''Гледаната'' жена

Аз също си спомням много добре, че съществуваше т.нар. свободен наем. Точно този израз се употребяваше. Е, в Пловдив поне съществуваше, сега, в София може и забранено да е било, ама не вярвам.
Били сме наемодатели за кратко - на стая за студент в един период (60-те или 70-те, не знам по-точно) и на къща за семейство в друг (80-те, лично помня), имала съм и съученици, живеещи при същите условия под наем, някои - с години. И не става дума за онези случаи, в които се преценява, че имаш жилищна площ в повече и общината ти определя наематели, тези случаи са отделно и прабаба ми също е била такъв наемодател, не говоря за това.
Мъжът ми като дете е живял също под наем у някаква баба с родителите си, преди да им "дадат" апартамент.

С уговорката, че говоря за 80-те, а АбсурТ се е омъжила в началото на 70-те, но в София имаше една пречка за излизане на свободен наем точно от семейства. Една баба съседка, която даваше стая под наем от нейния апартамент, казваше, че не приема омъжени студентки, защото по незнамсикойси параграф можели да се натресат в апартамента барабар със съпруга си и тя нямало да може да ги изгони. Може и да са били някакви митологии, свързани с борбата за софийско жителство. Но помня, че бабето се пазеше от семейни като дявол от тамян.

Последно обяснявам за който иска да разбере.
По закон, едно семейство можеше да има 1 жилище.
Когато бях в техникума, доста съученици от провинцията бяха на квартира- в стая от жилище на собствениците, които също живееха в къщата/ апартамента.
Студентите от провинцията също не живееха сами, а с хазяи, като все се водеха роднини за пред властите.
По някое време хората почнаха да се развеждат, като наследят нещо, защото бяха длъжни да го продадат на общината.

Хората, на които давахме къща под наем, бяха пловдивчани, с пловдивско жителство очевидно, бивши съседи на майка ми, докато е живяла в същата тази къща, които по някаква причина в този момент нямаше къде да живеят. Не знам дали са имали адресна регистрация в нея, но не мисля, че е имало как да ги представим за свои роднини. И изобщо, това, което всички сме видели с очите си - че живеене "на свободен наем" беше съвсем възможно и практикувано, със съответния термин, не е вярно.
Кой колко жилища имал право да притежава, е ирелевантно към въпроса, иначе и това го знаем.

Уишмастър, не съм сигурна, но ми се върти да съм чувала, че по някогашния Закон за наемните отношения е имало някаква защита за наематели с деца от прекратяване на договора в зимния период и въобще. Нямам го закона, иначе може би от това се е плашело бабето.

Боже, каква логика само!
Знаете, че всяко семейство имаше право на 1 жилище и не можеше да живее на хотел, което означава, че от него- от едното жилище са могли да освободят 1 стая и да я дадат под наем.
Но, било " ирелевантно" към въпроса!

Злобата наистина заслепява........

absurT, що не спреш да се излагаш?
Разбира се, че правото на 1 жилище няма нищо общо с живеенето на свободен наем, поне не и в казуса, който ти се опитваш да пробуташ.
Все пак не си само ти с напреднало ЕГН тук, има и други, живели по тези времена. Някои от нас дори и под наем.
Та така, да обобщим и да сложим точка на въпроса, че стана досадно вече. Ако се омъжиш, имаш пълното право да се натресеш при мама и татко с все съпружество и деца и да си откараш там сума ти години.
Ако живееш отделно и се разведеш, нямаш право да се връщаш при мама и тати, дори и временно, докато си стъпиш на краката, защото... Защото absurT така каза! 

Съвсем невъзможно беше да се отдели стая, да, и при това беше забранено от закона, разбрахме вече.
В нашия блок имаше две семейства на дългогодишни наематели с деца моя възраст тогава. Едното с едно дете, другото - с две. Всяко от двете семейства живееше в стая в мазето с нещо като оформен бокс към нея. Наемодателите живееха горе в апартамента. Да, наемателите не живееха при добри условия, нямаха баня, имаха по една тоалетна с клекало, но живееха самостоятелно.
Ние също живеехме в апартамент, различен от къщата, с родителите ми и с дядо ми по бащина линия. Къщата беше собственост на майка ми и на вуйчо ми, апартаментът - на баща ми и на дядо ми.
Други - пенсионери - предполагам, са живеели на село, на вила, но са имали жилища в града и нищо не пречи да са ги давали под наем изцяло или 1-2 стаи.
Ама то щото било забранено и не се срещало ни-къ-де, и вупще било невъзможно, нищо, че лично сме го виждали.

П.П. Айде, айде, номерата за заслепяващата ми злоба са като онези за доносничеството от страна на Диана Д - евтинки.

Просто те помолих да ми кажеш през коя година си се изнесла без брак на свободен наем в празен апартамент, нищо повече!
За София говоря.

Що се отнася до обобщението ти- ами, обобщавай си със свободни съчинения, щом това, което съм написала, не ти върши работа.

Защо продължаваш да извърташ и да послъгваш? Не ти подхожда на възрастта.

Закона за общинските жилища е същия и сега. А родителите ти, ако са искали да ти помогнат е можело да си го купите вие с мъжа ти - очевидно е нямало да са две.

А това, че си глътнала балона рано рано и с благоверния си се натресла у вашите /за 13 години!/ е не само релевантно, ами и по-зле, от жена принудена да прекрати брака си и отишла в родителите си с детето, докато си стъпи на краката.

Изключително грозно и неадекватно е да осъждаш хора, които са в подобна ситуация, а сама себе си да оправдаваш. Супер грозно.

В София не съм се изнасяла. Но братовчед на мъжа ми, след като се събраха с приятелката си, се изнесе на квартира, вместо да се натъпчат при мама, татко и дядо в двустаен апартамент. И двамата бяха софийски жители.
(С уговорката, че това "без брак" беше за няколко месеца, преди сключването на такъв. Даваха един документ от съвета при подаване на документите и с него разрешаваха да се живее временно без брак. По същия начин и ние – излязохме на квартира през май, сватбата ни беше през август.)
Родителите на този същия братовчед също са живели доста години на квартира, преди да си купят апартамента. В края на 60-те и през 70-те.
Мъжът ми като студент в София имаше съквартиранти в съседната стая – семейство. И двамата бяха софийски жители. Просто опцията "при мама" е била невъзможна или нежелателна, не съм питала за подробности.
И това не са единствените случаи, за които знам от първа ръка.

 

Така.
- не си се изнасяла в София, но аз видиш ли, лъжа.
- братовчедът на мъжа ти, след като се бил събрал с приятелката си, пак без брак, се били изнесли на квартира, само дето пак не знаем за коя година говориш и дали са били сами там
- мъжът ти като студент от провинцията, пак не знаем в коя година става това, живее в едната стая, а семейството- в друга, но това че не са в самостоятелни квартири пак е без значение.

В заключение, аз лъжа, ти говориш истина след истина, но доста встрани от темата.
Давай, с още няколко съфорумки сега ви е паднало да напишете куп глупости, само и само да замажете това, което не ви изнася.

Ти днес пи ли си хапчетата?
Така и така си почнала, я кажи дали не излъгахте, че живеете под наем при твоите родители, та затова уж не можело да излезете на свободен наем? Защото това беше широко разпространен номер за получаване на повече точки. Обществена тайна, даже лелките от общината даваха такива съвети на нуждаещите се.
Отделен въпрос, че въпреки жилищната криза, пак имаше възможности да се вземе по-бързо жилище – като работа на републикански обекти, например Кремиковци. В строителството – също. Много мои близки така се уредиха с апартаменти – вместо да се натискат при мама и тати, обикновено мъжът се жертваше и започваше работа в строителството. Работа в Коми също беше много популярен вариант. Ведомствени жилища също имаше. Колко народ само сложи шапката и отиде да работи в полицията или в армията заради пустите жилища. Между другото, някои от тези варианти са актуални и сега. Ставаш рейнджър например и военните или ти дават жилище, или ти поемат значителна част от наема, ако не и целия.
Който иска, намира начин. Който не иска, вади вода от девет кладенеца, за да си търси оправдания.

Съжалявам за оспамената тема, ама побеснявам, когато някой се възползва от младостта на събеседниците си и почва да плещи глупости за предишните времена. При това още има живи свидетели. Не ми се мисли какви градски легенди ще се носят, когато измрем и ние. То затова учебниците по история са пълни с лъжи и дезинформация. Ето заради такива "свидетели". Повтори една лъжа няколко пъти и току-виж станала истина.

Почваш да си изтърваш нервите, което няма да допринесе за това, да повярва който и да било, че говориш истината.

Не си от София, не си живяла тук през 1970г., за да знаеш как е било.
Но, това не ти пречи да твърдиш, че ти си се била изнесла на самостоятелна квартира преди сватбата си- удобно забравяща да споменеш за коя година и къде из България иде реч.

Никъде не съм писала, че сме били на свободен наем при майка ми, защото по онова време подобно безумие можеше да се закрепи документално само някъде из селата, където всички бяха роднини.

Както вече писах- за да ни картотекират, трябваше да сме крайно нуждаещи се, каквито и бяхме- и двамата студенти, и двамата работещи.

И да, точно това направихме, което ти с такова настървение описваш- написах го, но нали целта е не да чуеш истината, а да си обслужиш негативизма.

Мъжът ми си закачи дипломата от ЮФ и започна в завод като такелажник, за да се включим в строежа с възлагане.

Така че, бесней колкото искаш- дотук, само обвиненията ти в лъжа остават, както и упоритото криене къде си се изнасяла под наем и кога.

Аз го написах черно на бяло, че майка ми се е родила 65та година в собственото жилище на родителите си, закупено 64. А картотекирането, като крайно нуждаещи и сега не е променено, но няма общо с темата. Защото сега ако някой чака за такова, може не 13, ами и 30 години да почака. Ама според тебе да е мислил нали? Защото сигурно вие сте мислили, че от много мислене, три петилетки при мама?