Не знам за какво съм мечтала на 18 г.,мисля че за стандартните неща-студенство,уютен дом ,семейство и няколко деца,пътешествия,спокоен живот и куп други неща.Ами не следвах,животът ми се завъртя в някаква вихрушка,без да искам много много се сдобих със мое си семейство и бебе.Годините си минаваха в непрекъсната борба за нещо(поскоро за материални неща-ремонт на жилище,купуване на кола и т.н.).Но животът е прекрасен независимо с какви нюанси е оцветено ежедневието ни,борбата продължава ,а хубавите моменти тепърва предстоят
Виж целия пост
Как си представяхте живота след завършване на гимназията?
- Публикувана: 7 май 2018, 13:31 ч.
- Последно мнение: 17 май 2018, 05:03 ч.
# 105
13 май 2018, 14:26 ч.
# 106
17 май 2018, 05:03 ч.
18-годишното ми аз се заричаше, че каквото и да прави, няма да работя в офис... Много дълги години съм зад бюрото вече.
Мечтаех да уча в чужбина. Но бързо слязох на земята, защото нямах една стотинка, сама се издържах тогава, нямаше и кой да ми я даде.
И аз записах МИО. С мечтата да пътувам по работа, пък съм и добра в математиката ... Много бързо се оказа обаче, че с икономиката изобщо не се разбирам, ама никак. И прекъснах университета.
Друг ясен спомен ми е, че исках много да живея в една определена европейска държава и със сигурност не ме влечеше идеята дори и на гости да ходя в САЩ. Е, живея в САЩ
Единственото, което не се промени е липсата на желание да градя "дом и семейство". И в момента съм си без сериозна връзка и без деца, но пък поне сама си сбъдвам желанието да пътувам по света - и то за кеф, не по работа.
Като цяло, нещата не се получиха както си ги представях. Но пък начина, по който се получиха не е никак лош и си го харесвам
Можеше само малко по-здрава да бях, ама айде сега
Виж целия пост
Мечтаех да уча в чужбина. Но бързо слязох на земята, защото нямах една стотинка, сама се издържах тогава, нямаше и кой да ми я даде.
И аз записах МИО. С мечтата да пътувам по работа, пък съм и добра в математиката ... Много бързо се оказа обаче, че с икономиката изобщо не се разбирам, ама никак. И прекъснах университета.
Друг ясен спомен ми е, че исках много да живея в една определена европейска държава и със сигурност не ме влечеше идеята дори и на гости да ходя в САЩ. Е, живея в САЩ
Единственото, което не се промени е липсата на желание да градя "дом и семейство". И в момента съм си без сериозна връзка и без деца, но пък поне сама си сбъдвам желанието да пътувам по света - и то за кеф, не по работа.
Като цяло, нещата не се получиха както си ги представях. Но пък начина, по който се получиха не е никак лош и си го харесвам
Можеше само малко по-здрава да бях, ама айде сега Препоръчани теми