1. Търси партньорство на по-дълбоко ниво. Не искам да казвам нещо лошо за типичното семейство, но то тривиализира връзката между мъжа и жената в някаква степен. Така е, на физическо ниво, двата пола се събират, да създадат нов живот и комбинират гени и ресурси. Такава е биологичната ни роля, но извън нея, какво наистина представляваш, какво наистина представлява другия, остава някакси на заден план. Не отварям тема да споря за това, просто изказвам мнението, че връзка която не се базира на биологичната роля, може да даде фокус за повече духовност и лично развитие. Естествено - може и на точно обратното... каквото си го направиш...
2. Антинатализъм. За мен лично, не е хуманно и морално да правя деца в този свят. Това не е виждане което налагам на някой, или смятам за някаква общовалидна философия. Не съм от тези "антинаталисти"... Говоря лично за мен, като човек с и определен светоглед, духовност, чувствителност и опит. За някои това може да звучи като бягство от отговорност, за мен е точно обратното... И точно поради това, не смятам за морално и отговорно, да залъгвам жена която иска да има деца (а това според мен е всяка жена която може).
Гледах, че има подобна тема "Живот без семейство и деца", но тя се е превърнала точно в това което искам да избегна. Пак да кажа, да избегнем теориите, за или против. Хора които практически се намират в такава ситуация, волю или неволю, как се справяте?
Хубаво е, когато човек е наясно със себе си и знае какво иска.Тогава няма терзания и усещане за пропилян живот.