Октомврийските деца започват с бели от сутринта! - Тема 21

Pure, не ти е лесно с две бебета( защото и октомвриичетата са си такива) и вместо да те критикува мъжа, да вземе участие и да помага, мнпго им се ядосвам на тия мъже
На мен Каката ми е на 11 почти и пак се уморявам, а и тя ми помага
Вкищи е най много работата и ангажиментите и никой не го оценява

оф, луда работа. Здрави да сме, всичко ще е точно
Фиффи, на мен също ми е криво, че не мога да обръщам същото внимание на Патето, но се успокоявам, че няма да помни, когато порасне. В спомените й, винаги ще са двамата с брат си. Иначе е много умилителна картинка, когато тръгнем да я къпя, тя се навежда над Мечето и го целува по коремчето или крачето, казва му "тал тал" чао-чао.
Хич да не ти пука, че някой ти помага, чувства ли се детето комфортно и щастливо, значи всичко е точно.
Аз направих грешка да пробвам Патето в един ринг слинг, предназначен за бебето, едва я свалих, то рев, то драма ....
Дами, всичко ще мине и всичко ще е точно. Ом, мани падме хум....всичко ще се нареди, омммм, всичко е точно. Оф, дояде ми се кекс.... Мама ще ми направи утре 😁😇😅

Хахахаха, страхотни сте! Усмихнахте ме!

Подозирам, че малкият ми е донесъл вирусче. Трудно задържам храна от 3 дни, а съм вече сериозно гладна. Но хапна ли нещо, започва гадене и не завършва добре. Днес успях да затапя с една кола и малко шоколад. Сега хем съм гладна, хем като отворя хладилника и ми се гади.

Pure_nature Интересна идея даваш за раницата. Преди имах и го носих, но от бебе не съм. Той стана и 14 кг и честно нямам сили и него да влача Нали взех лятна количка и май трябва да я помъкна нея с мен. Имаме да минем алея с около 100-ина метра, които си извървява без драма. Проблемът е като я минем, че стигаме на широк паркинг и там посоката е "точно обратната на тази, която мама иска". Ама ще се пробвам де. След още седмица. Дотогава не искам да излизам сама с него.

Бебешокът е активен доста. Слава богу съм качила само 5 килограма досега и като цяло го усещам много. Тия дни сериозно вилнее, зверчето. На работа днес за пръв път облякох тениска по мен и вече няма съмнения, че съм бременна. Досега го крих, но няма къде да го скрия вече.

Като ви слушам направо се чудя как ще се оправям... Засега съм поела и едни работни ангажименти. Ще е забавно.

Баткото тази седмица е със запек. Незнам какво обърках в яденето, ама в сряда даже ми звъннаха да го взема, че не спрял да плаче и да сочи коремчето. Съответно ми намали и храненето. Дадох прясно мляко, малко, че нали се обрива от него. На другия ден сливи и нещата се пооправиха. Днес вече беше редът на крушите и те му действат най-добре. Това е довело до миене под душа и извънредно пране на чаршафи, дрехи и завивки. Сега всички са доволни.

Като храна - ММ смята, че не го хранят в яслата. Аз пък гледам "големите" порции и определено вярвам, че не му стигат. Затова сега закусваме в нас преди закуската в яслата. Днес яде едно яйце с шунка. Като се върне вкъщи изяжда обикновено двете манджи от детската кухня и нещо за мезе - домати, краставица, някакво месо. После пие едно мляко, като това е ритуал основно - с 150 мл е вече. Но още си го търси де. Като цяло хапва добре, не го ограничавам. Вкъщи избягвам тесто, захар не давам. Пухкав е, но нормално пухкав.

Здравейте, мамчета Следих ви докато бременеехме, но след като се роди моето октомврийче и не ми и хрумваше да търся отчетната тема, понеже си родих не бебе, а пиявичка.. Та, с времето започнах да намирам по някоя минутка и за телефона и се зачудих докъде са я докарали нашите връстници. И се зачудих по-скоро провокирана от поведението на моята бамбина. Виждам, че явно не е сама в истериите, проявите на инат и своенравие. Около мен познатите деца са няколко идеи по-кротки и усещам, че майките им не могат да ме разберат, защо съм напрегната и тревожна и ми казват само "спокойно, всички деца са така". Ами, да но не е така. Виждам на терен кой как се държи и правя разлика. Та, наистина се чудя вече как да подходя, тъй като всеки ден е едно и също - направи ли й се забележка, каже ли й се НЕ, отвръща с вик, хвърля или удря нещо от яд и се тръшка на земята. При нея не е период, винаги е била супер вироглава и прави нещата на пук. В такива моменти на истерия знам, че няма да ме чуе каквото и да обяснявам, както и да я успокоявам. Но понякога нямам нерви да я изчакам да й мине (не минава за 5-10мин). Навън доста често я грабвам и тръгваме, а в къщи ще се скараме и ще ми стане още по-криво. Като не й обръщам внимание още повече се ядосва, а Бога ми уши нямам за тези крясъци вече. Само да уточня, че от самото си раждане е ревливо и трудно бебе, в същото време и ужасно усмихнато, весело и магнетично.. В двете крайности е и това страшно много ме е изтощило вече. Общо взето мноого има за споделяне, събрано за почти 2г., но няма как в един пост да го събера. Просто ми се искаше да го изкажа някъде, където виждам че положението е същото или поне подобно. Не знам дали ще получа идеи за справяне със ситуацията, но и само разбирането ми е утеха
Ох, момичетата решили се на второ бебче сте истински героини. Толкова исках две с малка разлика, но моята бамбина ми стопи лагерите..

Привет, момичета!
Шапка ви свалям за решението за второ дете при тези наши буйни октомврийчета! Това е една от няколкото причини, които мен ме спират! То е едно търчене, пакостенe, дивеене още с отварянето на очите, отделно в моя случай е и фактът, че малчо сам не се занимава и пет минути и изобщо няма шанс аз да почивам с бременно коремче на дивана, а той да си играе нещо. От друга страна, виждам колко иска детска компания и съм сигурна, че ако има бебече ще му е весело и забавно после в игрите... мераците и на ММ ги знам, но преди месец го отрязах отново, че бременна не искам да съм и сега се радвам на два месеца “привидно” спокоен период.

Ние бяхме при дядо на гости за десет дни, сега сме на море, възползвайки се от това толкова дъждовно лято. Хич не ми се връща в София. Там без тротоари и с толкова големи булеварди не смея да излезем, то се започва дърпане, хленчене, иска при колите, не иска за ръчичка, тръшка се, измъква се, хуква .... а в количка не е сядал от 4 месеца ( може дори и повече) Сега съм я взела на морето, снощи се опитах да го сложа в нея за вечерната разходка, защото беше много уморен, то не беше опъване, кривене, пищене, събрахме погледите на всички туристи. 😂

Краси, малчо от време на време пак се запича, не съм разбрала още от какво и как, психологичния запек го преборих само с храна , т.е не оставях да се запече и така като се изходи няколко пъти и видя, че не боли, поне спря да плаче истерично. Гърне не ползва, ака си в памперс. Не съм и правила опити да го насилвам като виждам, че няма желание, от време  на време вадя гърнето и като видя, че плаче и не иска да сяда на него гол го прибирам. Иначе ако пак се е спекъл и усети, че го боли отново приплаква акайки.

Адинко, малчо яде много малко. Хапва от всичко, често, но по малко, затова не мога да преценя точно колко храна поема. Иначе иска само аз да готвя, кухни и чужди манджи не приема.. много се притеснявам как ще се храни на ясла.

Майчета, споделете говорят ли малчовците. Нашият си говори бебешки неща, а всичко разбира.

Говори на египетски 😂

“Говори” е силно казано. Казва мама, дади (татко), баба, дядуу (дядо), Мими (леля му), Диди (другата му леля), бау-бау, ам-ам, папам, тик-так (часовник) и разни други нечленоразделни, които ние си му разбираме. Говоренето ми е последна грижа на мен. Всяко дете се развива с различен темп и е въпрос на време (да не говорим, че стандартно момчетата проговарят по-късно от момичетата). Ние много му говорим, вижда се, че той има желание да говори и ни разбира, за мен това е най-важно. Познавам деца, проговорили и след 3 години и не го намирам за нещо ненормално.
По-скоро ме притеснява това, че не ми дава ръка като вървим, търчи като хеликоптер, няма страх от нищо, не се пази и явно се мисли за безсъртен и не внимава грам. Настръхвам просто в тези моменти. Съвети?

Говори, я.. Още сме на фаза на баща си да казва мама, а на мен бау-бау. Иначе си разбира детето като му говорят, даже повече, отколкото очаквам. А да, по цял ден повтаря “бола, бола” (топка на португалски), включително на едри маслини така казва и замахва да ги хвърля. “Още” - за храна (и на двата езика ) и някои отделни имена на животни казва, ще го правим ветеринар или футболист.

Фиффи, при нас бау-бау са всички четириноги- куче, котка, коне, не подбира Обяснявам, повтарям, показвам и на следващия ден като мине някой файтон с коне, той пак “бау-бау”

Моята вече повтаря всичко,а и свързва по 4-5 думички със смисъл. Например като иска да идем навън вечер,аз й соча прозореца и казвам,че е тъмно и баба Меца е там,ще ни хапне за дупето. 😂 И сега всяка вечер сочи и казва-тъньо (тъмно)-Меца-апе-дупи. 😂 Като й се карам ми вика койно-спокойно. 🙄 Аа и бичам ми вика като ми се мазни нещо. Всичко й се разбира и започна с комичните изрази. На пицата казва Пичи. 🙈😂
Не мисля ,че при другите има нещо притеснително. Едно съседче стана на 3 скоро и едва от няколко месеца говори,май след като тръгна на градина. Няма страшно! ☺

Нашата много говори. Има арсенал от поне 20 разбираеми думи. И всичко разбира.

Много говори и повтаря всичко което чува. Сутрин като татко и тръгва за работа му вика "айде чао тате". Но на някой думи много странно вика, например на диня викя НИНЯ,  на кашкавал вика КАЛ, на маслини - мин, и така съкращава, поправям я, но все пак е малка и не се вторачвамм много

И при нас кашкавала е Кал,млякото е АКО. 😂 Някой път се чудя ще ака ли,наакана ли е или иска мляко. Катика е краставичка. Топки са картофки. Тао отдавна ни казва,а сега започна да вика на колите Дастиии и вдига ръка,нищо,че не ги познаваме. 😂 Забавно е.

Това важи с пълна сила и за нас. Няма справяне.......