Финансово независими ли сте?

И тя е работила с тях,на момичета да показва типично женската работа и общата такава,мъжете са взимали момчетата за мъжката.Работата е била разделена на типично женска и типично мъжка,като между тях е имало и общата работа - защото докато мъжът върши мъжката работа (често доста тежка),жената върши нейната и после общата.Неслучайно по народните ни песни и разкази девойките и момчетата са се познавали по жътва например - момичетата със сърпа,момчетата събират ожънатото.Имайки предвид и доста късия им живот - докато всички са в състояние да работят,оженени и т.н.,тя взела че се гътнала..

Определено това с прислугата е важало за много ограничен кръг семейства в големите градове, който процентно е толкова малък, че не си заслужава да се споменава. И бабите ми, и прабабите ми винаги са работели наравно с мъжете и много малко неща не са можели да вършат сами. И дърва цепеха, и по-дребни животни колеха, и по нивите нямаха равни. Домашната работа беше по-скоро между другото. Спрямо тях аз съм абсолютна лигла, без значение че съм доста зает човек.
Дядо ми пък, роден през 1904, в последните десетилетия от живота си - беше на крак до предпоследния си ден на 86 и си отиде от жлъчна криза буквално за ден, обожаваше да се занимава с деца и да готви.

Никъде не съм казала жената да не работи и да лежи - то и домашната работа пак е работа само дето сами си я обезценяваме. Имах предвид да не се чувства притисната да печели пари и стресирана, че животът на децата зависи от колко пари тя е спечелила. Мога и да се издържам и децата сама ще издържам ако трябва - разбира се че мога ако искам и ако ми се налага. Но не искам и не смятам, че сама трябва да си правя всичко при положение, че имам жив и здрав мъж и баща на децата си. Прекалено много облекчихме мъжете и ги разглезихме. До такава степен че почти нищо мъжко не остана в тях. Аз имам самочувствие на жена щото съм си изпълнила основния дълг - да родя деца и да ги отгледам. А той от къде му е самочувствието ако не може да издържа семейство. На мен бик за разплод не ми трябва, а мъж на място. Осеменители бол ако ми е да си родя дете избор богат. Ама ако ще раждам на някой и ще му го гледам очаквам да си поеме грижата за детето и за жената която му го е дала. Няма шанс да родя на някой само щото е големия убавец, Казанова, духовит и забавен ама нема 5 лева в джоба (или има ама ги не дава). Изключение прави ако е перфектен в гледането на деца и в домакинството, и мога да разчитам на 100% на него, че докато аз печеля парите той ще поеме останалото. Ама такъв още не съм срещнала. Изречението Търся си независима жена. ми стига повече изобщо да не се поинтересувам от другите подробности за тоя "мъж". За мен това е равносилно на Търся си богат мъж да ме издържа и да ми спонсорира всички капризи.  Имам си 2 образования, карам трето - дали па нямам шанс да си намеря работа? Имам и още как - ама смятам малко и на него да му дам шанс да е мъж, че току виж се почувствал ненужен и безполезен и се комплексира и депресира.

Аааа, ами да се постараят, бе! Мъж, който не е осигурил прислуга на жена си, сам си е крив - не е осигурил добре семейството си. Също и жена му, че се е натресла на такъв.

И по селата е имало. Баба ми помни, че началото на 40-те са имали т.нар. слугинче, но то е било по-скоро като момче за всичко. Живеело е с тях, за да е винаги на разположение. И не е било рядко срещано.
Иначе вярно домашната работа е била м/у другото, разделна м/у 4-5 жени, въобще не се е усещала.
Но жените са си имали съвсем сериозен дял в прехраната на семейството. Изключения са правели само болните хора, независимо от пола, всички други са си работели здраво.

Според мен въпросът на анкетата е сбъркан и твърде много се обляга на субективното възприемане на понятието "финансова независимост".

Вероятно трябваше да бъде "ще се справите ли финансово, ако мъжът ви излезе от картинката, но без да разчитате на финансова подкрепа от родители и роднини?".

Хм, и пак ще е относително тъй като за един "справяне" е едно, а за друг - съвсем друго.

да, но точно това семейство вече не съществува и след като човек е принуден да разчита само на един, на партньора то той няма пълно доверие и другия и той няма ... така се получава в крайна сметка всеки за себе си.
западния стандарт.
брат отива на гости у сестра си и тя има купа портокали на масата. преброява ги предварително. да не изчезне някой.

Много си противоречиш. Пишеш, че мъжът ти не се занимава с децата, а чака на теб и засяда пред компютъра, както и че не ти дава пари, щото "ти си имаш в сметката".

Тогава защо му роди деца, като пишел, че на скръндзав човек и който не си гледа децата не би родила.

Ратайчета е имало на някои места, да.  Но те не са били прислуга, която отменя жените в  работата, за да се грижат те за себе си и за децата, а както ти казваш  - помощници в работата в стопанството, хора за всичко.
Аз не идеализирам и живота на онези, които са живели с истинска прислуга и са били издържани от мъжете си - независимо дали у нас, или в чужбина. Това също си е имало цена, висока.

Моят беше роден през 1906 г., готвеше някои по-прости яденета и ни гледаше доста старателно, докато нашите бяха на работа, а баба ми не беше жива вече, което не пречи неговото семейство през целия му живот с баба ми да е било построено на принципа работещ мъж (на заплата в неговия случай) - жена домакиня. Не се изключват едното и другото, искам да кажа.
Идиотското е друго - представянето на горната схема работещ мъж - домакиня като единствената възможна и нормална за всички времена и като най-доброто за жената.
А това за прислугата като един вид елемент от нормалния бит си беше изцепка отвсякъде, без значение колко процента и в кои населени честа са имали слугини. (Моите дядовци и баби не са имали, за протокола.)

И моя дядо готвеше докато майка ми ходеше на работа. Не му беше хобито, но като трявба някой да го направи той пое тази работа. След като се пенсионира окончателно.

Познавам такива жени,по време на комунизма..в България.Да,седели са си вкъщи и са били ''домакини'',но с цената на това да са съгласни да търпят всичко.Едно че иначе няма какво да направят и второ,че мъжете им са били с много висок ранг.Изневери,липса в къщи и т.н.Сега получават минимална пенсия и децата им ги издържат.
Това въобще не е вярно.Любящите семейства навсякъде се подкрепят,но без това ''длъжен си ми,защото..''.

Повечето жени ще се справят и има примери, но мизерията е огромна. Трябва да се добави - ще се справите ли да поддържате същия стандарт. Повечето жени едва ли ще могат. Изключвам случаите с държави, в които разводът е така организиран, че да свали сто ризи от гърба на мъжа и да остави жената в отлично състояние.

А причината е, че за високоплатена работа се иска...работа. Не се съчетава ама хич с гледане на деца, баланс няма. Съответно с женска работа, която позволява отсъствия, ранно тръгване от работа, големи ваканции и почивки - няма как да постигнеш същия стандарт на живот. Е, освен ако жената не си е намерила много закътано местенце, но такива местенца с малко работа и много пари са малко.

Много е относително. За повечето хора е трудно да изолират всичко и да дадат отговор.
Примерно как биха се справили, ако родителите им не са им помогнали финансово за образованието (имах съученици от малки населени места, които учеха в гимназии в по-голям град и живееха на квартира от 14-годишна възраст), как биха се справили, ако не разполагат със семейните имоти и т.н.
Това без оглед на пола. Т.е. по един или друг начин вече е инвестирано в тях, независимо дали в образование, осигурили са им имот или нещо друго. Намирам го за нормално - следващото поколение да приеме и увеличава граденото, не всяко да тръгва от 0.

Така е. А семейни циркове винаги е имало и навсякъде...

А това не важи ли за всеки родител, който сам отглежда децата си, не само за жените?
Ако другият родител се прави, че го няма (независимо дали са заедно или не), на този, който е останал сам с децата ще му е трудно да успее с всичко.