Абсолютно съм съгласна с горното, но тук въпросът е не как си гледаме децата, а дали да се делим с татковците в продължение на години. Продължавам да смятам, че в общия случай трайната раздяла е вредна за брака и е егоистично от страна на мъжа да се изолира от нормалните за живота с малко бебе неудобства. Освен ако бащата не е неврохирург или пилот (или нещо от сорта), нищо не налага да се спасява от собственото си дете и да харталясва целия товар на и без това физически претоварената си жена. Такава липса на съпричастност е нормално да нервира жената и да доведе до допълнително охладняване на малкото останал мерак за секс. Няма как за единия родител раждането на бебе да промени всичко, а за другия - нищо, и това да не нанесе щети на отношенията. А после жената излиза виновна, че между кърменията и зверското безсъние не е постоянно наточена за сексуални игрички и това става оправдание за кръшкане настрани.
При някои двойки дълготрайната раздяла в отделни стаи работи и не води до проблеми, но ми се струва, че те са по-скоро изключения.
Виж целия пост
При някои двойки дълготрайната раздяла в отделни стаи работи и не води до проблеми, но ми се струва, че те са по-скоро изключения.
Помня този ник от мноооого отдавна. Нищо, че не помня нито аватарът, нито в какви точно теми съм те засичала, но ми навяваш положителни емоции 
