Пак лечение при шарлатани мошеници и пак "Дайте да съберем някой лев"

Не е парадокс. Защото рядко става въпрос за "вяра". Българинът е по-скоро не вярващ, а суеверен човек. А това са неща кардинално различни.
Затова и го литкат редовно къде ли не и затова често се паникьосва и направо се разпада пред препятствия. 
Вярващият човек знае, че животът е кратък и преходен и че ред за отвъдното няма. Няма и универсален лек. И когато дойде съответния момент просто си седи, моли се и гледа да прекара последните си дни с близките си.
Когато хората имат повече информация за лъжите, които ги заобикалят, по-рядко ще вземат погрешни решения. Факт. Винаги ще има наивници, разбира се, но все ще има и такива, които ще се замислят и ще вземат друго решение. Именно на база събраната преди това информация.


Най-голямата човещина в случая ще се прояви, когато проблемът да стане достояние до възможно най-много хора. Така ще се помогне на бъдещите жертви, готови да се хванат в този капан.
Още по-позитивен ефект ще има, когато се заговори за нуждата от психологическа помощ, от специализирана подкрепа, подсигурена от държавата, на която си плащаме най-редовно, която да се оказва от специално назначени към съответните лечебни заведения специалисти, облекчаване на болките и страданията на болния човек - физически и психически. И когато се налага  - да посрещне достойно края си при своите близките. Това никой шарлатанин не го предлага. Понеже ще му секнат приходите.  Понеже краят иде за всеки един от нас, със и без Жоаовци, знахари и баячи, дори без пишман-лекари, дипломирани, продаващи скъпо и прескъпо надежда за живот едва ли не вечен, под формата на сребърни води, гъби, водорасли, отрова от скорпион и какво ли още не на хора, които са вече пътници /лично видяно и преживяно, което съм длъжна да споделя/.
А като си говорим за смирение - човек трябва да е смирен първо пред страданието и пред смъртта. Което не значи да ги загърби, а напротив  - да се научи да ги познава и да ги приема като естествена част от живота. И да прави разлика между смирение и овцедушие. На това никой не учи хората у нас. И никой не им помага по този най-важен за тях проблем.

Има хора, които казват "не, няма да правя нищо повече, колкото ми е отредено, поне да го изживея по-нормално".  На никого не му се умира, ама и не му се живее в постоянни мъки. Макар че точно за Теодора, ако правилно съм разбрала, има метастази и в мозъка, познайте колко нормално работи този мозък и колко адекватна е тя самата. На човек му се променя мисленето и реакциите и при доста по "леки" (макар че става ли дума за мозъка, няма леки увреди) увреди.
Работата е там, че трябва да правим разлика, малко критично мислене към себе си да проявяваме, за да различим дали едно нещо го правим заради себе си или заради близките си. В случая близките го правят заради себе си, опитват се да отрекат очевидното, за да могат после да спят спокойно.

Темата не е адресирана до конкретни хора. Никой не чопли в никакви рани. Тук се обсъжда един немаловажен проблем, който засяга всички нас. Всъщност - няколко проблема. Които трябва да се обсъждат във всяко семейство, в училище дори. За да са по-малко паникьорите и излъганите, за да е по-спокоен човек пред проблемите и да ги приема по-достойно, както и по-достойно да посрещне края си. Който е неизбежен. А на това човек се учи. И трябва да бъде научен.
Идея нямате тук кой с какво се е сблъсквал и се сблъсква ежедневно. Не всеки си излага гащите на показ публично, все пак. Който не желае да чете - просто е - да не го прави. Добре е, че модераторите не позволиха кардинална намеса в темата. Тя ще съществува до тогава, докато все още има какво да се пише в нея. И това ще решат участващите, които се интересуват от нея. Който не се - вече е ясно как да постъпи. Всеки е свободен да разполага със себе си. Не и с общите теми.

Това е и причината да се отхвърля масово идеята за асистирано самоубийство - големите възможности за злоупотреби с него, т.е. убийства, замаскирани като самоубийства. За наследство, за трансплантация на органи и т.н. причини.
Балансът е важен - при мъки в края на живота, просто те следва да се облекчат, за да може човек да си отиде спокойно и достойно. У нас тази възможност просто не е реализирана на практика. Когато човек е много болен го отписват и го зарязват да си мре, както и където си намери. Никаква помощ не му се предлага реално - нито психологическа /вярващите си имат такава, но у нас вярващи на практика има малко, та професионалистът тук може много да помогне/, нито физиологична. Виждала съм го вече няколко пъти при близки. Бездушен "медик" ги порязва, казва им, че вече няма с какво да се лекуват и ги изпраща вкъщи. Без дори да им коригира своевременно дозите обезболяващи. В единия случай една докторица изтъргува на терминално болна с разсейки и неоперативен силно агресивен тумор ... алкална водица и гъби. Лекарите бяха единодушни, че никаква терапия няма да помогне и че медицината е безсилна. Предлага й и водорасли, но жената нямаше пари, да си купи и тях. После с цялото си нахалство, няколко дни преди жената да почине, лекарката-търговка й каза: "Ми тъй, видя ли сега?! Аз ти казах да вземеш и водораслите! Мога да ти препоръчам отрова от син /май такъв беше/ скорпион. Имам го.". Тя си беше дистрибутор на подобни и не го криеше.
Жоао по нищо не е по-различен от тия.
Това е нещото, за което трябва да се говори и против което следва да се борим реално. В противен случай всички подобни ще продължават да се възползват от нестабилната психика и на болните и на близките им.

А според мен ще е идеално да се дава избор на хората. За моя радост се разпространява тази идея и тепърва със застаряването на западния свят ще се променят и законодателствата.

Напротив, конкретен адресат има и това е именно Теодора и нейното семейство. Това е и заглавието, това е и в пост №1 и последвалите го. Именно това е камъчето, което за мен поне "преобърна каруцата" - всичкия негативизъм, който се изля срещу тези конкретни хора в този тежък за тях момент. Няма да се повтарям, моето мнение съм го казала назад в постовете - ако още стоят. Не е лошо да се дискутират тези проблеми - за това съм напълно съгласна и подкрепям такава дискусия, искрено ще се радвам ако тази грешка на тези хора /защото стана ясно, че е било грешка/ стане причина много други поне малко да се замислят, преди да предприемат такава стъпка, но ритането на падналия поне за мен е грозно, жалко и абсолютно ненужно. За ен-ти път ще кажа - дано никога не ви се налага да сте от страната на близките на такива "отписани" хора. Тогава всякаква логика става ненужна, и се мисли съвсем първосигнално. В повечето случаи. Човек така е устроен. И не говоря само от първо лице, ед.число. Имам наблюдения и върху други близки на онкоболни.
И понеже ми е изтрит един конкретен пост, в който репликирах на конкретна потребителка, повтаряща отново до откат, че "хората са били излъгани" в случая, ще кажа отново - никой никого не е лъгал. Беше казано, че се събират пари именно за тази кауза, не за друг болен, не за болно дете, не са взети от някакъв фонд или събрана сума. Всеки, който е дал или дарил го е направил с ясното съзнание, че е точно за тази конкретна жена.

Ето, аз не съм съгласна с горната теза. Вече съм писала какъв е рискът. Но въпреки това и през ум не би ми минало да искам нито да я трият, нито да трият цяла тема заради нея.
Точно заглавието е насочено към нас, останалите, към които е апелът да сме съберяли по някой лев.


Мери Ан, какво те кара да мислиш, че адресат на цяла тема е една болна жена и мъжът й?
Едно е те да са в центъра на обсъждането, поводът за него, покрай който са споделени много идеи и защитени различни мнения, съвсем друго е да са "адресати". Последното определено не са. Темите тук са публични. Не са лична кореспонденция. Точно заглавието е насочено към нас, останалите. И всеки има право да сподели какво мисли по повдигнатите въпроси. Никой не е писал на семейството конкретно нищо. Нито семейството е задължено да чете написаното тук. Ако пък е писал, то това не е част от темата.

Стига с тая мантра. Всеки е имал или има в момента тежко болен близък. Не всеки реагира по един и същ начин. Виждала съм достатъчно достойни хора да си отиват достойно от този свят. И ако тук се пише, то е основно заради това - по-малко хора да реагират неадекватно. За което следва да се окаже и външна помощ. Цели научни клонове има за това, как се помага на болни и близките им. На практика за жалост това у нас го няма.

Излъгани няма никъде по веригата. Знаеше се, за какво се събират пари. Знаело се е преди това от болната и близките ѝ, че се търси чудо от бразилски християнски шаман.

Човешката памет е кратка и при Жоао Шмекера ще продължават да ходят българи. Безсмислена е борбата с шарлатаните по мое мнение. Алтернативното лечение процъфтява, тук във форума има предостатъчно теми за ходжи, вълшебни скали, любовни магийки и прочее. Де да можеше поне държавата да цака тези измамници по най-болното място - с пари и данъци, ама и това не се случва.

Преди да заминат не са искали пари от никого - пътуването е финансирано с лични средства. Все пак всеки може да харчи собствените си пари за каквото сам реши. Да, така мисля и аз. Като последна надежда, именно защото тя умира последна, колкото и клиширано да звучи.

каква последна надежда с метастази в мозъка?! Стигне ли до мозъка какво може да се очаква, освен да се облекчат последните дни или месеци на човека?

Отговарях на qrye, чети де.
При бразилеца ще продължават да ходят онкоболни именно като последна надежда заради писанията, че е помогнал на много хора.

Остана ли семейство без рак, та се коментира "като ви се случи да сте близки на отписани, ще видите"? В моето семейство се събраха 4 случая вече.

Ама то и не само това заболяване е сериозно и опасно. Затова и призовах да се спре с тази мантра. Няма човек, който да не е губил близък. Поне аз не познавам такъв. Просто не всеки се счита за длъжен да си обобществява историите.
Изобщо това не е повод да се стопират изказвания, които за някого са неудобни или неприемливи. Ако не съм претърпявала катастрофа, то това не е повод да не обсъждам нарушения по пътищата, приемливото поведение и начините за избягването им, нали? А в случая, хайде да не са всички, все мога да приема и изключения за малки деца, които са живели до момента кратко, но повечето сме изпратили близки хора на оня свят.

Изобщо, ама изобщо не съм имала това предвид. Коментирах го като някакво обяснение /поне за мен/ на това приключение, което са си причинили тези хора. Затова и поне аз не бих могла да ги съдя или нападам по форуми. 18 страници основните "обекти" на обсъждане бяха Теодора, съпругът ѝ и тяхното неблагоразумие. Това ме кара да мисля, че именно те са адресати на темата. И аз смятам, че всеки има право да каже какво мисли и да си защитава и обосновава тезата. И изобщо не смятам това за мантра, а за убеждение, разбиране и един вид отношение, което всъщност определя действията или бездействията на болния и близките му.

https://www.skandal.bg/bg/strashno-kontaktorka-podmamva-tezhko-b … alshebni-amuleti/
Семейството е било подвено. Аз също съм на мнение,  че ако години някой ти дава надежда за живот, ако си толкова млад и с малки дечица ще се хванеш на въдицата лесно. Още от началото тя "индигото"  ги е хванала с "лечение".  Човек е като удавик за сламка. Те са използвали лечение при нея и в конвекционалната медицина - тоест всичко, до което са стигнали. В случая наивността, сляпата вяра в разни гуру хора са изиграли лоша шега.