Може би описаното от АпсурТ за намиране на квартира е важало за София, но в средните и по-малки градове квартири се предлагаха. Дори у нас на село, майка и татко даваха стая под наем първо на едно семейство, после на един учител-ерген. Аз съм живяла на квартира като ученичка, студентка, като работеща в 3 различни града, докато се омъжих. Брат ми и семейството му също бяха 8 г. на квартира, докато си купиха апартамент през 1975 г. в новостроящ се блок от частни собственици . Познавам десетки хора, които живееха на квартира, особено в периода, когато от селата хората отидоха да работят в десетките заводи в градовете. Родителите на мъжа ми имаха по-стара къща, която също даваха на квартиранти. Последните се изнесоха някъде около 1981-2 г. и след тях я разрушиха.
Виж целия пост
''Гледаната'' жена
- Публикувана: 13 май 2018, 16:14 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2018, 13:42 ч.
# 105
15 май 2018, 10:25 ч.
# 106
15 май 2018, 10:31 ч.
Не, не е така.
Решението не е било мое, а на закона.
Моето решение е било да да устискам тия 13 години, да не се разведа, а да събираме пари за собствено жилище, докато чакаме реда си.
Да, ако бях от провинцията и влизах в квотите за жителство, щяха да ми дадат нещо под наем, ама нали съм родена в града- тц!
Решението на разведената и на сам ергена сега, са лично техни.
Ако нещо пак не ти е ясно- насреща съм.
Виж целия пост
Това са твоите причини, на разведената с малко дете и 450 чист доход - липса на средства, сам ерген живее при майка си, защото няма смисъл да кукуват поотделно и т.н. Всеки е прав за себе си.
Не, не е така.
Решението не е било мое, а на закона.
Моето решение е било да да устискам тия 13 години, да не се разведа, а да събираме пари за собствено жилище, докато чакаме реда си.
Да, ако бях от провинцията и влизах в квотите за жителство, щяха да ми дадат нещо под наем, ама нали съм родена в града- тц!
Решението на разведената и на сам ергена сега, са лично техни.
Ако нещо пак не ти е ясно- насреща съм.
# 107
15 май 2018, 10:35 ч.
Но дори и да им се е НАЛАГАЛО - ами така са били обстоятелствата, никой не може да промени света. И за тези, които сега ще им се НАЛОЖИ е същото - причини бол. За това не е честно, да се размахва пръст и то точно от хора, които са правили абсолютно същото.
Виж целия пост
Но дори и да им се е НАЛАГАЛО - ами така са били обстоятелствата, никой не може да промени света. И за тези, които сега ще им се НАЛОЖИ е същото - причини бол. За това не е честно, да се размахва пръст и то точно от хора, които са правили абсолютно същото.
# 108
15 май 2018, 10:38 ч.
През последните години ми прави впечатление, че масово се очаква от жени, които реално почти с нищо и никакви особени качества не разполагат, да бъдат гледани от някой мъж. Значи тя може да е изтикала там някакво висше, за което се е класирала, бута си една каква да е отегчителна и нископлатена работа, но за сметка на това поради някакви необясними за мен причини, очаква да срещне принц, или поне граф, който да инвестира в семейство точно с нейна "светлост". Че и не се свенят да питат евентуалните кандидати за доходи, имоти и пр. Или ако са вече във връзка, постоянно да натякват, че не получават нужното отношение и поставяне на пиедестал. Сигурно гледат много филми, а там не е обяснено, че в крайна сметка е добре да разполагаш с някакъв набор от характеристики, за да попаднеш точно на такъв мъж. Разбира се, има и нещо наречено късмет, което не е за пренебрегване, но ако се гонят такива цели, е добре да не се разчита само на него 
Виж целия пост
# 109
15 май 2018, 10:40 ч.
Решението не е било мое, а на закона.
Моето решение е било да да устискам тия 13 години, да не се разведа, а да събираме пари за собствено жилище, докато чакаме реда си.
Да, ако бях от провинцията и влизах в квотите за жителство, щяха да ми дадат нещо под наем, ама нали съм родена в града- тц!
Решението на разведената и на сам ергена сега, са лично техни.
Ако нещо пак не ти е ясно- насреща съм.
То и решението да се омъжиш и да живеете при родителите си, е лично твое. Твой избор е да живеете с тях, дори и законът да ви притиска. Ако мислиш за тях, понеже те не са длъжни да ви приютят и да ви помагат с децата, не е трябвало да се омъжваш. Заради тяхното спокойствие и удобство си могла да изчакаш, докато на мъжа ти му дадат жилище. Взела си мъж без собствено жилище, с мисълта, че ще живееш при вашите. Но за днешните жени не приемаш да се "натрисат" на родителите си, защото са направили грешен избор и не са случили.
Виж целия пост
Скрит текст:
Не, не е така.Това са твоите причини, на разведената с малко дете и 450 чист доход - липса на средства, сам ерген живее при майка си, защото няма смисъл да кукуват поотделно и т.н. Всеки е прав за себе си.
Решението не е било мое, а на закона.
Моето решение е било да да устискам тия 13 години, да не се разведа, а да събираме пари за собствено жилище, докато чакаме реда си.
Да, ако бях от провинцията и влизах в квотите за жителство, щяха да ми дадат нещо под наем, ама нали съм родена в града- тц!
Решението на разведената и на сам ергена сега, са лично техни.
Ако нещо пак не ти е ясно- насреща съм.
То и решението да се омъжиш и да живеете при родителите си, е лично твое. Твой избор е да живеете с тях, дори и законът да ви притиска. Ако мислиш за тях, понеже те не са длъжни да ви приютят и да ви помагат с децата, не е трябвало да се омъжваш. Заради тяхното спокойствие и удобство си могла да изчакаш, докато на мъжа ти му дадат жилище. Взела си мъж без собствено жилище, с мисълта, че ще живееш при вашите. Но за днешните жени не приемаш да се "натрисат" на родителите си, защото са направили грешен избор и не са случили.
# 110
15 май 2018, 10:46 ч.
Когато съм се родила са дали на нашите 1 стая в еврейско жилище- общ вестибюл, от който се влизаше в 5 стаи, във всяко по семейство. 1 кенеф за всички и 2 кухни- всяко семейство със собствена печка на дърва и маса.
През 1964г. 4 членно семейство се разширихме в двустаен с портал- само кухнята беше отделна.
През 1970г. се омъжих- тогава и станах крайнонуждаеща се, която бе " удулутурена" през 1983г.
Рапорт даден!
Не ми отговори на въпроса – кой и как ти забрани да живееш под наем и защо само на теб, при положение че много семейства живееха по квартири?
Сега, ако нарочно сте се тъпкали сто човека в две стаи, за да ви дадат повече точки и да вземете жилище по-лесно, е друг въпрос. Много го правеха. Но е било въпрос на ваше желание, а не на принуда.
ПП Прочетох и останалите обяснения. Послъгваш, absurT. Имаше квартири (вярно, не луксозни като днешните), както и никой не забраняваше на жителите на дадено населено място да живеят под наем в него. Не бъркай даването на общинско жилище с живот под наем. Не сте искали да се харчите за наем, разбирам. Спестявали сте си парите, за да купите някой ден. Но недей да лъжеш, че е нямало алтернатива. Имало е, но ти си решила, че не те устройва.
Пак повтарям – твой избор е, няма лошо. Но е смешно да размахваш пръст и да обвиняваш жените, които след раздяла са се върнали при родителите си, когато ти самата и без такава си се натресла, барабар с мъжа си и децата. Грозно е.
Виж целия пост
Когато съм се родила са дали на нашите 1 стая в еврейско жилище- общ вестибюл, от който се влизаше в 5 стаи, във всяко по семейство. 1 кенеф за всички и 2 кухни- всяко семейство със собствена печка на дърва и маса.
През 1964г. 4 членно семейство се разширихме в двустаен с портал- само кухнята беше отделна.
През 1970г. се омъжих- тогава и станах крайнонуждаеща се, която бе " удулутурена" през 1983г.
Рапорт даден!
Не ми отговори на въпроса – кой и как ти забрани да живееш под наем и защо само на теб, при положение че много семейства живееха по квартири?
Сега, ако нарочно сте се тъпкали сто човека в две стаи, за да ви дадат повече точки и да вземете жилище по-лесно, е друг въпрос. Много го правеха. Но е било въпрос на ваше желание, а не на принуда.
ПП Прочетох и останалите обяснения. Послъгваш, absurT. Имаше квартири (вярно, не луксозни като днешните), както и никой не забраняваше на жителите на дадено населено място да живеят под наем в него. Не бъркай даването на общинско жилище с живот под наем. Не сте искали да се харчите за наем, разбирам. Спестявали сте си парите, за да купите някой ден. Но недей да лъжеш, че е нямало алтернатива. Имало е, но ти си решила, че не те устройва.
Пак повтарям – твой избор е, няма лошо. Но е смешно да размахваш пръст и да обвиняваш жените, които след раздяла са се върнали при родителите си, когато ти самата и без такава си се натресла, барабар с мъжа си и децата. Грозно е.
# 111
15 май 2018, 11:07 ч.
Вярно, че моите по-ясни спомени за квартири са от 80-те, обаче много студенти в София живееха точно на квартира. АбсурТ спомена закона. Да, не беше много официално това с квартирите, по-скоро тихо, от уста на уста се предлагаха, но ги имаше.
Виж целия пост
# 112
15 май 2018, 11:12 ч.
Хър Мяу, то вече всичко се комерсиализира. Дори и "любовта".
Виж целия пост
# 114
15 май 2018, 11:15 ч.
Глупости, имаше и квартирно бюро даже, та си се наемаха съвсем законно.
Просто absurT бърка живеенето на свободен наем с даването на общинско жилище – със или без право на закупуване. Разликата между двете е, че на свободен наем беше скъпо, но за сметка на това не се чакаше ред с години. Просто си намираш квартира, разбираш се с хазяите и се нанасяш.
За общинско жилище се чакаше много, години наред, но пък наемът беше символичен, а след време имаше възможност да го закупиш.
Пак уточнявам – дали човек ще предпочете единия или другия вариант, беше въпрос на личен избор. Както и много семейства живееха на свободен наем и си чакаха реда за отпускане на общинско жилище. Други пък се тъпчеха при родителите си за по-лесно.
Както правят и сега.
Виж целия пост
Просто absurT бърка живеенето на свободен наем с даването на общинско жилище – със или без право на закупуване. Разликата между двете е, че на свободен наем беше скъпо, но за сметка на това не се чакаше ред с години. Просто си намираш квартира, разбираш се с хазяите и се нанасяш.
За общинско жилище се чакаше много, години наред, но пък наемът беше символичен, а след време имаше възможност да го закупиш.
Пак уточнявам – дали човек ще предпочете единия или другия вариант, беше въпрос на личен избор. Както и много семейства живееха на свободен наем и си чакаха реда за отпускане на общинско жилище. Други пък се тъпчеха при родителите си за по-лесно.
Както правят и сега.
# 115
15 май 2018, 11:27 ч.
Имаше квартири, но малко и бяха скъпи. Една средна заплата беше наемът.Ние търсихме 3-4 месеца докато намерим. И живяхме на квартира през 1982 - 1986 г. Аз се отказах още тогава от общинско жилище, вземаше се с или с години чакане и регистрирани 100 човека в една къща, или с много връзки и рушвети, каквито аз нямах. За София става въпрос. И да, имах софийско жителство. Да ти дадат жилище с общински наем беше направо мисия невъзнижна, първо уреждаха циганите и многодетните, с поне 5-6 деца и за простосмъртните не идва ред.
Но избор някакъв за квартири имаше, ама беше трудно. За да ни " дадат' сегашното ни жилище и да го купя в последствие, се наложи да работя с проблемни деца, с които никой не искаше да работи и имаше дефицит на кадри, а БНД започна работа като технически в строителството, ама той и без това си е строителен инж. До тогава живеехме на квартира и беше трудно с парите.
Виж целия пост
Но избор някакъв за квартири имаше, ама беше трудно. За да ни " дадат' сегашното ни жилище и да го купя в последствие, се наложи да работя с проблемни деца, с които никой не искаше да работи и имаше дефицит на кадри, а БНД започна работа като технически в строителството, ама той и без това си е строителен инж. До тогава живеехме на квартира и беше трудно с парите.
# 116
15 май 2018, 11:42 ч.
Да, трудно се намираше читаво жилище, но не и невъзможно. И беше скъпо, определено.
Когато излязохме на квартира с мъжа ми (още преди сватбата), наехме 2 стаи с бокс. Наемът беше по-висок от моята заплата. Все пак свободата и самостоятелността са скъпи стоки. Всеки сам си решава дали ще плати цената.
То и евтинийката или безплатното живеене при мама и тати също си има своята цена.
Въпрос на личен избор, а не на времена или обществен строй.
Виж целия пост
Когато излязохме на квартира с мъжа ми (още преди сватбата), наехме 2 стаи с бокс. Наемът беше по-висок от моята заплата. Все пак свободата и самостоятелността са скъпи стоки. Всеки сам си решава дали ще плати цената.
То и евтинийката или безплатното живеене при мама и тати също си има своята цена.
Въпрос на личен избор, а не на времена или обществен строй.
# 117
15 май 2018, 11:44 ч.
Като казахте хазайка и каничка кафе, всъщност за мен един от най-добрите примери за гледана жена, доказал се във времето е този на хазайката ми от студентските години. С дядото бяха вече на към 80 години и не минаваше ден да не каже добра дума за него. И не, не е точно стояла вкъщи да си клати краката. Била е шивачка жената, а той предполагам едва ли е взимал по-висока заплата от хората по онова време. Но тя до последно твърдеше, че я е носил на ръце и най-правилното решение, което е взела, е било това да се омъжи за него. Дори още смяташе, че би могъл да влезе в ролята на неин защитник, ако недай си боже у тях влязат крадци, което на нас младите ни изглеждаше смешно, но аз тайно в себе си се надявах някой ден да мога и аз да говоря като нея. И не мисля, че ги говореше тези неща от позьорство. Тя любовта й беше изписана на лицето. На лицето на дядото също. През последните месеци, когато живяхме у тях под наем, тя се разболя. Този човек обикаляше като караконджул по цяла нощ от притеснение, та се налагаше да го успокояваме, че всичко ще бъде наред. После, когато тя оздравя, направо разцъфна от радост. И наистина като в песента рядко се сещаха да питат за наема. То и ние си бяхме съвестни, но го нямаше това припиране като при някои други.
Виж целия пост
# 118
15 май 2018, 11:54 ч.
То и решението да се омъжиш и да живеете при родителите си, е лично твое. Твой избор е да живеете с тях, дори и законът да ви притиска. Ако мислиш за тях, понеже те не са длъжни да ви приютят и да ви помагат с децата, не е трябвало да се омъжваш. Заради тяхното спокойствие и удобство си могла да изчакаш, докато на мъжа ти му дадат жилище. Взела си мъж без собствено жилище, с мисълта, че ще живееш при вашите. Но за днешните жени не приемаш да се "натрисат" на родителите си, защото са направили грешен избор и не са случили.
Разбира се- както и решението на всички в София, но и те така живееха- нямаше право едно семейство да има 2 жилища, поради което, нямаше как родителите да осигурят самостоятелност на децата си.
И не, нямаше кой да "даде" жилище на сам човек.
Като крайно нуждаещи се семейства се регистрираха, защото на всичкото отгоре, големината му- брой стаи, зависеше от броя на децата.
Та, пак казвам- едно е да направиш грешен избор ти, друго е да си ограничен от закона.
И последно- да, не приемам бехаберието, с което се хуква да се живее с някого, или просто се преспива и забременява, ражда се от него и после щото вече не го била обичала, се натриса на родителите си да я отглеждат отново.
За случаите, при които " пие и бие", разбира се че веднага би трябвало родителите да се намесят и да си я приберат.
Виж целия пост
То и решението да се омъжиш и да живеете при родителите си, е лично твое. Твой избор е да живеете с тях, дори и законът да ви притиска. Ако мислиш за тях, понеже те не са длъжни да ви приютят и да ви помагат с децата, не е трябвало да се омъжваш. Заради тяхното спокойствие и удобство си могла да изчакаш, докато на мъжа ти му дадат жилище. Взела си мъж без собствено жилище, с мисълта, че ще живееш при вашите. Но за днешните жени не приемаш да се "натрисат" на родителите си, защото са направили грешен избор и не са случили.
Разбира се- както и решението на всички в София, но и те така живееха- нямаше право едно семейство да има 2 жилища, поради което, нямаше как родителите да осигурят самостоятелност на децата си.
И не, нямаше кой да "даде" жилище на сам човек.
Като крайно нуждаещи се семейства се регистрираха, защото на всичкото отгоре, големината му- брой стаи, зависеше от броя на децата.
Та, пак казвам- едно е да направиш грешен избор ти, друго е да си ограничен от закона.
И последно- да, не приемам бехаберието, с което се хуква да се живее с някого, или просто се преспива и забременява, ражда се от него и после щото вече не го била обичала, се натриса на родителите си да я отглеждат отново.
За случаите, при които " пие и бие", разбира се че веднага би трябвало родителите да се намесят и да си я приберат.
# 119
15 май 2018, 11:57 ч.
Това коя година беше, че ми стана интересно?
Вие софиянци ли сте и двамата ли се регистрирахте?
Виж целия пост
Да, трудно се намираше читаво жилище, но не и невъзможно. И беше скъпо, определено.
Когато излязохме на квартира с мъжа ми (още преди сватбата), наехме 2 стаи с бокс. Наемът беше по-висок от моята заплата. Все пак свободата и самостоятелността са скъпи стоки. Всеки сам си решава дали ще плати цената.
То и евтинийката или безплатното живеене при мама и тати също си има своята цена.
Въпрос на личен избор, а не на времена или обществен строй.
Когато излязохме на квартира с мъжа ми (още преди сватбата), наехме 2 стаи с бокс. Наемът беше по-висок от моята заплата. Все пак свободата и самостоятелността са скъпи стоки. Всеки сам си решава дали ще плати цената.
То и евтинийката или безплатното живеене при мама и тати също си има своята цена.
Въпрос на личен избор, а не на времена или обществен строй.
Това коя година беше, че ми стана интересно?
Вие софиянци ли сте и двамата ли се регистрирахте?
Препоръчани теми