Живот извън града

Преди няколко години купихме къща в голямо планинско село.
Селото е голямо,на 10км.от голям град.Има лекар,зъболекар,училище,детска градина,6 магазина и заведения.
Няма цигани и не се краде.
Има си плюсове и минуси.
През зимата,когато падне сняг и спират тока-за 1до 3 дни.
Затова всички имат печки на дърва.
Нашата е в холокухнята,за да мога и да готвя.Но е само една.
Всяка година купуваме дърва.А трябва и да се цепят.Нищо,че имаме климатици.
През лятото се случва да спрат водата,а ако вали дъжд от чешмата тече мръсна вода.
Пред къщата има тротоар,който ние трябва да напръскаме и да почистим от тревата.
В двора се случи няколко пъти да видим змия и затова сложихме устройство,което да ги отблъсква.
Но сме виждали змии на поляната ,че даже и на улицата.Затова много внимавам детето да не ходи босо и не го пускам само .
Вечер по покрива ни минава една белка,която вдига ужасен шум и ни събужда.В началото даже се стрясках.
Съседите идват когато им скимне,просто влизат и сядат на масата.
Но не мога нищо да кажа,не мога да заключа,защото ще се обидят,а на село е важно да си в добри отношения със съседите.

Къщата ,която купихме е на два етажа,с огромна кухня за каквато винаги съм мечтала, голям хол и 4 спални.Строена за да живеят няколко семейства заедно.Ремонтирахме я направихме и две бани.Много си я харесваме.
Тишина,спокойствие,детето играе цял ден на двора ,аз сядам на терасата ,въздуха е чист.
Сутрин съседите ни носят прясно мляко издоено от кравата.Плащам им го колкото струва на магазина.
От тях купувам също кисело мляко,сирене,масло и кашкавал.
Тази година ще ме учат как да си правя сиренето сама.
Имам си и приятелка от селото с която ходим в гората за гъби.
Манатарки,пачи крак,булки.Научих се да ги консервирам за зимата.
Берем билки в планината-мащерка,риган,жълт кантарьон,подбел.
Също и горски плодове-ягоди,малини,боровинки.

Но повече от 2 месеца не мога да остана там.
Средата е друга,манталитета е друг.
А и за детето е по-добре да учи в града.
Може би трябва да мине още време .....

Всъщност говорех за столицата, защото авторката писа за София и около нея, затова имах предвид софийските разстояния. 10 км е все едно да живееш в самия град. Разликата е огромна.
Иначе за вашия случай е съвсем различно и със сигурност нямате тукашните затруднения. Да не говорим, че и зимите ни нямат нищо общо

За животните по принцип е така, но доста усилия са нужни. И средства.
Градина от разстояние не се гледа, за инцидентно да, но си иска грижи.

Не знам колко са ти големи децата, но моето е тийн, като е 2 смяна до 6:30-7 ч. после остават в училището с компанията си в двора до тъмно. Вижда се с тях и по всяко друго време. Това не бихме могли да си го позволим, ако не живеехме тук, а за едно дете на тази възраст (ако съдя и по себе си като малка) е много важно.

Като цяло се искат повече усилия, пари и в време, не е за мързеливи като мен

И ние с ММ живеем в къщичка в гората!
Тийнейджърът отказа категорично и го разбирам, живее с баба си в града!
Обожавам живота извън града!

Лятото на село, зимата в града. Още повече щом имате наличен апартамент.
Под лято, разбирам след края на отоплителния сезон (примерно).

Това ми звучи като реклама на новопостроените крайградски квартали с невероятни цени. Толкова ли няма купувачи на застроените ниви и ливади?

Нашата история е > преместихме се от централно място за повече място за по-малко пари. Никога не бихме се преместили ако искаха повече.
Свободното време минава или в каране на кола да стигнем до някакво мероприятие или в градината. Градината е голяма идилия, но не когато другите се срещат безпрепятствено и си ходят по магазините, на кафе, и из града ... а на теб не ти се катери на колата за да се добереш до търсеното на място за паркиране ... след 1 час стоп енд го по светофарите към града .
 

Вписвам се в темата. Виждам плюсове - в момента в Пловдив цените на имотите са прегряти до абсурдност. За апартамент с трета спалня за тази допълнителна стая трябва да дам колкото за цяло жилище. Цените се доближават до приятна къща в Белащица.

Аз пък си мисля обратното - докато децата са малки, извън града може да е прекрасно, именно заради драмата с висенето по градинки. За двора- градинар, само трева.

Проблемите: вече построените къщи са с незнайни качества. Строене на нова къща пък значи 1-2 години пълна лудница, която на тоя етап ще ни срази.

Та оглеждаме се, и много се дразня, че училището е оня фактор, дето ще ми трови живота още не знам колко години.

Да, мила, ние сме така!

Белащица, Браниполе, Храбрино, Брестовица. Почти в града наглед, ама ако трябва да се явявам в 7:30 в някое даскало...ще е ужас. Гълъбово през лятото, но не става за пътуване до града - пътят е в завои и неприятен.

При нас съседите по цял ден се занимават с това кой какво си ремонтирал и кой какви пари похарчил и как си го бил направил и някакви такива простотии и злоба. това ограда до ограда и децата не пускат да играят на поляната отсреща. Всички съседи. не само директните. Затворена работа. Немците са така.

Всеки сам прави своя избор в зависимост от живота, който живее.
Аз нямам какво толкова да губя от градския живот.
Досега живяхме на 62 кв., сега ще живеем на 100 + 30 гараж. Двора не го броя дори.
Досега живяхме в жилище за ремонт с амортизирани уреди. Сега ще живеем в нова къща с нови уреди, срещу минимална инвестиция.
Децата ни не учат в кварталното училище. Едното го возя 10 км., другото пътува с ГТ 1,20 ч.
Двамата са танцьори. Имат репетиции от понеделник до четвъртък включително до 20,30 часа.
Чакаме ги, возим ги постоянно /след като големия син беше нападнат с цел обир прибирайки се на метри от спирката на ГТ/. И само да уточня - танцьори са по собствено желание. Това не са наши болни амбиции. Молим им се да се откажат, защото за нас е убийствено, но не искат.
Всяка вечер обикаляме мин. 10 мин. около блока, за да намерим къде да заврем колата.
Зимата в малките улички около блоковете никой не чисти сняг.
Тока спира, както и водата.
По молове не ходя, също и на кафенце с приятелки - просто нямам време.Пазарувам онлайн основно.
Докато пътувам в колата говоря с децата си.
Относно работата по къщата и двора - знам за какво става въпрос, но това е моята почивка, цял ден работя в офис и само така мога да изключа главата си поне за малко.
Отново казвам, доста мислихме преди да се решим. Сложихме на масата всички плюсове, както и всички минуси. За нас лично везната наклони към плюсовете и така.. Който го е страх от мечки, не ходи в гората

Живеем в голямо и китно село на 1 ч от София. И двамата работим в София. Аз съм по майчинство. Мъжа ми е служител на Мвр, на смени работи. Никога не съм харесвала голямия град, особено София. Нищо не ми липсва там, а дори да ми залипсва ми е на хвърлей разстояние.
Живота в трафик,бутаница и вечна натовареност и мръсотия не е за мен.
За 10 години живот в София и смяна на няколко квартала не свикнах.
Сега дишам, чувствам се добре. Ако трябва ще пътувам всеки ден и ще се връщам но в София няма да се върна оконмателно.
Е,все пак да не се заричам,но по принцип.
Сега обмисляме строеж на къща в близкото градче.Имам земя, остава само да свикна  с мисълта за заем и да се навия на този риск. И тук сме си добре,но искаме отделно жилище и наш дом,лично наш.
Да, при всичко има и плюсове и минуси.
Но ние така решихме. Никога не съм съжалявала и за миг. Категорично не желая да отглеждам детето ни в град като София.
Ироничното е,че едно време като кандидатствах исках само и единствено в София😂 Сега не искам и на картичка да я гледам.Този град изсмуква силите ми,чувствам се като малък робот от една голяма машина. Не е за мен.
Повечето ни познати избраха да се върнат.
Много малко са тези,които останаха в София.
Бих живяла в град от малак и среден тип.
Единствените минуси тук са по-скъпи продукти(върлува обратното схващане,но не е така), липса на по-квалифшцирани доктори, и "огромните възможности" на големия град откъм училища и др.занимяния. Но и тук имаме школи и разни др.неща за децата,не ми е драма,а и моето дете е още малко.
Заведения и прочие неща не ме вълнуват особено. Молове не обичам. Когато искам да отида на кино или театър за 1 час съм там.
И въпреки всичко много трудно взехме това решение. И да, в бъдеще ще ми е много трудно с ежедневното пътуване. Но не съм единствената. Аз и в София пътувах по толкова така,че е общо взето все тая.
 Много съм се питала дали е вярното решение. Но когато отново си помисля за връщане в София и сърцето ми се свива. Не мога да правя компромис със себе си, защото се чувствам много зле там. Съпруга ми много му харесва тук. И слава богу ме подкрепи.
Така,че смятам,че за момента това е правилното. Времето ще покаже.
Добре ще е да уточня, ме не съм в забутано село,а хубаво и голямо,всичко си имаме.
Та така....това от мен засега по темата.😊

С кеф се записвам и аз....
Имаме наследствена къща в Белащица, последните няколко години стои празна...свекъра почина, свекървата сама не може.
Та, от миналата година почнахме малко по малко да я стягаме според нашите предпочитания, с идеята скоро да се местим там.Винаги съм имала баби на село, летата съм прекарвала там, имам само мили и хубави спомени....липсва ми свободата на селската къща.
А и винаги съм живяла в къща, макар и в град.В апартамент съм била само като студентка...и една година на квартира в Пв.Е, няма такава гадост....шумове, миризми, мръсотия, един чисти в 6 сутринта в неделя, друг напъва двигателя на колата в 3 следобед и буди всичко живо, полегнало за следобедна дрямка, бебе се дере, кучета лаят...пълна "идилия".
Живяла съм в блок само по принуда/необходимост, доброволно никога не бих си го причинила.

Малкия ми син догодина завършва висшето си образование, надявам се дотогава да сме готови изцяло с къщата и да се изнасяме от града....

Явно е до съседи. Ако този с двигателя може да се падне и до теб в съседната къща...
Нашите съседи са 90% млади семейства и такива на средна възраст, които по цял ден са на работа, а децата на градина/училище.
В къщата имахме сред съседите и пенсионери, които по цял ден си правят нещо по двора, онова почукнат, това срежат, дори копаенето се чува, косачката ще запалят и т.н. Майка ми все обясняваше, че обича най-много дните, в които вали, само тогава е тихо
Аз работя от вкъщи, спя до 10-11-12 без да ми тропне никой, денем ушите ми пищят от тишина, няма жив човек. 10-те %-та възрастни или спят м/у 2 и 4, или са в градинките около блока на седянка. Майките с бебета и те навън по цял ден, децата почти не влизат вътре. Нощем е абсолютно тихо.
Пиша това не за да навивам някого за живот в града, а защото забелязвам огромна промяна в поведението на хората последните години и заслужават една добра дума Като се преместих в блок преди 20 г. имаше повече несъобразяващи се, сега да чукам на глава народът значително се превъзпита.

Ами, възможно е народа да се е поевропейчил и да е почнал да се съобразява с околните и с факта, че не живее сам на света.   
За последно живях в блок 1994-1995г.
Иначе, къщата на село и доста изолирана, няма съседи до "ограда".Та, чуваме само някое и друго куче, ако се разлае..и то от големите, миньоните не се чуват.Ежедневните шумове от работа няма как да се чуят, далече сме.
Там основно чуваме песента на птиците и шума на рекичката, до нея сме...

За мен най-големия недостатък е огромната липса на работни места. Мисля,мисля и не мога да измисля начин как да си остана тук, и да си работя нещо, и изобщо да не се налага да търся работа в София. За съжаление така стана,че работа има само там едва ли не.
Дори и в др.големи градове много трудно се намира. А моята специалност е много,много специфична.