Досадните родители

  • 14 627
  • 137
# 15
Мен последните два поста (Уишмастър и Салсиша) ме оставиха без думи  Mask

Боже какво ожесточение!

Представям си какви змии и гущери ще се бълват по някое момиче, с което синчето на Уиш реши да заживее в осигуреното от мама жилище...

Оказа се че съм единствената, която живее в чуждо жилище. А, и се тътря в коя къща да се навлека. Grinning
Виж целия пост
# 16
Жанета Пеева, домързя ме да те видя във ФБ, но така не се прави. Говоря за някаква анонимност поне.

Иначе, сори, права си да се дразниш, но това до нищо няма да доведе. За съжаление. Ти си го избрала да е така, няма как да го промениш ако нямаш подкрепа.
Сервитьорка ли работиш?
Виж целия пост
# 17
Оказа се че съм единствената, която живее в чуждо жилище.
Не си. Но другите свеждат глава и изпълняват каквото им наредят собствениците. Няма друг начин за съжаление, рядко се срещат хора, които ще подарят дом и ще оставят снахата да се разпорежда.
Виж целия пост
# 18
Жанета Пеева, домързя ме да те видя във ФБ, но така не се прави. Говоря за някаква анонимност поне.

Иначе, сори, права си да се дразниш, но това до нищо няма да доведе. За съжаление. Ти си го избрала да е така, няма как да го промениш ако нямаш подкрепа.
Сервитьорка ли работиш?

Знам, но влезнас с фейсбук, пробвах нещо да сменя. Е, не се получи.
Виж целия пост
# 19
Здравейте, вече съм на ръба на търпението си!

Преди една година  с приятеля ми се преместихме да живеем в къщатата на родителите му. Проблемът е, че те идват всеки почивен ден при нас и се почва с окупацията. Понеже, преди ние двамата да се нанесем там са ходили да си почиват и не осъзнават-очевидно, че вече не е същото като преди. Съответно аз се чувствам отритната те не се съобразяват по никакъв начин , че аз живея там. Работех нощни смени, прибирам се да спя ТЕ музика си пускат, малкият му брат щъка навсякъде и накрая ми изръсват " ние сме шумни гости".Да,  шумни, но не и гости, та вие дори не се обаждате, че ще идвате. Отделно не се съобразяват по отношение ремонта на къщата със сина си да не споменавам за мен. Опитвам се да накарам прилятеля ми да вземе няккакви мерки, резултатът е пълна нула. Тотален отказ.  Разбира се, откривам грешки в себе си, понеже не съм от най-общителните много съм недоверчива към хората, нямам обща приказка с всеки и от самото начало бях дръпната към тях. Може би, трябваше да предприема нещо в началото, но от липса на смелост и примирие (знаех за ходенето през почивните дни) сега всеки уикенд се чувствам сякаш аз съм  им на гости. На ръба съм да им изкрещя какво чувствам. Спира ме факта, че къщата не е наша и реакцията на приятеля ми. Пропуснах да спомена най-важното, той тотално ме забравя, след като те стъпят прага на къщата. Вече съм разколебана дали въобще си заслужава да бъда с човек, който не се съобразява с конфорта на личността ми ~ 100 дена в годината. Моля, за съвет, благодаря! 
Сама ли да се изместя? Той не иска на квартира, имал къде да живее.
Да. Преди време, когато с тогава  бъдещия ми мъж обсъждахме къде ще живеем, категорично отказах да живея с родители. И съответно живеем сами. Компромис с такива неща не се прави.

Ти си на гости в тяхната къща. Те идват в собствената си къща.
Виж целия пост
# 20
Преди една година  с приятеля ми се преместихме да живеем в къщатата на родителите му. Проблемът е, че те идват всеки почивен ден при нас и се почва с окупацията.
А къде сте живяли преди това заедно? Като казваш къща - всички на един етаж ли живеете или с приятеля ти сте на отделен етаж? Или семейството му въобще не живее там? Защото използваш думите"идват" и "окупация"
Виж целия пост
# 21
Преди една година  с приятеля ми се преместихме да живеем в къщатата на родителите му. Проблемът е, че те идват всеки почивен ден при нас и се почва с окупацията.
А къде сте живяли преди това заедно? Като казваш къща - всички на един етаж ли живеете или с приятеля ти сте на отделен етаж? Или семейството му въобще не живее там? Защото използваш думите"идват" и "окупация"

Те идват през почивните дни. Ние си живеем в къщата постоянно.
Виж целия пост
# 22
Здравейте, вече съм на ръба на търпението си!

Преди една година  с приятеля ми се преместихме да живеем в къщатата на родителите му. Проблемът е, че те идват всеки почивен ден при нас и се почва с окупацията. Понеже, преди ние двамата да се нанесем там са ходили да си почиват и не осъзнават-очевидно, че вече не е същото като преди. Съответно аз се чувствам отритната те не се съобразяват по никакъв начин , че аз живея там. Работех нощни смени, прибирам се да спя ТЕ музика си пускат, малкият му брат щъка навсякъде и накрая ми изръсват " ние сме шумни гости".Да,  шумни, но не и гости, та вие дори не се обаждате, че ще идвате. Отделно не се съобразяват по отношение ремонта на къщата със сина си да не споменавам за мен. Опитвам се да накарам прилятеля ми да вземе няккакви мерки, резултатът е пълна нула. Тотален отказ.  Разбира се, откривам грешки в себе си, понеже не съм от най-общителните много съм недоверчива към хората, нямам обща приказка с всеки и от самото начало бях дръпната към тях. Може би, трябваше да предприема нещо в началото, но от липса на смелост и примирие (знаех за ходенето през почивните дни) сега всеки уикенд се чувствам сякаш аз съм  им на гости. На ръба съм да им изкрещя какво чувствам. Спира ме факта, че къщата не е наша и реакцията на приятеля ми. Пропуснах да спомена най-важното, той тотално ме забравя, след като те стъпят прага на къщата. Вече съм разколебана дали въобще си заслужава да бъда с човек, който не се съобразява с конфорта на личността ми ~ 100 дена в годината. Моля, за съвет, благодаря!

Съвет?
Не си в позиция да изискваш нещо от хората, те са у дома си.
Най-добрия ход е изнасяне оттам. Най-вероятно ще е сама, с оглед на факта ,че приятелят забравя за теб като види семейството си. Той няма да промени държанието си. Нито те. Решаваш сама. Гледай собствения си интерес.
Виж целия пост
# 23
Адекватни съвети са ти дали.
Наистина не си в позиция да изискваш каквото и да е защото реално не си си в къщи, нищо, че живееш с приятеля. Няма защо да се сърдиш. Той си е в къщи, родителите му и те.
Приятелски те съветвам или да си намерите нещо неутрално двамата, или сама да се изнесеш, в случай, че той не иска да напусне гнездото.
Иначе ще трябва да се съобразяваш постоянно и ще ти дойде на нагорно. То това не е живот да живееш в нечия къща и да трябва да се съобразяваш. Мина времето на Дядовата ръкавичка, гледайте си живота и бъдете максимално независими.
Виж целия пост
# 24
Здравейте, вече съм на ръба на търпението си!

Преди една година  с приятеля ми се преместихме да живеем в къщатата на родителите му. Проблемът е, че те идват всеки почивен ден при нас и се почва с окупацията. Понеже, преди ние двамата да се нанесем там са ходили да си почиват и не осъзнават-очевидно, че вече не е същото като преди. Съответно аз се чувствам отритната те не се съобразяват по никакъв начин , че аз живея там. 
Имайки предвид, че къщата е тяхна, някак не върви да ги наричаш окупатори.
Явно те си ползват къщата, като място за почивка, а вие с приятелят се явявате нещо, като ползватели, вероятно с тяхната благословия.
Ако къщата е негова, тогава нещата стоят по дръг наичин, но ако е тяхна, не мисля, че можеш да имаш кой знае какви претенции.

Не можете ли да отидете и да заживеете на неутрален терен, така няма да има "натрапници", които да ви смущават.
Виж целия пост
# 25
Заключвай темата и спирай да четеш глупости.
Аз живея в "чужда къща" и повярвай ми никой не ми досажда. Обсъждането на тази тема тук ще ти натовари и няма да ти помогне.
Виж целия пост
# 26
Цитат
Аз живея в "чужда къща" и повярвай ми никой не ми досажда.
Явно от "чужда къща" до чужда къща, има разлика и то голяма. Казва се "Комуникация" с главно "К"
Виж целия пост
# 27
Тя къщата може и да е "чужда", но авторката не е.
В смисъл - не са я срещнали на улицата и да са решили да я приютят, като безпризорно коте.
Къщата са я отстъпили на сина си, а авторката върви "пакет" с него. Елементарно съобразяване трябва да има и от двете страни.
Друг е въпроса за поведението на приятеля...

Трудна ситуация е, особено когато човека до теб не вижда нещата през твоите очи.

Успех!
Виж целия пост
# 28
Защо не опитате с приятеля някой ден да си измислите ангажимент за почивните дни-да отидете някъде поне за цял ден и да съобщите това на родителите. Просто да се похвалите , а в действителност - да ги информирате , че ще отсъствате. Така полека-лека ще разредят посещенията си у вас. Те, хората, сигурно доста скучаят, но и ви се радват. Но, не си помисляйте да ги лъжете, защото ако въпреки информацията решат да наминат и ви заварят в къщи- ще бъде гадно.
Виж целия пост
# 29
Дано успея да си науча дъщерите никога да не заживяват в дома на мъжа си и родителите му. Основно правило в живота. Да не говорим пък още като гаджета да си причиняват тия битовизми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия