Финансово независими ли сте?

Не, една година е страшно дълго време, в което може да си намериш нови възможности. И е хубаво все пак да има краен срок. Година си е идеално, свързано е най-вече с човешкия ритъм и израстване - за една година се случват много неща.

Ако както форумът ме плаши ме напуснат утре - година е точно времето, в което лежерно мога да си намеря хубава работа, дори две и да сменя, докато не се притеснявам за стандарта и оцеляването.

Ако е по-малко сътресение, като загуба на работа, година време също е предостатъчно. Е, освен ако не си в депресия, тогава се цикли и по 10 години, но за нормалния човек година разходи си е достатъчно.

Баси ужасите! Значи, признавам си веднага, защото вече три пъти го упражнявам, едни погребение е минимум 1000 лв. Ако имаш гроб, при това. На никой не пожелавам да му се случва такъв финансов и психически шамар! Мен лично това ще ме скапе финансово за 2-3 месеца. После ... май има застраховка, апартментите, аз ще почна работа фул тайм. Ще се оправя. Пффф. Ужас!

 --Gal--, ако си търсиш съфорумци, с които да олайваш месечината, без да те познават, без да са ти виждали физиономията и не чакащи веднага устен отговор, е идеално.
Но, в реала не е така- там трябва да гледаш другия в очите, като говорите и да реагираш моментално.
Там и да излъжеш е сложно, не е като да го обмисляш и натамъниш след няколко корекции.

Вярно, че нета е необятен, но е вярно и че, все повече самотници има, които не са кадърни да заговорят непознат.

Ако пуснеш една анкета, колко души биха се качили в превозно средство без билет и биха успели да си купят от хората наоколо, без да се притеснят, ще останеш силно учудена

И досега има легални начини за доходи без осигурителен стаж - първо се сещам за работа в държава, с която не си признаваме взаимно стажа. Сега са по-малко такива страни, но навремето бяха повече и хората, които в такава ситуация бяха повече.
Но най-разпространеното е преобразуване на имущество - напр. да продаде изгодно земи по времето, когато всички купуваха земи заради високи ренти.
Има варианти, не е задължително да е работила без трудов договор, въпреки, че и това не е рядкост, особено за хора, които са ги хванали промените в трудоспособна възраст.

пс - ох, аз като охлюва - докато се наканя, вече е отговорено.

В зората на демокрацията също имаше възможност и за изгодни валутни сделки. Да не говорим, че по едно време цените на имотите бяха смешни, дори измерени в долари.

The Siren of Titan по времето, когато купих жилището, банките не даваха кредити, без да заложиш вече съществуваща собственост, каквато аз нямах и това беше точно в началото на 90-те години. Само със собсвен бизнес, който после се скапа, когато дойде стагнацията събрах парите. Да не казвам как съм го почнала, че ще има голям смях. Всичките пари платих кеш, накуп, събрах ги за половин година.  Но такива бяха времената, сега такива екстри няма. Иначе absurT добре го е обяснила, точно така си  беше. Аз обаче съм работила само с договор, просто не можеше иначе, не че не съм искала да се скатая и аз като другите. Оказа се, че НОИ пази тези договори и има архив едва от 1997г, от преди такъв няма, а фирмите, които са фалирали и в които сме работили ние, не са предали никакъв свой архив в НОИ по обясними причини, всички бяха крива работа малко или много. То и някои от държавните фирми не са си го предали също де. Аз съм работила по това време и в голяма държавна организация, чиито архив пък бил изгорял, но това го раззбрах чак когато тръгнах преди 10г да си събирам документите за трудовия стаж за ТЕЛК-а.
Така че всички ние, които сме на възраст към 50-те и нагоре, сме с по 10г. дупки в трудовия стаж, точно поради това, че когато бяхме в най-активната си възраст, това беше 90-те години, когато в мътна вода риба се ловеше и кайто имаше здрав гръб я улови. За някои като нас просто  нямаше как да стане.
Аз вече на няколко пъти чух по ТВ, че пари за пенсии няма. всеки да се спасява както може. Ама осигуровки ще се събират до дупка 
То може и затова някои от по-възрастните да не се развеждат, въпреки че не се понасят, че сам само с една гола пенсия е ужасно трудно и страшна мизерия. Имам съседи, които си пуснаха наемател в хола, а те се свряха в двете спални. Направо си става страшно вече, особено пък и ако се разболееш сериозно, както е в моя случай...

90-те е друга бира. Но пък имотите бяха евтини и който е имал валута, можеше да вземе нещо, дето сега струва майка си и баща си, пък било то и панел.

Нямаше ли вариант за доказване на стаж с помощта на свидетели-колеги или началници?
Не съм много сигурна, но като че ли точно заради липсващи, наводнени и изгорели архиви предвидиха такава възможност.

Имаше, има го и сега. Но за това трябва да заведеш дело, да си го платиш - адвокат, таксите, всичко, което е мноо скъпо и да довеждаш трима свидетели минимум, първоначално ми поискаха 5 де, в един и същи ден, в които се водят делата. Моите бивши колеги вече са депутати от голяма политическа партия и голяма част от тези, с които сме работили заедно, вече са напуснали и са в чужбина. Питам аз, как точно ще водя поне трима депутати години наред в един и същи ден, докато се точат делата. Те направо ще се затичат да идват. Адвокатката ме посъветва да не се занимавам, защото само ще дам много пари и ще закрият делото накрая без успех. Та който изял дървото, изял го. Вече се примирих, че ще се работи до памперс, дано поне да мога. Аз имам свободна професия и се надявам да е възможно.

Моята предстана за финансова независимост - при отпадане на дохода на мъжа, по каквато и да е причина, да не правя компромис с прилични жилищни условия (вкл. режийни) , качество на храната, дрехи, образование  (вкл. допълнителни курсове), поне 1-2 почивки с детето/децата годишно. Като цяло, ако не се отрази на стандарта на детето, за мен е достатъчно. Оставих въпроса отворен, защото наистина е субективно. Ако живееш в къща в Драгалевци, децата ходят в частно училище, имаш чистачка и бавачка и останеш на доход 2000-3000 лв. стандартът ще ти е доста по-нисък, но аз лично бих го определила като финансова независимост (друг сигурно няма). Ако ми се налага да се преместя в панелка в Обеля, да пестя от парното, да купувам евтина некачествена храна и да запиша там детето на училище, щото няма как да прекосява целия град - за мен това не е финансова независимост, но за друг може да не е драстична промяна на ръба на оцеляването, а приемлива такава. 

Олеле, не знаех, че е толкова скъпо и трудно.
Представях си, че човек води свидетелите в НОИ

Едно е бунгало, друго е хотел 4-5*. Не че миналата година не се набутах и в бунгало, заради наши приятели, но не е моето разбиране за приятна почивка. Това е просто най-елементарен пример, но мисля става ясно какво имам предвид. Пък за ходенето по чужбинско да не говорим.

Има различни нива на независимост. Въпросът е при какви пари една жена би напуснала иначе досаден мъж, но с него да кажем има повечко екстри.

Лейди, тамън тази тема върви, да те питам по един въпрос: ако пенсията ми по болест се окаже по-изгодна възможност, отколкото пенсията, която бих получила за прослужено време и старост, мога ли да избирам между двете и да посоча евентуално тази по болест, която да ми остане и след навършване на възраст? Знаеш ли нещо по този възможен казус?

Сирен, преди да се сетим да купуваме жилища, изплащахме които ни бяха " дали" по соца.
Тогава ни дръпнаха, с фалита на банките, всичко което имахме на влог, защото само шепа хора бяха посветени в историята с инфлацията.
Редовите се чудехме дали като излезем днес от работа, ще ни стигнат парите за пакетче масло.
Вярно е, че същата тази инфлация даде възможност за нула време да си изплатим апартаментите, които бяха в левове.
Вярно е, че на които плащаха с валута, можеха да се огледат за евтин имот, но те бяха малко като бройка.

Това даде възможност на разни незнайни да изпълзят и купят цели квартали в София.

Ън, остава тази пенсия, която е по- благоприятна за теб.