Познай коя е книгата - 16

  • 53 816
  • 918
# 510
Никога не бях излизал от нашето село и бях любопитен да видя град.
Но трябва да си призная, че Юсел никак не ме порази. Към неговите стари къщи с кулички, които са несъмнено цяло щастие за археолозите, аз останах напълно равнодушен.
Всъщност онова, което търсех аз в тия къщи, съвсем не беше тяхната красота.
Една мисъл изпълваше ума ми и премрежваше очите ми или поне позволяваше им да виждат само едно — обущарски дюкян.
Моите обуща, обущата, които ми бе обещал В. — настъпил беше часът да ги обуя.
Къде беше благословеното дюкянче, в което щяхме да ги купим?
Това дюкянче търсех аз. Всичко останало — кулички, островърхи арки, колони — ми беше съвсем безразлично.
И затова единственият ми спомен от Юсел е едно мрачно, задимено дюкянче до самия пазар. Отпред на витрината бяха изложени стари пушки, една дреха с галони по шевовете и със сребърни еполети, много лампи и кошове, пълни с железария, предимно с катинари и ръждясали ключове. Трябваше да слезем три стъпала, за да влезем вътре, и тогава попаднахме в голяма зала, където слънчевата светлина навярно никога не е прониквала, откакто са поставили покрив на къщата.

Как можеше такова хубаво нещо като обущата да се продава в такова отвратително място?
Виж целия пост
# 511
е, хайде де, всички сте го чели, сигурна съм Simple Smile още като деца Simple Smile в началото на книгата съм още, не знам какъв жокер да ви дам ...

Изминаха дни, седмици и от време на време пристигаха писма, във всяко от които се искаха нови пари. В последното, по-настойчиво от другите, пишеше, че ако няма вече пари, ще трябва да продаде кравата, за да се набавят.
Само онези, които са живели на село със селяните, знаят колко мъка и болка се крият в думите: „да се продаде кравата“.
За естественика кравата е преживно животно; за онзи, който се разхожда, тя е животно, което освежава гледката, когато дига над тревата черната си, влажна от росата муцуна; за градското дете тя е извор на мляко с кафе и сирене с каймак; но за селянина е нещо много повече. Колкото и беден да е и колкото и голямо да е семейството му, той е уверен, че няма да гладува, докато има крава в обора си. С повод или дори с обикновена връв, вързана около рогата, едно от децата води кравата край тревясалите пътеки там, дето пашата няма стопанин, и вечер цялото семейство има масло в чорбата и мляко, за да залее картофите си. Бащата, майката, децата — и големите, и малките, всички живеят от кравата.
Виж целия пост
# 512
Добри, ако искаш давай ти ... Никой няма да се сети явно ... Реми, Добродушко, Сеньор Виталис Simple Smile
Виж целия пост
# 513
Simple Smile Любимо.

Цитат
Таткото ги извика да се приберат. Той даде на всяко по един картонен календар с прозорчета и каза:
- Вижте сега. Всеки ден е едно прозорче. Вътре има картинка с ангелче и едно шоколадче. Когато съберете всички ангелчета и изядете всички шоколадчета, тогава ще дойде Коледа. Разбрахте ли?
Вечерта Анамари събра всички картинки с ангелчета в една кутийка, лапна и последното парченце шоколад и започна да се взира в очакване през прозореца.
Виж целия пост
# 514
Къде сте всички? хайде, познавайтеее
Виж целия пост
# 515
не можех да пиша, защото последния пост беше мой. Sad

книжката е детска, подаваше се като притурка към някой от ежедневниците.
автор е Маркус Маялуома - много интересне автор. а може би преводачът също трябва да се потупа по рамото. Simple Smile
в България са издадени само две негови книжки.

тази, от която цитирах


и


Simple Smile от чисто любопитство
Скрит текст:
все се каня да намеря и други негови книги (на английски или руски, защото на родния му няма да мога да прочета нищо).
ще потърся и нещо от същия преводач.
Simple Smile

вие сте. Simple Smile
Виж целия пост
# 516
Нещо набързо за загрявка Simple Smile
Лесно е
Виж целия пост
# 517
Нещо набързо за загрявка Simple Smile
Лесно е


Напомня ми на Параграф 22
Виж целия пост
# 518
Цар Плъх. Джеймс Клавел.
Виж целия пост
# 519
Точно така, Артемис
Ако искаш, пусни загадка
Виж целия пост
# 520
"Живея под наем на „Джийсъм авеню“ от 1942 г. Може да се каже, че улица „Джийсъм“ си има собствен характер. Всички къщи са малки, но предните дворове са съвсем различни — някои са запуснати и без трева, като плешиви старци. В други има розови и азалиеви храсти, и зелени морави. Моят двор е някъде по средата. Пред къщата имам няколко храста камелии. Тревата е поизсъхнала тук-там, а на мястото, където пикапът на Трийлор стоя три месеца след злополуката, още има голямо жълто петно. Нямам дървета. Но задният ми двор прилича на райска градина. Там са зеленчуковите лехи на съседката ми Айда Пийк. Айда не може да се похвали със заден двор заради боклуците на съпруга си — автомобилни двигатели, стари хладилници и гуми. Все неща, дето той разправя, че ще поправи, но така и не го прави. Така аз не трябва да се занимавам с косенето на тревата, а тя ми дава да бера каквото си поискам и пестя по два-три долара седмично. Каквото остане неизядено, тя го затваря в буркани и ми дава за зимата. Вкусна ряпа, патладжани, цели килограми бамя и кратуни. Не знам как опазва доматите от буболечките, но успява. И са много вкусни."
Виж целия пост
# 521
пържени зелени доматчета?
Виж целия пост
# 522
Не.

Не се сетих за нея.Laughing Много любима.
Виж целия пост
# 523
"Слугинята" Катрин Стокет

Но ако съм познала, нека друг пусне загадка вместо мен. Аз едва утре ще мога.
Виж целия пост
# 524
"Слугинята" Катрин Стокет

Но ако съм познала, нека друг пусне загадка вместо мен. Аз едва утре ще мога.

Позна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия