''Гледаната'' жена

Аз изобщо не шофирам. Нямам посока, която да ми е удобна за достъп с кола в ежедневието, нито ми се пилят нерви в мелето.
Но пък си имам такси на разположение, дори с абонамент за ежедневни неща, като воденето на детето на градина, например. Човекът е приятен, услужлив и вече е близък със семейството.

Качвала съм се в софийското метро няколко пъти, но не е за мен. Дори имам пълна карта с билетчета от времето, когато бяха левче 😊

Е, Асос, таксито не е ли кола? Как даден маршрут е едновременно неподходящ за кола, но подходяш за такси?

Когато няма паркинг наоколо, Уиш. Таксито ме чака 5 минути пред градината, но не паркира. Около офиса пък е ужас. Там само ме оставят и взимат.

А, така , да. Или ако мога да стигна донякъде с метрото (аз живея до една от станциите), тогава ми е идеално.

Без да съм напред финансово съм се лангъркала редовно с градския транспорт с две деца. Сваляла съм количка по стълби, качвала съм я. Ако голямото дете заспеше го слагах в количката и свалях облегалката. Бебето го вързвах в кенгурото на гърба ми. Прекарвали сме по цели дни в паркове и градини без да висим в задръствания, да ни мажат предното стъкло с пяна циганета на всяко кръстовище (и тук ги има) и да търсим паркинг. Имахме коли тогава, но аз не шофирам. Количката ми беше незаменима и ако трябва, живеейки тук, да избирам между Graco Citisport и Волвото избирам Гракото. 5кг празна, тесничка, дълбока кошница отдолу и възможност да вържа торби покупки на дръжката. Даже място за бутилки имаше.

Има и друго. В колата, докато вържеш едното в столчето другото побегнало, примерно. Ако шофьорът е сам няма кой да се занимава с децата отзад ако плачат или нещо им е неудобно.  В такси или градски транспорт ръцете са свободни. С три деца това е много важно.

Децата днес отидоха по центъра с татко им на разпродажби. С градския транспорт, представи си. По тяхно настояване даже се върнали с автобуса вместо да вземат такси. В полупразния автобус могат да си разопаковат, оглеждат и пробват нещата без да се избиват за място по задната седалка.

По едно време, като бяха малки, се возехме само с кола тук. Умираха си от кеф в маршрутно такси или тролей и автобус в София.

Който иска да си ходи с кола. Имам познати, които лятото си ходят с децата с кола до България. По-евтино излизало. Може, но не е за нес. Това и мъжът ми не го е искал и досега никога не сме си отишли с кола. С автобус без децата съм ходила. Хареса ми, ама не шофира мъжът ми, хаха. В автобуса поне се наспивам и се запознавам с нови хора.

И аз не шофирам, но бебета в градския транспорт не возя. Хипохондричка съм и ме е страх от вируси и зарази. Иначе по отношение на градския транспорт нямам никакви забележки и съм много доволна, че не ми се налага да шофирам и да се стресирам излишно.

И аз поради същата причина не бих качила бебето на ГТ. Отделно, че ще умра от неудобство от хората като надуе гайдата.
Естествено колата не е признак на голямото имане, но е необходимост в живота с дете. Най- малкото не мога да си представя как се ходи на лекар с повръщащо дете например.

Това че някой не умее да шофира не прави градския транспорт по-комфортен.

Като бяха бебета, преди да вляза в автобус или метро слагах покривалото за дъжд. Предпазва от изкихани и изкашляни вируси и бактерии. Синът ми се роди недоносен и го изписаха 1800гр. С таксита го водех до болницата, от черните лондонски, в които количката влиза без да се сгъва, цялата. Питах неонатоложката и тя ми каза, че не трябва прекалено да го пазя, защото имунната система има нужда от някакъв брой патогени. Дъщеря ми не сме я пазили толкова.

Вярно си е, и за двете.  

Парижкото метро е толкова мизерно, пълно е с джебчии.... и в автобусите било толкова  яко....усещам как вироланка е поредният въздух под налягане...

И аз ги разправях тия за шофирането преди да почна да карам кола. Сега не ги разправям, колата ми е удобство от което не бих искала да се лишавам. Мога да отида където си поискам без да ми се налага да се съобразявам с други пътници и техните миризми и гадни навици. Сядам си в моята кола, пускам си музика, която аз обичам и отивам където желая. Да ми сравнявате ГТ с личен автомобил е направо смехотворно, особено пък с малки деца.

При работа и от двамата навън, е друг разказ.
Но, ако жената работи домакиня и майка, е тъпо да го чака да се върне и да ѝ пусне миялната, и пералнята, че да даде своя дан.
Затова пък, двата почивни дни ще са негови- да се разнообрази от всички еднотипни дейности през седмицата....
 
Само че, говорим за гледана жена, а тя не пипа нищо вкъщи, не ходи и на работа, а ако го прави, то е за удоволствие, за по някой и друг час, колкото да разходи новите цици и дрехи сред офисния планктон.

Това ме подсети- имам позната, която не иска да кара, защото се напряга много.
Отделно от това, не може да си представи "Как ще оставя без надзор двете деца в колата, докато внимавам в пътя и си отварям очите на 4 да не ме тресне някой?"

И си е решила въпроса генерално- от години си " работи " с двама таксиджии, които ѝ знаят графика и винаги са пред входа, когато ѝ потрябват.
Само че, тя без да е гледана жена, може да си го позволи, докато явно, при Мамасита нещата не са така.

Аз пък карам и пак ги разправям.
Ясно, че в някои случаи колата не е заменима от обществения транспорт, щом продзължавам да карм, но при избор - хубаво време + достатъчно време (в другия смисъл на "време") на разположение + не повече от едно дете с мен - предпочитам да не съм с кола.