Като се прибирахме с детето от разходка решихме да се полюее малко на люлките пред съседния блок. Детенце отиде и се качи на една люлка. Докато отида да го залюлея, една баба със 7-8 месечно дете отиде и изгони моето, за да качи нейното. И то при условие, че останалите две люлки бяха свободни. Няма да казвам недоумението на моето дете. Тук аз реших да се намеся. Попитах бабата какво става и защо е свалила детето ми от люлката. Представете си каза ми да се махам оттам и че е направила това защото ние не живеем там.
Аз обясних на бабата, че не може да ми гони детето ей така без причина.
Последваха едни обиди, едни чудеса направо побеснях и ми идеше
Хванах люлката и я спрях. След като гони моето дете и тя няма да люлее нейното.
В началото ме блъскаше с люлката, и ме заплашваше със силова разправа. Но като видя, че не може да ползва конкретната люлка и и обясних, че ако е необходимо ще повикам и полиция, просто си отиде.
Чувствам се ужасно зле от тази грозна случка.
Не искам детето ми винаги да отстъпва. Искам когато е право (както в случая) да отстоява правата си. Това че бабата е по силна не означава, че може да го гони от където и както си иска. Но пък от друга страна това, че е толкова проста може би е достатъчна причина да отстъпи и да не пада на нейното ниво.
Като майка трябва да пазя и защитавам своето дете.
Но не зная кое е правилното решение в случая.
Вие имате ли подобни случки и как реагирате.