Да си търсим или да не си търсим мъж - това е въпросът

  • 155 566
  • 3 074
# 15
Личността на човек е комплекс от много качества. Да, каквото и да си говорим, винаги гледаме първо външността. Но някои красавци/ красавици отворят ли си устата са до там. Може да са много привлекателни, ама от тях и чеп за зеле не става.
Има хора, които са харизматични. Може да не са фотомодели, но притежават дарбата да очароват и оставят добро впечатление.
Виж целия пост
# 16
Има хора, които са харизматични. Може да не са фотомодели, но притежават дарбата да очароват и оставят добро впечатление.

Точно.

Много често ми се случва да си променя първото впечатление за хората. Например някой не ми е симпатичен, но, като го опозная и е умен/а, забавен/а, интелигентен/а и т.н. ми се променя мнението...както и обратното.  Peace
Виж целия пост
# 17
Не знам как се търси мъж. Ако трябва сега да си търся - ще си остана сама. И въобще какво означава "да търсиш мъж/жена"?
Каквото и да си говорим, с годините шансът да си намериш нещо читаво, намаляват. Основно заради характера - ставаш егоист /когато си живял сам/, трудно правиш компромиси, ставаш по-взискателен както към себе си, така и към другите, прагът на търпимост намалява. Това тепърва да се напасваш към живота и характера на друг човек си е чисто изтощение. Имам в обкръжението си сингъл хора, на възраст 35+, ами какво да ви кажа. Тегава работа - въобще не са склонни да нарушават начина си на живот, за да се "харесат" на някой потенциален партньор. Ако се хванат с някого, то ще трябва да има същите интереси и хобита като него, същият начин на мислене и разбиране на живота. Иначе не става.

Физическата страна на въпроса според мен не е толкова водеща.
Изобщо годините не определят нищо. Вашите хора явно са били един дол дренки на 18, 25 годишна възраст както сегашните им 35+. Винаги можеш да си паснеш с някого, винаги ако нямат някакви отклонения в главите си. Очите виждат, главата мисли, сърцето желае едно и също. Обаче не само ти мислиш така за жалост. Други също казват, че младите по лесно се лъжат и се хващат.
Виж целия пост
# 18
Годините определят средата. На млади години общуваш с много хора,бимаш много опции. След една определена възраст започваш работа, ежедневието те завърта и виждаш 3-4 мъже, неподходящи. Така че ДА, трябва да направиш нещо и да потърсиш мъж умишлено.
Виж целия пост
# 19
Скрит текст:
Не знам как се търси мъж. Ако трябва сега да си търся - ще си остана сама. И въобще какво означава "да търсиш мъж/жена"?
Каквото и да си говорим, с годините шансът да си намериш нещо читаво, намаляват. Основно заради характера - ставаш егоист /когато си живял сам/, трудно правиш компромиси, ставаш по-взискателен както към себе си, така и към другите, прагът на търпимост намалява. Това тепърва да се напасваш към живота и характера на друг човек си е чисто изтощение. Имам в обкръжението си сингъл хора, на възраст 35+, ами какво да ви кажа. Тегава работа - въобще не са склонни да нарушават начина си на живот, за да се "харесат" на някой потенциален партньор. Ако се хванат с някого, то ще трябва да има същите интереси и хобита като него, същият начин на мислене и разбиране на живота. Иначе не става.

Физическата страна на въпроса според мен не е толкова водеща.
Изобщо годините не определят нищо. Вашите хора явно са били един дол дренки на 18, 25 годишна възраст както сегашните им 35+. Винаги можеш да си паснеш с някого, винаги ако нямат някакви отклонения в главите си. Очите виждат, главата мисли, сърцето желае едно и също. Обаче не само ти мислиш така за жалост. Други също казват, че младите по лесно се лъжат и се хващат.

keep calm  and  love life, ами доста по-трудно е след една възраст, когато основно контактите се въртят около колегите в офиса или около хобито, ако имаш такова. Характерите също трудно се променят и адаптират към новото. Вярно, като те удари любовта, може и да направиш компромис, но пък и на по-късна възраст човек по-трудно се влюбва.
Виж целия пост
# 20
Точно, че за мъжете физическата страна е най-важна. То и за жените е така - не знам колко трябва да си изпаднал за да си паднеш по свиня дебела и разплута примерно или смърдяща. Ама това да се срещаш с хора не винаги е възможно. Има професии, в които си работиш сам. А дори да работиш в колектив с мъже ако всички са заети или никой не те харесва или ти никой не харесваш трябва да разшириш обхвата на комуникации. Ако тръгнеш по заведения, дискотеки, дори и да си сама, което се разбира като знак, че си търсиш компания пак може да си изкараш цяла вечер сама без никой да прояви интерес към теб. На мен конкретно ми се е случвало, въпреки че изкарах нощта в такова заведение за да спестя пари от хотел и просто трябваше някъде да ида, а не да си търся мъж. Даже ми се е случвало (само веднъж и повече не повторих разбира се) да ида при мъж и да го питам дали иска да  се запознаем и да ме погледне и да ми каже Не. Айде като те шамароса така живота имай самочувствие да се запознаваш пак по кръчми - наплашваш се за цял живот Simple Smile))  Затова казах, че за да привлечеш мъж трябва или физически да го привлечеш или някак си да те е опознал и оценил като човек. А това да се случи трябва комуникация. Затова Интернет е подходящ - можеш да комуникираш без да се показваш и когато отсреща решат че си готин човек тогава дори да се видите наживо той вече ще те вижда по различен начин
Виж целия пост
# 21
И да си търсите мъж... Перфектният няма да го намерите - крия се от вас. Flushed
Виж целия пост
# 22
По-голяма глупост май не бях чела скоро. Да си търсиш мъж, за да не останеш стара мома...Май даже не ми се обяснява защо. За протокола - омъжена съм, с деца.

 глупост ама самата ти си я направила. Последно - глупост ли е или не ? А като гледам дори не си разбрала какво искам да кажа - под търсене на мъж нямам предвид просто да намериш нещо за женене за да не си сам, а да намериш нещо, което ти харесва и искаш да създадеш семейство с него и точно с него. И двете се намират точно с търсене при положение че не си от късметлийките, при които идват на крак
Виж целия пост
# 23

Има хора, които са харизматични. Може да не са фотомодели, но притежават дарбата да очароват и оставят добро впечатление.

има има. Ама ако не си от тях кво праиш?
Виж целия пост
# 24
Ти се опитваш да убедиш някого, че е ок да се запознаваш с мъже ли или...?!?

Щом на теб ти е добре, няма проблем. Какво значение има дали за мен или другите това е приемливо?
Виж целия пост
# 25

Много често ми се случва да си променя първото впечатление за хората. Например някой не ми е симпатичен, но, като го опозная и е умен/а, забавен/а, интелигентен/а и т.н. ми се променя мнението...както и обратното.  Peace

това ясно. Ама ако физически те отблъсне на пръв поглед едва ли ще му дадеш шанс за по-дълбоко опознаване, въпреки че може иначе да е много забавен и качествен като човек. Ако не си от тия жени, след които тичат по няколко едновременно и тя само трябва да избере кой и дали изобщо иска някой от тях, ти се налага самата ти да тръгнеш да гониш и да завоюваш мъже, иначе си артисваш като стой па гледай със всичките си иначе прекрасни човешки качества
Виж целия пост
# 26
Skrekkelig "а да намериш нещо, което ти харесва и искаш да създадеш с него и точно с него." това го наричам романтика и смисъла за обвързване. Прекрасно подреди думите.
Виж целия пост
# 27
Ти се опитваш да убедиш някого, че е ок да се запознаваш с мъже ли или...?!?

Щом на теб ти е добре, няма проблем. Какво значение има дали за мен или другите това е приемливо?

Казвам си опита и  мнението, не убеждавам никой в нищо. Извинявам се предварително ако случайно убедя някой в правотата си - не е било нарочно
Виж целия пост
# 28
Значи не съм Клаудия Шифър, обаче около мен имаше толкова ухажори навремето, че по-скоро се чудех от кого как да се отърва. Отделно никога не задявам мъж, седя си и нищо не предприемам. За да забележа някой, трябва той да се представи. Тактиката ми явно е успешна, защото дори и разведена с деца, пак ми се появиха ухажори. Не е задължително да плетеш кой знае какви мрежи, за да се хванат в тях мъже. Те сами си идват според мен. Сега отделен въпрос е, че повечето от тях не са много подходящи...
Виж целия пост
# 29
Много често ми се случва да си променя първото впечатление за хората. Например някой не ми е симпатичен, но, като го опозная и е умен/а, забавен/а, интелигентен/а и т.н. ми се променя мнението...както и обратното.  Peace
И при мен е така. Но за да оцениш някого на "втори поглед", трябва да не те е отблъснал прекалено на първи поглед. А много хора не биха си дали труда да дават втори шанс на непознати, за да ги оценят.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия