Не е парадокс. Защото рядко става въпрос за "вяра". Българинът е по-скоро не вярващ, а суеверен човек. А това са неща кардинално различни.
Затова и го литкат редовно къде ли не и затова често се паникьосва и направо се разпада пред препятствия.
Вярващият човек знае, че животът е кратък и преходен и че ред за отвъдното няма. Няма и универсален лек. И когато дойде съответния момент просто си седи, моли се и гледа да прекара последните си дни с близките си.
Когато хората имат повече информация за лъжите, които ги заобикалят, по-рядко ще вземат погрешни решения. Факт. Винаги ще има наивници, разбира се, но все ще има и такива, които ще се замислят и ще вземат друго решение. Именно на база събраната преди това информация.
Нека проявим повече смирение и да се помолим за нея, а не да бълваме жлъч и да питаме защо са предприели това пътуване.
Най-голямата човещина в случая ще се прояви, когато проблемът да стане достояние до възможно най-много хора. Така ще се помогне на бъдещите жертви, готови да се хванат в този капан.
Още по-позитивен ефект ще има, когато се заговори за нуждата от психологическа помощ, от специализирана подкрепа, подсигурена от държавата, на която си плащаме най-редовно, която да се оказва от специално назначени към съответните лечебни заведения специалисти, облекчаване на болките и страданията на болния човек - физически и психически. И когато се налага - да посрещне достойно края си при своите близките. Това никой шарлатанин не го предлага. Понеже ще му секнат приходите. Понеже краят иде за всеки един от нас, със и без Жоаовци, знахари и баячи, дори без пишман-лекари, дипломирани, продаващи скъпо и прескъпо надежда за живот едва ли не вечен, под формата на сребърни води, гъби, водорасли, отрова от скорпион и какво ли още не на хора, които са вече пътници /лично видяно и преживяно, което съм длъжна да споделя/.
А като си говорим за смирение - човек трябва да е смирен първо пред страданието и пред смъртта. Което не значи да ги загърби, а напротив - да се научи да ги познава и да ги приема като естествена част от живота. И да прави разлика между смирение и овцедушие. На това никой не учи хората у нас. И никой не им помага по този най-важен за тях проблем.