Финансово независими ли сте?
- Публикувана: 5 май 2018, 13:06 ч.
- Последно мнение: 12 май 2018, 08:17 ч.
# 225
7 май 2018, 16:12 ч.
Когато имаш какво да губиш, страхът не е елементарен.
Ако си постигнал семейно някакъв стандарт, няма да ти е безразлично дали ще го сринеш и ще почнеш пак от нулата.
Виж целия пост
Елементарен страх му се вика на това.
Когато имаш какво да губиш, страхът не е елементарен.
Ако си постигнал семейно някакъв стандарт, няма да ти е безразлично дали ще го сринеш и ще почнеш пак от нулата.
# 226
7 май 2018, 16:26 ч.
Именно. От степента на независимост, от степента на "токсичност" (откъде се взе тая дума в последно време?) на връзката и от личните предпочитания.
Аз лично в анкетата не съм гласувала, защото не мисля, че е ясно колко независими се пита дали сме. Ако въпросът е "бихте ли се нарекли независими", е друго, но едва ли това се пита, щото става още по-неясно. Иначе собствено жилище и работа имам.
Виж целия пост
Как човек ще реагира зависи от конкретната ситуация
Аз лично в анкетата не съм гласувала, защото не мисля, че е ясно колко независими се пита дали сме. Ако въпросът е "бихте ли се нарекли независими", е друго, но едва ли това се пита, щото става още по-неясно. Иначе собствено жилище и работа имам.
# 227
7 май 2018, 16:28 ч.
Когато имаш какво да губиш, страхът не е елементарен.
Ако си постигнал семейно някакъв стандарт, няма да ти е безразлично дали ще го сринеш и ще почнеш пак от нулата.
Апсурт, точно елементарен, базов страх си е това.
Че ще ти се се разтури статуквото, "основите" и тн.
Основата е вътре в нас, а не от вън.
Виж целия пост
Елементарен страх му се вика на това.
Когато имаш какво да губиш, страхът не е елементарен.
Ако си постигнал семейно някакъв стандарт, няма да ти е безразлично дали ще го сринеш и ще почнеш пак от нулата.
Апсурт, точно елементарен, базов страх си е това.
Че ще ти се се разтури статуквото, "основите" и тн.
Основата е вътре в нас, а не от вън.
# 228
7 май 2018, 16:35 ч.
Омммммммм.... и всички сме много зен . Разбира се, реагираме като нормални хора. Аз имам елементарен базов страх и не ходя по бордюра на булеварда ... а и на червено не пресичам, преди да стъпя на пешеходна пътека се оглеждам ...
Виж целия пост
...
Апсурт, точно елементарен, базов страх си е това.
Че ще ти се се разтури статуквото, "основите" и тн.
Основата е вътре в нас, а не от вън.
Апсурт, точно елементарен, базов страх си е това.
Че ще ти се се разтури статуквото, "основите" и тн.
Основата е вътре в нас, а не от вън.
# 229
7 май 2018, 16:41 ч.
Нищо дзен няма в това. Опит е.
Като преминеш през някоколко базови страхове, вече наистина не изглежда грам страшно.
Като всяко нещо.
Виж целия пост
Като преминеш през някоколко базови страхове, вече наистина не изглежда грам страшно.
Като всяко нещо.
# 230
7 май 2018, 16:44 ч.
А ... да очаквам безумци казваш , дано не се осъзнае народа масово ... дано един по един се осмеляват ...
Виж целия пост
Нищо дзен няма в това. Опит е.
Като преминеш през някоколко базови страхове, вече наистина не изглежда грам страшно.
Като всяко нещо.
Като преминеш през някоколко базови страхове, вече наистина не изглежда грам страшно.
Като всяко нещо.
А ... да очаквам безумци казваш , дано не се осъзнае народа масово ... дано един по един се осмеляват ...
# 231
7 май 2018, 16:45 ч.
Хм, от това, което съм виждала, жените стоят в една връзка, колкото и токсична да е, докато имат надежда за подобрение. Парите не са чак такъв фактор за стоене, колкото надеждата.
Виж целия пост
# 232
7 май 2018, 17:03 ч.
Апсурт, точно елементарен, базов страх си е това.
Че ще ти се се разтури статуквото, "основите" и тн.
Основата е вътре в нас, а не от вън.
Нищо базово няма.
Проста аритметика- животът не е безкраен и не можеш да го започнеш от нулата, така както ако си на 20 години.
На 40 да се окажеш пак само с основата и да градиш "déjà vu", нито е забавно, нито продуктивно.
На 45 бяхме постигнали с мъжа ми надграждане, което даваше сигурност и връщане на педала с газ до степен да обърне всеки от нас внимание на себе си и да задоволи пренебрегвани интереси.
Ако бяхме се разритали, общата собственост, която беше достатъчно много за двамата и децата, щеше да е силно недостатъчна за всеки поотделно. И щеше директно да се редуцира, за да си доплащаме.
Виж целия пост
Апсурт, точно елементарен, базов страх си е това.
Че ще ти се се разтури статуквото, "основите" и тн.
Основата е вътре в нас, а не от вън.
Нищо базово няма.
Проста аритметика- животът не е безкраен и не можеш да го започнеш от нулата, така както ако си на 20 години.
На 40 да се окажеш пак само с основата и да градиш "déjà vu", нито е забавно, нито продуктивно.
На 45 бяхме постигнали с мъжа ми надграждане, което даваше сигурност и връщане на педала с газ до степен да обърне всеки от нас внимание на себе си и да задоволи пренебрегвани интереси.
Ако бяхме се разритали, общата собственост, която беше достатъчно много за двамата и децата, щеше да е силно недостатъчна за всеки поотделно. И щеше директно да се редуцира, за да си доплащаме.
# 233
7 май 2018, 17:11 ч.
Въпрос на избор е.
Ако не си щастлива, защо да стоиш само заради постигнатото?
Виж целия пост
Ако не си щастлива, защо да стоиш само заради постигнатото?
# 234
7 май 2018, 17:20 ч.
Щастието е широко понятие и понякога вторачването само в собствения пъп може и да доведе до заблуди.........
Виж целия пост
# 236
7 май 2018, 17:35 ч.
Майка ми излезе на плюс след развода, в сравнение с брака. Един човек по-малко за изхранване и никой не ѝ крадеше заплатата, за да се напива. А и по време на брака той не е помагал в гледането на децата и домакинстването.
Виж целия пост
# 237
7 май 2018, 17:42 ч.
Е, има ситуации, при които развода дори не бива да се обмисля, а просто се действа.
Не това имам предвид, а все по- често срещаното " Просто не го обичам вече и щом аз не съм щастлива, то и детето ми не е щастливо, затова кой откъдето е".
Виж целия пост
Майка ми излезе на плюс след развода, в сравнение с брака. Един човек по-малко за изхранване и никой не ѝ крадеше заплатата, за да се напива. А и по време на брака той не е помагал в гледането на децата и домакинстването.
Е, има ситуации, при които развода дори не бива да се обмисля, а просто се действа.
Не това имам предвид, а все по- често срещаното " Просто не го обичам вече и щом аз не съм щастлива, то и детето ми не е щастливо, затова кой откъдето е".
# 238
7 май 2018, 17:44 ч.
И за тази цел се наложи да изнесеш напоителна тирада срещу жените домакини, за да се сравниш с тях, та на техния окаян фон да блесне светлият ти лик? Явно или животът ти не е достатъчно пълноценен, или възможностите ти са слабички, та имаш нужда от подобно сравнение.
Виж целия пост
Всеки с интересите си - това е еснафско, а аз искам да водя пълноценен живот и го правя според възможностите си 
# 239
7 май 2018, 18:07 ч.
Има домакини и домакини. Едни са занемарени, гледащи сериали и пиещи кафе с приятелки. Други въпреки че не ходят на работа все правят нещо ако не за къщата то за себе си - развиват се по някакъв начин, възможностите са безбой. Трети като мен не могат още да си намерят мястото и непрекъснато редуват работа, учене, седене в къщи - това си е вид разнообразие и ме устройва на тоя етап. Важното е, да не тъпча на едно място, а да работя в някаква насока, да постигам някакви цели, да усещам че съм жива. Щото да си призная имала съм работа, която ми е интересна (но много изтощителна умствено и психически) както съм имала и рутинна такава, която е по-скучна и от седенето в къщи и нямах търпение да свърши раб ден.
Виж целия пост
Препоръчани теми