''Гледаната'' жена

Наистина доста мъже взимат повече от половинките си, но това не виждам какво общо има с капацитета.
Имаше едно проучване, което показваше, че жените имат по-малки очаквания за заплатата си, отколкото мъжете. Това също допринася за разликите.

Аз се зачудих колко е печелела Сирената преди децата. Нелош доход, пише, а знаем, че за нея 1500 лева са смешни пари - значи поне три пъти по толкова трябва да е печелела, дори с отчитане на инфлацията за 10 години, все пак 1500 са смешни сега за Пловдив, а тя тогава е работела в София и мястото приблизително уравновесява инфлацията.

Никъде не съм писала, че ми се полагат, защото подкрепям мъжа. Даже ти дадох пример с жена, осъдена да плаща издръжка на никога не хваналия работа мъж, защото са били женени. Не твърдя, че законът е справедлив, защото не е. В живота не получаваме това, което заслужаваме, а това, за което се преборим.

Факт е, че в развитите държави жените имаме повече избор. Много жени тук са самотни майки без мъж, но поддържат стандарт, по-висок от този на омъжена с дете, на която се налага и да работи. Има мъже и жени, които, ако не компенсират финансово, както казва майка ми, никога не могат да имат, поне временно, семейство и деца.

Не разбирам какво сте занищили Сирената. Тя такъв живот е искала и такъв си е устроила. Не всеки иска да живее както живеем ние и затова светът е пъстър и интересен. Хубаво е да има жени като нея. Най-малкото освобождават работни места и спомагат за вдигането на доходите. Тя никому не налага нейния избор.

Ох, още ли колата е мерило за успех? Още си спомням преди години докато живеех в България немалко хора с нови мерцедеси паркирани пред панелката, а едвам свързващи двата края (може би не умрели от глад, но в никакъв случай богати и преуспели). За мен точно както каза и Сирен, най-големият лукс е свободното време, спокойствието, това да си гледам децата, както смятам за добре. Новата кола ми е най-малкия стимул да зарежа всичко и да тръгна на работа. Ние си имаме хубава и нова кола де, но и да не беше нямаше да ми пука особено освен ако не сме пеш.

Не. Близко до ума е, че колата не е мерило за успех, а необходимост, ако имаш три малки деца. Разбира се, може да ги закараш в спешното когато се наложи и с градския транспорт. И на море може да отидат с автобус или влак. Но това не е много комфортен начин на живот. А струва ми се, успелите живеят комфортно.

Ами аз това казах - важното е да не сме пеш. Пък нова ли е, стара ли е, автоматик или ръчни скорости и колко вдига ми е без значение (добре де, предпочитам автоматик), важното е да върши работа. И исках да кажа, че еди каква си кола изобщо не е символ на нещо си. Важно е цялостната картинка каква е.

Животът с малки деца никак не е комфортен, дори с 5 луксозни коли. На море с деца също не е комфортно. Най-лошите ми спомени са от море с едно малко дете. С две не искам да си спомням. За спешното - не живеем в джунгла и има линейки.  Има и таксита. Всъщност най-удобният живот е без кола и без деца, поне за мене.

Съгласна. Идеята беше, че е смехотворно да вряскаш колко си напред с материала и 5-10К на месец за нищо не ги броиш, докато се кламбицкаш в градския транспорт. Някак олеква претенцията.

Невена, тук докато дочакаш линейка, ше си се гътнал три пъти. За отзивчивостта на такситата в някои ситуации дума няма да отварям.

Уиш, аз също се лангъркам по ГТ, защото не шофирам и колата ми стои в гаража и не съм го смятала за някакъв стандарт. Даже съм една идея по-негативно настроена към хора демонстриращи стандарт с БМВ пред панелката, но това е друга тема.

Гледаната жена за мен не включва жени временно незаети заради безработица или в майчинство, а е една друга категория, в която масово попадат гъркини, италиянки и прочие жени от много години насам.

Конти, при вашите разстояния, хич не ми се мисли какво е лангърането в ГТ. Но мисля, че стана ясно, че не визирам БМВ пред панелката.

Силен, определено имаш проблем. Първо обясняваш,  че не си успяла жена ако не вземаш 5 к, след като се оказа, че има кой да вземи толкова, веднага оценяваш, че за юрист всъщност това е малко, а и юристките си хвърлят децата на бавачки и работят под стрес и им и гадно. И не си гледат децата и нямат време да готвят.
Виждаме, че искаш са обясниш, че всички са по зле от теб.
Истината обаче е друга... ако пожелаеш са отвориш очи,  ще си дадеш сметка. Асо продължаваш така друг ще ги я покаже вероятно по болезнен начин.
Хайде със здраве....разговорът е обречен. 

Рядко ми се случва, но не е повече от 20-30 минути макс. Ползвам таксита, а и мм ме вози навсякъде и води и взема детето навсякъде, та не ми е важно. А и работя от дома, та рядко ми се налага

Но не мисля, че съм гледана жена в смисъла да не работя доживот и да съм обгрижена с всичкия персонал и аз само да крася дома и да философствам . Не че няма да ми отива

Много интересна дискусия.
Никога не съм се замисляла какъв тип жена съм. За моите 33г нямам и един работен ден, никога не съм работила каквото и да било с изключение на студентските държавни стажове, които бяха малко защото учих задочно. Винаги съм била отлична ученичка, като студентка също, харесваше ми да се уча.
Като момиче нашите са осигурявали всичко, което ми е необходимо, баща ми има бизнес  който е доста добър и се грижише за семейството. След като завърших реших, че искам да се омъжа и не ми беше много трудно да намеря човек, който да отговаря на начина ми на живот, защото с такива хора дружах.
След като се омъжих и се появи детето се заех изцяло с него, а грижата за доходите беше и е на мъжа ми.
Не зная колко пачели не ме и интересува. Аз съм едно дете и цялото имущество и парични средства на родителите ми са за мен. Но не обичам да разхищавам пари, обичам да си спестявам някои разходи и покупки, които биха могли да се спестят.Например пазарувам за семейството, когато има разпродажби или няма примерно да купя нещо от сайт в Бг, а ще купя от чужд защото е по-изгодно.
Научена съм да ценя парите, детето ми също така е научено.
До ден днешен не зная нито цените на тока, водата и каквото и да е в домакинството, не зная кой препарат за какво се ползва, не се занимавам с чистене и готвене, но грижата за детето е изцяло моя.
Водя я на у-ще и я взимам, след училище учим заедно, на извънкласни занимания ходи всеки ден, отново аз я водя и взимам. В момента постоянно сме по разни уроци и курсове, спорт също,така че това е мое задължение, баща й няма време, аз решавам къде да я запиша и какво ще е полезно за нея.
За автомобила няма да коментирам, не виждам защо е важно кой каква кола кара.

Аз редовно ползувам градския транспорт и даже ми хареса. Преди се лангъркахме по 2 часа до другия край на града в задръстванията и търсехме паркинг още 30 минути, платен, най-често. После излизане от паркинга, ходене още 10-15мин. Установих, че спирките на трамвай, автобус, метро, често са по-близо до сградата, където отиваме отколкото е паркинга. Даже научих, че имаме директни автобуси от дома до доста места, даже и нощем. Децата установиха, че с RER А, който има спирка до нас (бърз влак, като метро, който в центъра не спира на всяка спирка) е доста по-бързо да се стигне до Дисни. И с градския транспорт можем да сме заедно повече хора и животни, хаха.

Мъжът ми мрази градски транспорт И ходеше винаги на работа с колата, водеше децата на училище с колата, на пазар с колата, навсякъде. Разказахме колите и се родихме. Ходи на работа, ако се наложи, с градския или пеша. Като ни потрябва кола си наемаме каквато ни трябва.

Не е важно кой каква кола кара. Забавно е само, когато някой, който се лангърка в градския транспорт барабар с трите си малки деца твърди, че е много напред финансово.