Февруарчета усмивки раздават и на мама сърцето сгряват!

А не иска ли са си заспива сама

И моя шушко не заспива сам . Има моменти когато много реве преди да заспи, понякога само мрънка, а е заспивал сам сигурно 5 пъти и то пак препявайки с бутане на количката . И е най гадното,че когато сме навън вместо да си заспи , трябва да спра накаде ако сме в движение по задачки и на ръце да го приспа....
Незнам как да се справя с научаването сам да заспива. 😐🤔

За навън ползвам раницата като доде вренве за сън.

И при нас стана страшно с приспиването. Голям рев, голяма драма. Приспиваме се на ръце. Единственият вариант да се научи да заспива сам е т.нар. трениране. Тук всички използват метода на Фебер, да го оставяш да плаче и да влизаш през определени минути да го успокояваш. До седмица са тренирани да заспиват сами. Трудно е да го оставиш да плаче, но наистина действа. Връстник на моя син вече заспивам самичък, но първият ден е плакал 1 час, вторият ден, 30 мин, после 15мин и т.н. Сега като го сложи в кошарата и самичък си заспива, няма рев вече.

Пробвай с одеалце което да си държи и да се успокоява като си го търка в лицето, скрива очичките. Моя човек само така се само приспива, дори и биба не уска

Ще го пробвам този метод вкъщи (бях го чела когато бях бременна,но съм забравила). Въпросът е когато сме навън как да процедирам. Опитвала съм да го оставя да си мрънка в количката, но като се почне с пищенето няма как, на ръце. 😔

Да ви споделя какво ми се случи днес. Отивам при педиатърката за да си сменя часа за преглед и вътре едно бебе на 5м без 5 дни стои седнало в майка си, а тя обяснява че е заместила дневните хранения с пюрета, само е оставила първото и последното на АМ. Не се сдържах и попитах "наистина ли?" И жената ми обясни че момиченцето е отказвало всякакъв вид АМ и е започнала да захранва от 4месец. Ядяла по 1бурканче пюре на хранене... Вече наистина се убедих че всяко бебе е различно.

Мен ме е страх да я оставям да плаче не искам да се травмира или да се чувства изоставена Иначе съм сигурна, че методът работи.

И нашият заспива на ръце.Вечер почва да пищи като разгонена котка.С тези жеги последните дни е ужас.Ставаме вир вода,докато заспи.Ако го оставя за секунда и се почва един дерящ рев.Поне в количката по време на разходките спи...,но само в движение.Като стане време за къпане вечер и съм блокаж вече..

Как ще го оставиш час да плаче? 😮😮😮 Аз само да ревне и излитам от тоалетната,макс 2 минути се е случвало,тя един час.И какъв е този зор да заспива сам?Моят си спи от болницата сам,ок уцелила съм дете,но ако не заспиваше щях като при коликите-нося,пея,танцувам,разхождам,да се умори и успокои малко,да суче и в кошарата.Честно не разбирам тия модели в определени часове или месеци да се правят определени неща.
Аз пък да кажа че съм много доволна от една книга от бременността,благодарение на нея му изградихме ритуал за вечерно заспиване,говоря му и знае какво следва и да очаква и златния сешоар който ми спести много рев покрай коликите.Само за храненето послушах педиатърката и още съжалявам.И до сега я препоръчвам на бременни или плануващи такава приятелки.
Скк и в отчетната много майки са захранили вече от 4 месец,някой дават кисело вместо ам,има едно 6 месечно което и месо яде,така че наистина си е до дете и майка.И аз го държа моя в скута седнал и то отдавна,интересно му е,ортопеда каза че по добре така отколкото на ръце за моя гръб,а аз имам доста проблеми с него точно заради постоянното носене.
Минаха последните ваксини,много добре ги понесе като изключим страха и болката от иглите,вече е 7,8 кг. и 66см. на 4 и половина.Явно ще е голям като баща си и без друго му е одрал кожата визуално.

При нас ревът преди заспиване отшумя преди седмица. Вечер като нахраня бебка, първо я оставям на спалнята подпряна на възглавница. Това за нея е знак, че не я приспивам, но й пускам мелодиите на музикалната лампа и гася осветлението. Подреждам стаята през това време, тя ме следи с очи и не й говоря. След това я оставям в нейното легло, люлея я и заспива до 15мин.
За возенето в количката имам строго плавило,  никакво вдигане на бебка. Да киселее и плаче понякога за 10мин. Изтърпявам неудобството от другите хора, но тук съм непоклатима. Затова пък навъртявам километри с количката.   

Аз подкрепям привързаното родителство и може би затова метода с оставянето на бебето да плаче дълго времее само ми се струва много краен. Все пак бебето е прекарало 9 месеца като неразделна част от майка си, след това се разделя с познатата му среда за да попадне на място, в което всичко му е ново и непознато -струва ми се нормално да има нужда от близостта на мама в такива моменти като заспиването. Плачът сам по себе си е начинът за комуникация между майката и детето. Когато плаче, бебето оска да каже нещо - стеах ме е, не знам как да заспя, имам нужда от гушкане, гладно съм, боли ме и т.н. В тази ранна възраст бебетата са неспособни да се справят сами с тези усещания и затова имат нужда от мама, за да почувстват сигурност, топлина, успокоение. Когато бебето е оставено в такъв момент да плаче само, се прекъсва именно тази връзка с майката. Вместо в този момент мама да дава спокойствие и увереност, да разбере каква е причината за плача и заедно мама и бебе да се справят, бебето е оставено да се справя с емоции, за които още не е готово. За мен в тази ситуация нещата за бебето протичат така - притеснено съм-имам нужда от мама-плача за да кажа на мама, че имам нужда от нея -плача дълго време, но мама не идва -примирявам се, че мама няма да откликне на моята нужда-заспивам. В случая след известно време детето наистина започва да заспива само, но не защото се е научило да се справя само с емоциите си, а защото се е примирило, че дори да повика мама по единствения възможен за него начин, тя няма да му откликне. Според мен в тази възраст най-важно е именно изграждането на увереност в детето и на доверие към майката -светът е едно непознато и страшно място, но мама винаги ще е до мен и ще ми помага да се справям с трудностите. Деца, при които още в бебешка възраст се изгради тази увереност, порастват много по-самостоятелни и уверени. Това разбира се е лично мнение- просто давам различна гледна точка.

Mama_Bear, и аз споделям твоята гледна точка. През бременността ми попадна доста информация за привързаното родителство и реших, че това избирам за нас. Мъжът ми ме подкрепи напълно и много се радвам. Сред майките, с които "бутаме заедно колички"няма нито една, която да мисли като мен и все си мълча и не дава съвети, но отвътре ми става едно... криво. Наистина за всяко семейство си има различен стил на родителстване, който пасва най-добре. Извинете за спама, ама да се оплача

Дъщеря ми от известно време отново има проблем със заспиването. Брат и по-рядко. Процедираме със следните ритуали - вечер къпя към 20:00 до 21:00 според зависи в колко се приберем и кой кога е ял последно. После кърмя в тандем и ако някой не издере очите на другия или не се изпоритат я оставям да заспи на гърдата и свалям. Ако зареве пак връщам на гърда. Този вариант отнема час и нещо...Другата опция е да я кърмя легнала и така по-лесно я разкачам .... Но тя спи до мен. Обикновено баща и е наоколо и като ревне почва да я гушка и тихо да и говори докато млъкне и заспи. Понякога му отнема час...Аз след кърменето повече не я вземам защото и мириша на мляко, превъзбужда се, влизаме в омагьосан кръг и аз се изнервям. Направи ми впечатление, че понякога при липса на тати поревава 5-10 мини се успокоява сама и заспива. Опитай така, въпреки, че подкрепям Мама Мече в мнението и, но при мен с близнаците е неприложимо гушкането при всеки рев, ако таткото го няма. Така че... Оставям по-малко киселия да пореве и се занимавам с другия лимон... Разменям при нужда. Тъй като дъщерята е по- проблемна нея обикновено храня/приспивам втора.И може би точно поради факта че не мога в тези моменти да обърна внимание на брата, той заспива сам. Мрънка 5-10 Мин и заспива. До него съм, но не мога да го гушна, а само да му говоря и Галя евентуално. Така че методът на Фенер действа,макар и малко видоизменен от нашето семейство.
Навън пък твърдо оставям в количката и бутам до омаляване без да ми пука че реве на умирачка. Един път моя приятелка ми направи лошата услуга да я мъкне на ръце три часа и познай сега.. момата не е проста и си иска да я взема, но мама и е ината и перде и не я взема на ръце. Мнението,забележките и възмутените погледи на околните не  ме интересуват,защото болките в кръста и ръцете само аз си ги усещам. За такива ситуации нося слинга. Сега обмислям и раница да си взема и да слагам по-ревящия да се успокоява до мен.

В миналото са използвали този метод,даже моят шеф когато му се оплаках,че не мога да мръдна когато спи понеже по някакъв начин усеща,че ме няма и започва да реве,той ми предложи да излезна от стаята за половин час и да го оставя да си реве,е моята реакция беше такава и му отговорих,че това няма как да се случи.Когато в началото акушерката ни посещаваше ми каза,че вече отричат този метод и ме посъветва винаги когато е разстроен аз или баща му да си съблечем блузата и него смисъл кожа до кожа и да го гушкаме.Не знам дали е заради това,но откакто спряха коликите аз нямам проблем с моето бебе нито на вън нито със заспиването поне засега.Единственото нещо което направо ме "убива"е когато се буди в 5-6 сутринта с широка усмивка готов за игра