Живеем на квартира, в апартамент, собственост на сина на приятелка на майка ми. Апартаментът е хубав и наемът нисък, което много ни помага. До тук добре. Хазяите са особняци - жената е мнителна и доста скъперна, а мъжът крайно дразнещ..
Нанесохме се там, след като брат ми и жена му се изнесоха от него. В същия ден. Нямаше почистване или освежаване на апартамента от страна на хазяите, ние си изчистихме и пооправихме, доколкото имахме възможност.
Съответно започнаха да се развалят разни неща. Чупят се дръжки, казанчето и хладилника се скапаха и т.н. Аз се старая да поддържам максимално чисто и да пазим всичко, но е логично да се захабяват мебелите или нещо да се разваля.
Дограмата е алуминиева, слагали са я преди доста години някакви тарикати, частите май били крадени или нещо такова. Съответно дръжките се разпадат. Преди няколко дни тази на вратата в спалнята падна окончателно. Майка ми се зае да доведе майстори, които да я сменят, докато сме на работа. Дръжката сменена. Обаче механизма счупен. Трябва и той да се сменя. Майка ми казала на хазяйката, която много се разстроила. Синът й ще се връща скоро и трябвало да си види апартамента, а ние едва ли не сме го съсипали.
Уж щели те да сменят механизма и да го платят, ама това казано с половин уста. Майка ми и тя ме изнерви допълнително, защото като
се захване с нещо и не пуска, зор та зор. Сега с майсторите щял да ходи май хазяинът, а аз не искам той да ми се мотае вкъщата, защото е голяма любопитка и ще гледа навсякъде. И изобщо и аз не знам защо се нервя, но аман от кретени. Той искал да присъства, според майка ми, за да не ги излъжем за парите. Накрая сигурно няма и да платят, а аз не искам нашите да дават пари, та ще трябва ние. А сега не е изобщо момента.
И синът ще идва на оглед, а ние сме пушачи и знаете какво става със стените. Искахме хазяите да купят латекс, ние да боядисаме - нъц. И после - съсипахте го!
Брат ми докато живееше там се развали ключалката на вратата, те бяха казали, че ще е платят, но накрая брат ми си даде парите за поправката.
Ей за това най-много ме е яд - нищо не искат да направят за жилището, а за всичко ние сме виновни.
Изплаках си мъката, кажете сега права ли съм да се ядосвам или не..