическото ни здраве. Важното е, че засега всички сме в относително добро здраве, защото една инвалидизация би попречила на добрите намерения. Дано всички да сме живи и здрави, добре, според времето и годините, както казваше моя дядо, да сме на крак, на обща храна и най-вече с акъла си!
       Последното засега предизвикателство в моя живот се нарича Психология на здравето. Изненадах семейството си не на шега, но затова пък получих тяхната пълна подкрепа и одобрение. Цял живот съм правила това, което трябва. Сега искам да направя нещо за себе си! Не на шега изненадах и приятелите ни, когато им съобщих, че отдавнашна мечта ми е била да осигуря до съпруга ми да спи студентка. След кратко колебание и смут приятелите ни питаха: Цветано, какво става във вашето семейство? На което аз отговарях с усмивка: Ами какво да став? Аз съм студентка и той спи до мен. Получих и тяхното одобрение, възхищение и подкрепа. Сега е момента, в който с най-топли чувства да ви благодаря мои прекрасни колеги. Въпреки разликата в годините ( на някои от вас мога да съм баба, а на други мама ), вие ме приехте много топло, много радушно. Чувствам се отлично сред вас! Научихте ме как се прави курсова работа, как се оформя титулната страница, как се форматира всичко това. Връстниците ми обикновено говорят за билки, за болки, а при младежта е весело! Никой от моите набори на тази възраст няма студентски празник! Колко весело беше в Брезник! А колко от наборите ми знаят коя е  Шушана? Вече мога да кажа, че тук намерих нови приятели! Общуването с млади хора винаги е зареждащо. Вляхте нова енергия в мен!  Благодаря ви, скъпи мои! Благодаря, че ви има, че сте част от моите мисли и моя живот! Да ви казвам ли, че ви обичам? Имам обич за всички ви. Надявам се, че сте го почувствали. И това е нормално за хората от моята възраст- да разширяват обхвата на любовта,  върху идните поколения. Да раздават без остатък наследеното от предишния етап. Поредното ми предизвикателство ме срещна с нови, стойностни и интересни хора. Това са моите преподаватели, от които получавам  знания и разширявам своя кръгозор, усъвършенствам се и получавам нови умения.Признателна съм, покланям се  и им благодаря!

Помните ли го- един сладкиш за следобедното кафе от бабините тефтери.Рецептата:1 пак.масло-125гр се разтопявя,подреждат се бисквитки,да покрият дъното.Върху тях се нареждат резенчета обелена ябълка и се залива със смес от 4 яйца,1ч.ч. захар,1ч.ч. брашно и 1 бакпулвер.Пече се на 200 градуса до суха клечка.Да ви е сладко!
https://www.facebook.com/groups/1001recepti/permalink/1238995149 … /?hc_location=ufi