Как си представяхте живота след завършване на гимназията?

  • 12 281
  • 106
Темата е продиктувана от друга във форума, а именно "Кажете си истината..." Благодаря на BigCityNights за този въпрос! Той е негов и отправен към наша съфорумка.
В духа на предстоящите абитуриенски празници и не само, днес ви предизвиквам да се върнете назад във времето и да споделите младежките си блянове. Какво очаквахте от живота си? Коя от мечтите ви се сбъдна на 100% или повече?
Вие сте...
Виж целия пост
# 1
И изобщо помните ли как сте си го представяли? Аз нямам никакъв спомен за това.
Виж целия пост
# 2
Представях си, че ще си танцувам, ще срещна принца на белия кон и ще дондуркам щастливо поне 2 дечица в топлото семейно гнездо. И никакви амбиции за учене нямах..))
25 г по-късно: 3 висши, 2,5 провалени бракове с принцове, Дом и собствен бизнес. 😅
Виж целия пост
# 3
Помня Simple Smile Мечтите ми бяха много по-умерени, но тогава и нямаше много информация и избор на мечти Simple Smile
В този смисъл отговорът ми е, че реалността е надхвърлила мечтите, тъй като внезапно се оказа, че без особена трудност жена днес може да постигне много повече от предишното поколение - и като образование, и като реализация.

Обаче май нямах никакви планове за семейство и деца.
Виж целия пост
# 4
В един момент станах много подредена. Внимателно подбрах вещите си и особено книгите и тетрадките. Не за друго, ами да не се срамуват един ден наследниците ми, като се създаде музей в моя чест, а в него се окажат изложени смачкани тетрадки. Та, така. Бях твърдо убедена, че моето име ще измести това на Айнщайн. Та по този случай, далновидно се загрижих за визията на музея си.  Joy Пате.  Joy
Виж целия пост
# 5
Спомням си. Но нищо от това, за което мечтаех, не се случи. Колкото и усилия да положих и полагам все още. Но продължавам да мечтая. Всъщност, по - точно би било да се изразя така: визуализирам това, което искам, с надеждата, че ще доближа по - бързо до мечтата си. С времето някои от бляновете, отстъпиха място на други, решила че са маловажни. В живота ми се случват лесно нещата, за които не съм мечтала.
Виж целия пост
# 6
При мен е шарено. За някои неща мечтите ми се сбъднаха до неочаквани висини, други увиснаха. Аз завърших гимназия по времето на социализЪма - когато ни караха на абитуриентските ни балове с рейсове от училище до зала Универсиада. С много труд влязох в мечтаната от мен специалност. Ако системата не се беше сменила, вероятно професионалният ми път щеше да бъде друг. Но пък и на кино не можех да си представя, че ще карам западна кола купена от автосалон.
Виж целия пост
# 7
Знаех с какво искам да се занимавам още на 10 години. След завършване на училище пътят към мечтите бе ясно очертан. Мисля, че на 90 процента представите ми тогава и действителността сега се покриват. Доволен съм от изборите, които съм правил.
Виж целия пост
# 8
Представях си, че ще си танцувам, ще срещна принца на белия кон и ще дондуркам щастливо поне 2 дечица в топлото семейно гнездо. И никакви амбиции за учене нямах..))
25 г по-късно: 3 висши, 2,5 провалени бракове с принцове, Дом и собствен бизнес. 😅

Как така 2,5 провалени бракове - 2 провалени брака и 3-ти на път да се провали ли? Дано не съм права.

Аз нямах точна визия за живота си след гимназията - но на този етап е повече отколкото съм очаквала.
Виж целия пост
# 9
Просто едното беше съжителство, не брак.
Виж целия пост
# 10
Е, здраве да е.Бях остана с впечатление, че съжителството беше успешно. Да сме здрави, друго са подробности.
Виж целия пост
# 11
Никак не си го представях. Живеех за момента, знаех, че искам да уча, ама взе, че ме удари сляпата неделя и се омъжих още преди бала. Мислех си, че и омъжена пак мога да уча, ама забременях веднага, на следващата година пак и се наложи мъъъничко да поотложа ученето. Но после учих, даже два пъти, понякога съжалявам, че пропуснах студентския живот с купоните и тем подобни. Минах през много перипетии, но ако не ги бях изживяла, нямаше да съм човекът, който съм в момента. Мечтаех за една сфера, но се реализирах в съвсем друга, но не съжалявам. Отделно постигнах известни успехи в област, която ми е хоби, но даже не съм се и надявала, че мога да постигна нещо такова. Но общо взето, имах няколко цели, които да постигна до 40 години, успях, сега съм набелязала други и така.
Виж целия пост
# 12
Хмм..Мен ме насочиха с какво да се занимавам след гимназията  (родителите ми - имам предвид какво да уча) още когато бях към 15 годишна.
Проблемът е, че нямах осъществими мечти (да, може да съм си мечтала да живея сред природата и да отглеждам котки, да пътувам за удоволствие по целия свят и да се занимавам с разнообразни хобита, но тогава, както и сега, си знаех, че това не са неща, които мога да осъществя. Друг може и да може - аз не.) и затова просто последвах техния план. Не ми беше особено интересно и досега не ми е, но като цяло това, което стана, отговаряше горе-долу на очакванията и на плановете ми.
Виж целия пост
# 13
Помня много ясно.
 Постигнах го почти на 80%.
Виж целия пост
# 14
Ако майка ми беше останала жива, щях да съм архитект. Обаче тя почина, когато бях на 15, и след завършване на гимназия вместо архитектура аз поисках да уча МИО. Е, не влязох за малко (едни  "въшливи" 10 стотни, следствие от 5 за годината по геометрия от 9 клас). А  МИО - защото при социализма това ми изглеждаше като единствен легален начин да пътувам по света. Влязох друга специалност, последната година специализирах нещо, което работя и досега (макар и с много по-различни  методи и технологии). И пътувам Simple Smile 50/50 работа/почивки.

Мечтаех за 2 деца, родих 3. За мечтите е малко смешно, защото на една бригада в 9 клас един от съучениците ми си беше разказал неговите мечти, после се оказа, че аз ги сбъдвам (далеч задминавайки собствените си ...очевидно са ми били много скромни мечтите). Сега, като се видим с него на срещи на випуска, избягвам да го питам сега за какво мечтае Simple Smile Не искам да си научавам бъдещето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия