Бременна съм, а незнам какво искам

Живи и здрави!  Каквото и решение да вземеш, то ще е най-правилно за твоето семейство!. Успех!

 

Сетих се още нещо да ти пиша. Преди време при нас работеше един арабин .( аз да си призная съм малко зле настроена към този вид кълтура и начин на живот ) Но трябва да призная ,че и тои и семеиството му бяха на изключително високо интелектуално ниво .Тои беше лекар ,а жена му художничка ( дори преподавател в тяхната академия )изключително талантлива .Покраи многото ни разговори и обсъждания на религията им се сетих да попитам защо раждат толова много деца ,как ги гледат ,как им осигуряват всичко .Жената ми отговори ,че стига желание да иама на всичко му се намира начина ( е ,тя го каза -алах помага разбира се ).Щом е факт ,че го правят значи не трябва да доказва думите си .За нея специялно децата бяха истинска радост ,а проблемите само нещо като добавка без която не може .Просто начин на мислене и настроика на съзнанието .

Незнам дали е късно, но наистина ти трябва да решиш с цялото си сърце, защото ако родиш и после обвиняваш детето, какъв човек ще излезе от него. От друга страна, при положение, че може да износва дрешки, има останалите аксесоари от голямото детенце...предполагам, че ще има и кой да помага поне малко. Наистина парите не са константа и днес ги има, утре ги няма.
Аз имах спонтанен аборт на близнаци преди около 13 години. Тогава така стана, но сега, като си имам моето слънце след толкова години опити, осъзнавам какво богатство е да можеш да забременееш и да родиш. Решението е трудно, а ако искаш да имаш по принцип и второ не забравяй, че годините бързо летят, незнам на колко си години, но възрастта също си казва своето. Аз искам второ дете, но ще трябва да се съобразявам вече и с този фактор, със секциото, с работата...Но каквото и да решиш, мисля че най-голямата подкрепа ще получиш тук. Успех ти желая, каквото и да избереш. Пиши как си 

Как ми се иска да съм на твое място
Но живота често има други планове .......... Някои искат и не могат ...... други могат, но живеят не където може ...

Ти си знаеш най-добре положението!
Само ще ти кажа,че много хора искат да са сега на твоето място,сещам се в момента за едно приятелско семейство което отчаяно искат дете...но нямат.Успех и кураж каквото и да решиш!

Решението можете да го вземете единствено ти и съпруга ти. Успех!

    Жалко че си взела това решение и дано не съжаляваш за него! Аз постъпих точно като теб преди пет години по същите причини и от тогава не съм спряла да палча и да мисля за детенцето което убих  ! Сега съм толкова щастлива че пак съм бременна, но нищо не може да промени това което направих и угризенията и тъгата, която изпитвам! Мъжът ми искаше това детенце, но аз бях убедена, че няма да е справим! Няколко месеца по- късно него го повишиха и заплатата му доста се увеличи!
                  Все пак вие си решавате!

А може и от тотото да спечелите
Надежда винаги има, важно е добре да се обмисли, знам какво да направите - като вземете окончателно решение, не бързайте да действате импулсивно и да се плашите отсега - изчакайте още 8-9 месеца и после ще видите дали ще можете да се справите!
 

Когато разбрах че съм бременна  преди няколко месеца и аз бях обзета от противо речиви чувства, дори бях и ядосана. Нашите доходи също са горе-долу към 600лв, дори  и по-малко, но не  това ме притесняваше, а как ще родя, понеже първото ми раждане беше много тежко. Сега съм много щастлива, въпреки че много се притеснявам как ще мине раждането. Радвам се че съм бременна, защото чесно казано ако не беше станало така случайно нямаше да се наканя за второ дете, от страх. И аз искам да мога да си позволявам всичко за бебечо, да му копувам всичко, но ще се справяме до където можем.

Ох, де да можех и аз да съм бременна с второ бебе... Толкова трудно стана първото, сега проблемите пак са на лице и не знам как ще се справим с бебеправенето на второ бебче...
   А иначе по въпроса...какво толкова да износва второто бебе нещата на първото? Аз пазя всичко. Та те нещата са почти нови... А и си мисля, че сега разходите ще са доста по-малко, защото се купуват доста излишни работи за първото бебе/поне при нас е така/.  А дай боже се променят нещата при вас и забравите за финансовия проблем      

Ти си знаеш най-добре, но си мисля, че детето просто напира да се роди, щом така те е изненадало.
Казват че създадените с много любов деца са много умни и красиви...
Ти имаш право да управляваш живота си разбира се, и важното е накрая да си щастлива!
Просто реши как ще си наистина щастлива и ще бъдеш щастлива така!

Съжалявам, че си взела такова решение, но вие си знаете най-добре! 
Дано никога не съжаляваш и не се обвиняваш за взетото решение!

Включвам се и аз в темата, макар че май малко късно...
До преди няколко седмици и аз изпитвах големи съмнения искам ли това дете...Не беше планувано, стана случайно, ако питаш мене в много неподходящ момент, имам още една година от магистратурата, каката е адски палава, нямам и секунда спокойствие с нея, освен ако не спи, нямаме още собствено жилище, няма баби да помагат трайно и всекидневно...още да изброявам ли?Хиляди причини имаше да не оставя това дете, хиляди. И само няколко да го задържа. Цяла седмица не съм спала, бях изпаднала в нервна криза. А мъжа ми беше адкси щастлив от новината, като се прибра в къщи ме взе на ръце...нямаше по-щастлив човек от него и по-нещастен от мене. Всичките ми планове отидоха по дяволите...всичките. Обаче колкото повече време минаваше, толкова повече исках бебето. От една страна винаги сме искали две деца, мъжа ми беше щастлив, не знаех дали въобще ако реша да го махна семейството ми ще издържи на това изпитание. Чак когато реших да го оставя мъжа ми ми каза, че ми е бил много сърдит, че не искам бебето и че не знае дали някога е щял да ми го прости, ако го махна. И аз усещах това. Усетих, че ако махна това човече, ще направя голяма грешка. И реших да оставя бебето. 
Вече 2 пъти ходихме да гледаме на ултразвук как расте, как му тупти сърцето, вече си има ръчички и крачета. И се чувствам щастива.
Нямаше да си го простя, ако го бях махнала.
За това те съветвам, помисли много добре. Баба знае 2 и 200. С парите ще се оправите, както е казала Ал Бънди - мисли за гледането после, а не за паите. А ти пшеш,че има кой да помага, така че...наистина, обмисли го добре!!!