''Гледаната'' жена

За мен е нормално да си подкрепиш детето в труден момент, иначе за какво е семейството. Когато навремето имах нужда, никой не ме подкрепи и знам за какво става дума. Нека си живее и в стаята, щом се налага, ако иска и колкото иска, не ми пречи с нищо. Бих подкрепяла и внуци, стига да имам сили и енергия. Утре, ако закъсам аз, бих очаквала и мен да има кой да ме подкрепи. Смисълът да имаш семейство е да имаш обич, гръб и подкрепа от любими хора. А само цветя и рози няма никъде, освен в романите.
Да не с бърка с грубата взаимна междупоколенческа експлоатация, това не го приемам изобщо за нормално.

Естествено, че това е смисъла. За какво ти е "банкетно" семейство, което ще се събира само да плюска по празници, сватби и кръщенета, а в трудни моменти, ще ти кажат да се оправяш и ще затворят телефона. Това не е семейство. Дори в една глутница кучетата се подкрепят едно друго, до колкото им стига акъла.

Да подкрепяш е едно, да отглеждаш отново деца в дома си- друго.
Когато приемеш обратно майката с децата в детската стая, ти поемаш отговорност, каквато не всеки е готово отново да приеме.
Даваш ли си сметка, че тя не е монахиня и съвсем нормално ще започне нови социални контакти, ще си потърси друг мъж, което и така трябва да бъде, разбира се.

Но, това в прав ред означава, че децата и чисто физическите грижи за тях, както и за готвене и чистене из къщи, са за теб.

Да, ако нямаш никакъв свой живот, е дори чудесно, но ако имаш?
Трябва съвсем съзнателно отново да се откажеш- така, както си го правила докато си отглеждала майката.

Мда, Абсурд, ти знаеш най-добре.

Какво значи "да отглеждаш"? Това, че дъщеря ти ще се върне в жилището ти, автоматично означава да я издържаш доживот, така ли? Нали затова е семейството, да ти ударят едно рамо първите няколко месеца, докато си стъпиш на краката. Да разбираме ли, че 13 години майка ти ви е готвила на теб и мъжа ти, както и е отглеждала децата ти? Защото щом си в нейната къща, автоматично всичко ляга на нейните плещи. В една тема, свързана с недоспиването по време на майчинство, споделяш - "когато ТЕ бяха на работа, аз спях през деня", а вечер - "всички помагаха за детето". Значи ти си се възползвала максимално от удобството да живееш при мама, но категорично отричаш тази възможност за другите. Но при теб законът ги е задължавал, забравих.

Ами то за отглеждането, донякъде ги е задължавал май закона, защото си е била дете, когато се е окотила.

Ама, не! Защо да следва това от факта, че съм ударила едно рамо на детето си в труден за него момент? Чак пък готвене и чистене и дъра-бъра! Чак да си зарежа живота. Става въпрос за помощ в критичен момент, не за доживотна издръжка. На кого да ударя едно рамо, ако не на детето си?

Не знам, ама това, което виждам масово около мен е май една борба за оцеляване. В нашия вход е пълно с млади семейства, като някои някои не са сами с децата, а със съпружията + децата си. Живее се в двустайни или тристайни жилища, в теснотия, даже с бебетата си са някои. Младите бачкат като изоглавени и пак не смогват да плащат наем, възрастните работят също, всички са на някакви смени и се редуват да гледат децата, водят и довеждат от всякъде, младите плащат сметките, редуват се с домакинството всички. Нито младите могат да си позволят отелно жилище, нито старите пък само на пенсия да останат. Чудя се как смогват, но не се оплакват. Аз, признавам си, че много се разболях, поради което искам тишина и ще лудна в такава теснотия с още едно семейство, но ако пък хич няма пари и се налага и няма друг избор, ще помогна, да. Условието ми е да не ме събуждат преди 9 сутринта 

Нищо не разбирам от бръщолевиците ти. Живея във Франция, където, при конфликт, кой остава в семейното жилище и къде остават да живеят децата решава съдията. Нито мъж може да изрита жена си, нито тя него. В случаи на насилие и заплаха за здравето и живота потърпевшия, който може да бъде и мъж, го настаняват в общежитие временно. След това в социално жилище с брой стаи според броя на хората в домакинството. Деца над 10-12г се изслушват от съдия и си казват желанията и предпочитанията. Мнението им се взима под внимание. Предпочитаният модел е съвместно родителство и децата живеят седмица у майката и седмица у бащата. 2 месеца ваканции с майката и 2 с бащата. Децата имат нужда и от баща, все пак.

Покажи ми къде съм писала, че се срамувам от дъщеря си! Чакам. За внуците е смешно. Внуци все още нямам.

Не е естествено семейството да застава винаги зад действията на децата си. Може да не е съгласно с тях. Ако един ден синът ми реши да си вземе децата и да отпраши към Бразилия, примерно, защото е разлюбил майка им и срещнал нова, по-млада и красива жена, трябва ли да му помагаме да си ги вземе само защото ни е син?

Даваш ли си изобщо сметка каква травма за детето е ваденето от обичайната му среда и завеждането в друга държава? И че, ако направя такова нещо, пред закона във Франция и България аз ще съм похитител. По европейските закони децата ще бъдат върнати тук а аз сигурно ще бъда лишена от родителски права.

Моята роля на майка е да информирам децата си за проблеми, които могат да възникнат в бъдещите им връзки и за законните начини за разрешаването им.

Естествено, че ще помогнем на дете, което излиза от конфликтна връзка, на внуче. Добре дошли са винаги у дома, както ние сме у родителите си. Но да си грабват чукалата и да си крадат децата, не. В обществото, в което живеем това е неприемливо. Не е като да няма възможности за цивилизована раздяла тук.

Когато баща вземе децата и си иде у родителите си го гони Интерпол а когато майка направи същото семейството и трябвало да и помага, хаха.

Ънноун лейди, къде в двустайни и тристайни живеят по 3 поколения? Ходя в София, но такова чудо не съм виждала.

Ами при нас. Живея в София, до Бизнеспарка, най-стандартен блок, старо строителство. Някои жилища са преустроени, други не са. Хората са много масово работещи бедни и се тъпчат заедно. Социални жилища тук нямаме, освен социалните домове.
Не знам общинските жилища дали се водят социални, ама в тях българи рядко се уреждат, дават ги на циганите.

Unknown lady, едно време имаше общински и ведомствени жилища в България. Тук също ги има. Във Великобритания нямаше ведомствени а само от съвета  или от жилищно сдружение, като първите могат да се купуват а вторите не. Тук ведомствените са или за продан или само под наем.

В София има много малко деца, в пъти по-малко от тук. И огромен брой стари хора. Затова се очудих. Във входа, където майка живее има семейство с две момчета в двустаен. Техен си е и не живеят с родители. Там, където майка ми живее (до Мед. Академия) хората с две деца са голяма рядкост. Тук в класа на дъщеря ми има само едно момче, което е единствено дете и едно, което е от семейство с 3 деца. Съседско дете в София ми каза, че в класа си е единствената с брат или сестра. А баба наблизо си е богатство.

В Сф все още има ведомствени жилища, които са един вид компенсация за по-ниските заплати. Условията са общо взето един от семейството да работи в съответното ведомство, да нямат имот на територията на Сф и да не са продавали такъв през последните 5 години. В нашия квартал има доста такива апартаменти. След известно време хората получават право да ги купят, но цената не е за жълти стотинки все пак.
Около нас е пълно с по две деца и три деца, такива като нас с едно не са мнозинство.

Тази тема за шугар бебита ли е или за имоти? Че нещо не мога хвана смисъла

Те са тясно свързани и не могат да бъдат разглеждани независимо.

А, че що?