Октомврийските деца започват с бели от сутринта! - Тема 21

Елоком си е силничко, но пак казвам, че не знам какво е положението при вас, дано да мине обрива и след това със Стелатопията поддържащо да сте ОК. При всички положения явно кожата и е нежна и мазането с емолиентен крем е +. Аз също я мазах с подобен, и за къпане ползваме на Ла Рош един гел. 

Въобще не съм наясно със кремовете за атопичен дерматит. Като я намазах с елокома се успокоиха нещата. Тая сутрин пак червена, брех да му се невиди, сменихме всичко що мисля, че може да е алерген. Чак пък такова чудо... И то само на бузите.

Щом са само бузите, мажи смело, малко повърхност е, така че няма проблем с крема, а и по-важно е да се спре обрива, да не се разчеше. Наблюдавай и колената и лактите и сгъвките, ако е АД много вероятно е и там да избие. Стискам палци да мине бързичко и да не се появява повече!

Мисис Роузи как сте ?

Момичета направих кръвни изследвания на Михаела и всичко е в норма.И поне се успокоих,че няма анемия или друго. Може да няма ред ,но е здрава

 Браво на Мишето!

Аз като ви казвам No drama!

Добро утро!
Сега разбрах, че тази седмица ще потегляме за Гърция.
Такова тичане се очертава с подготовката. Никога не съм ходила юни.
Някоя от вас ако е ходила да сподели, има ли комари, водата студена ли е?
Чудя се с какво да храня там диването.
Явно ще тества мусаката и рибата. Морски дарове вече може ли?

Alja98 приятна почивка. Някъде четох,че морските дарове са силен алерген и затова не са много желателни за деца под 3.

Юхууу, къде сте? То и мен ме няма, ама да питам за другите.

Ще живеем, надявам се. Аз се подредих много, много зле. С 2 зъба скапани, един до друг. Такава болка от 3 дни, отврат. Обезболяващите са ограничени. Ходих на зъболекар, почнахме лечение, ама не е минало. Утре пак.
Освен това май направих и ангина. Гърлото е червено, няма гной, ама боли на всяко преглъщане. Ден 3 и няма промяна. Нямам идея кое на кое влияе, но всичко е много близко и се опитвам да го излекувам. Сега съм на Трихизан и ще видим утре. Гинеколога ме прати на УНГ. Стана ми смешно като му се обадих - и той вика - аз съм гинеколог, не разбирам от сливици. То като се замислиш нямат голяма разлика във външния вид

Бях командировка 2 дни и мъжете се гледаха. Справили са се чудесно.

Дребосъкът е с обрив. Ситен, нерелефен, но с червени петна вече е по цялото тяло. Не мога да схвана сега от какво е. Подозирам претопляне. От днес е разсъблечен сериозно, но не помага. От яслата се върна още по-обринат. Уф. Спирам млечните, ще давам малко Еуриус и ще следя какво става. Като мога го мия по-често, защото се изпотява и си мисля, че затова се обрива.

Вие как сте?

Мисис, бързо отивай на унг, аз бях на косъм от отит, докато бях бременна и много трудно се излекувах.
Днес забелязах подобен обрив и на Патето на врата, а беше сериозно разсъблечена. Намазах я с едно мазило, утре ще видя как е.
Аз се боря  кърменето на бебетк, нещо не наддавал според педиатъра. Патето си ходи на ясла. Леко полеко влизаме в ритъм, че с новостите наоколо Паъето е много нервно.
Казвам вк, направо ме плаши. Решихме да я оставяме по гащи след ясла и да я приучаваме на гърне по-сериозно. Привечер я накарах да седне на гърнето, а тя като взе да се тръшка и реве, обясних й със спокоен тон, че ще намокри гащите, ще й е студено (това беше втория чифт гащи), мокро, нечриятно, а тя направо изпадна в криза, взе да хвърля всичко, което й попадне под ръка, да пищи. Награби покривката от масата, а отгоре имаше стъклени кана и чаши с вода, тръгна да я дърпа, а аз викнах "не" и я плеснах през ръката, оле, Това дете направо в нервна криза изпадна. Въргаля се по пода, пищи, удря си главата, бие с ръце и крака, едва я укротих.
Дали вече й се спеше, дали беше гладна, дали ревнуваше или се чувстваше самотна (аз готвех, а баща й гледаше филм), въпреки че стоеше при мен и ми помагаше, после ходеше про баща си да погледа и тя .... Не знам, но определено има някакъв, който определено е свързан с бебето.
Ох, измрънках много.
Я разкажете вие, къде планувете почивки, как, с деца или без деца. Ние тая година няма да ходим на почивка. Влезнахме на червено покрай апартамента, а и колата се счупо, та, у дома ще сме. Честно казано на мен си ми е хубаво, подреждам си и така
Лека нощ дами

Мисис,дано е от претопляне обрива. Шушулка и тя се изпъпчи,но не е от топло,защото е гола и боса,пускам климатик в едната стая и отварям да се охлаждаме. Някаква реакция от нещо е,но не разбрах от какво. Само по откритите места бяха,дребни пъпчици,а на ръцете едно по-големичко и пълно с вода мехурче. Дали нещо е пипала из градината,какво ли не знам. Мина с Фенистил, но ще я водя за ваксина и ще питам.
Това със зъбите и гърлото е много неприятно. Да се оправяш бързо! 🤗 А АГ-то какво се прави толкоз,наистина са подобни нещата... 😂😂😂

Пюър,не се безпокой толкова за Патето,ще мине и този период. Трябва й време да свикне с всичко. За гърнето и аз се пробвах да я уча. Първата минута след като обух гащи клекна и се изпика на пода. 😳🙈 Измих и пак на ново сложихме гащи,тя пак нарочно се напъна и ги напишка и тях. После ми избяга по голо дупе и викам ще я оставя така може да й е по-удобно и лесно да седне на гърне... Амиии не и не! Не иска да седне за повече от секунда като е гола. С дрехите си сяда и си го ползва за стол. 🙄 Явно ще е трудно ама какво да се прави.
А за кърменето,води се по бебчо,не по педиатри и статистики. Ако е спокоен и изкарва по 3 часа не се притеснявай. Или давай по-честичко да стимулира. Ти сигурно си знаеш де.
Хайде гуш и целувки за всички малки и големи бебоци! Лекинка. 🤗💋

Ние сега се прибрахме от кратка планина - много добре ни се получи. Покрай драмите с евентуална втора бременност решихме, че няма да има дълга морска ваканция и затова всеки месец за по няколко дни насам-натам. Малкият миналата седмица ми вдига на два пъти висока температура, но нямаше други поражения. Има наченки на отит обаче и ще трябва да го водя в някакъв момент на добър УНГ.

Днес успя да се захрани с вафли. Измъкна ми две от ръката, изяде ги, облиза се доволно, после облиза стола и поиска още две Дебнах да не се изрине, ама засега изглежда наред.

Чакам и аз все нови мнения, ама хич не ми се пише. То ще е само оплакване моето, че и от телефона.

За морето - ние ходим или май/юни, или септември и на мен все ми е било добре. Обачее съм се къпала с моржуващите рускини през май на Сарафово, та не знам до колко съм показател. Август сме били веднъж заради приятели и ми беше твърде горещо. Комарите много ме морят по принцип и винаги се плескам. Морски давам отдавна, включително и миди е як без проблем, нали ще става гларус

И сега да се оплача.. Предната бременност някак заради терапии, процедури и т.н. сякаш психически бях по-подготвена и готова да търпя някак. Тази направо е чудо на чудесата и хем знам, че трябва да съм много благодарна, че така се случиха нещата, ама просто вече не издържам. Малко ме е срам да си призная, но ми е ааадски неприятно да съм бременна, чак си мислех за секцио и да се свършва. На всичко отгоре се чувствам най-самотната бременна, особено вече като успях да спра работа средата на май. Мъжът ми продължава да се прибира кога в 8, кога по-късно. Ако вечеряме в момента, все нещо му се появява - служебен разговор, спешна тоалетна или каквото там падне, че да се размине с помощ покрай храненето. Към 9 приспива дребното, ама всъщност заспива при него и малкият като ревне, ходя аз да го успокоявам, че баща му спи като пън. Ако случайно не заспи с него, си цъка на компа ("работи") до 2. Най-наситените ми разговори са с някоя касиерка в магазина примерно. И всъщност пак не мога да се наспя, че ми откриха гестационен диабет, холестеролът ми е до небето и ходя сега на йога и пилатес. Извинявам се за излеянието, ама си лежа пак сама в спалнята, пишка ми се и ми писна..

Като чета за Патето и се чудя и мен какво ме чака скоро Ама поне да мога да си го извеждам, че сега едва се търкалям и все съм уморена, а то детето не се спира.

Кристи, браво за почивчиците, и успех с второто Ще стане, когато и както е най-добре
Пюър, едва ли има смисъл да казвам "гушкай Патето повече", защото сигурно даваш максимума от себе си. Лично аз никога не съм подозирала, че ще имам подобен проблем, и с неприятно чувство си признавам, че ревността на баткото беше едно от най-трудните преживявания за мен, изобщо в живота ми. А понеже се славя като човек с подход към хората (в частност с много добър такъв към децата), понеже много обичам децата и съм доволна от начина, по който се стекоха нещата при нас, винаги съм се чувствала компетентна и сигурна в това какво да очаквам.... Е, в моя случай съдбата се надсмя над увереността ми ....
Фифи, ама то си е предизвикателство в тая жега бременност, ти си си герой! А за емоционалното равновесие и социалния живот само да вметна, че аз още чувствам кофти своите такива, а съм родила преди година и 9 месеца!