Познай коя е книгата - 16

Ами продължавам с една моя любима книга
А, ако Trimurtii иска може да  подскаже  паралелно що за скандинавска загадка ни зададе и изчезна.

От телефона почти нищо не се чете така.

Дано е по - добре.

Изчезнах, щото ме погна оня ми ти богатир с диви крясъци за помощ от модератора, да не съм му развалял камерната тема...

А за моята загадка - книгата е малък формат (както си личи от снимката на текста) и определено не е от нещата, които човек чете за удоволствие. Съдържанието има известно сходство със "Синдромът «Cri du chat»" на Ричард Калич, "Цветя за Алджърнън" на Даниел Кийс, "Чужденецът" на Камю или "Човекът се е появил през холоцена" на Макс Фриш...

Да пусна ли още един цитат от нея?

Относно твоята загадка - поздравления за вкуса! Това явно е ново издание, формат A5. Аз съм чел старото, с жълто-черната корица... Между другото - филмът по книгата е един от двата, които не отстъпват на литературния оригинал. Другият е "Полет над кукувиче гнездо".

не съм викала модератор, независимо от грубия ти тон и липсата на възпитание.

Ей, ще станете приятели вие накрая

Trimutrii, като знаеш книгата за колата, познавай я

Trimurtii, щом си чел книгата, съобщавай заглавието. Когато я четох за първи път беше точно малката черно - жълта книжка. Цитата е от по - ново издание, което си купих значително по - късно.
По отношение на твоята загадка, чела съм две от  четирите посочени като аналогични като съдържание книги. "Чужденецът" ми е в личният топ 10, а "Синдромът «Cri du chat»"  ме разтърси и разгневи искрено.
Което не ми помага особено  де ...
Личното ми мнение е, че е по - добре поне в началото да не се пускат цитатите през търсачката.
Иначе изпадаме в положението "Хората с лекота замениха мъдростта за знания, а знанията за информация".
Не че помня чий беше този мъдър извод, май трябва да го пусна през търсачката .

@st. Dobri
Ама ти жена ли си?!? Много се извинявам в такъв случай. Аз като видях ника и аватара реших, че някакъв тук ми се прави на мъж и реагирах съответно... Наистина се извинявам!

@pep_si
Аз с годините забелязвам как все повече започвам да гледам и на своя компютър, и на целия интернет, като на разширителен модул към паметта си Защото, нали знаеш: "Паметта е от женски род, следователно изневерява!" Примерно с твоята загадка - "Пилето" на Уилям Уортън - в първия момент не се сетих за колата им. Все пак, чел съм я преди около 40 години и преди около 2-3000 други романа... Затова пуснах търсене в Google. След което всичко си дойде на мястото.

Относно "Синдромът «Cri du chat»" (познай кой я сканира и качи тук, както и "Цветя за Алджърнън" ) - тя, както и другите споменати произведения, е едно пътуване в гранично състояние на съзнанието, породено от приближаването до смъртта. В една или друга форма, на един или друг от героите. При теб е предизвикала гняв, защото повествованието се води от името на "отрицателния герой", с когото ти не желаеш да се отъждествяваш. Но това е единственият възможен вариант, доколкото сакатият художник не е способен да говори и да мисли логично, при него реакциите са на ниво тропизъм и повествование, водено от негово име, не би звучало достоверно. Опитай се, четейки, да постигнеш онази безпристрастност при наблюдение и анализ на собственото "аз", която се наблюдава примерно в "Погнусата" на Сартр. Стига толкова подсказки засега

Само да потвърдя, че Trimurtii даде верен отговор.
Това е прословутата жълто-черна корица.
Благодаря за споделените "Цветя за Алджърнън", днес я прочетох (тя кратичка- 53 стр.).
Темата касае мой първичен, атавистичен страх, че умът ми може да си отиде преди тялото (на никого не го пожелавам). Уйлям Уортън има страхотна книга по темата - "Татко".
Няма да си преговарям "Погнусата". Май Сартр не ми е сред любимите писатели, ноо имам любим френски автор, който доста се закача  с него ("Жан Сол Партр").
Не съм чела книгата от загадката. Ще изчакам още подсказки и, когато науча коя е може да я прочета .

@pep_si
Нееее... "Цветя за Алджърнън" има два варианта - разказ и роман. Ти визираш разказа, който е качен в chitanka. А аз имам предвид романа. Изтегли си го, струва си...

Относно страха от сенилна деменция - и мен ме тревожеше преди време. Но не се притеснявай. Това е състояние, което настъпва винаги постепенно и периодите на ясно и помрачено съзнание се редуват. Така че винаги ще имаш възможност да осъзнаеш случващото се с теб. И да напуснеш живота достойно, по собствено решение, а не да се превърнеш във вегетиращ зеленчук. Случаят с Тери Пратчет беше точно такъв. Човекът писа, докато все още можеше, и когато усети, че вече не е в състояние да направи нищо - подложи се на евтаназия. Само че това е скъпо удоволствие - в Швейцария, където е легално, струва над €20 000. Аз затова съм си приготвил 10 ампули по 20 мг морфин, които инжектирани венозно наведнъж гарантират бърза, сигурна и напълно безболезнена смърт.

Както казват руснаците: "На вкус и цвет все фломастеры разные." На мен пък Борис Виан не ми е сред любимците, въпреки че го чета... Тези дни ми се очертава повечко свободно време, така че може би ще сканирам и обработя книгата, от която пуснах цитата.

Една от любимите ми теми във форума(чета Ви редовно, не отговарям, че не ги познавам😠), отново е в застой 😉, затова се престраших (минаха повече от 24 часа и няма нова загадка), да сложа един цитат(според правилата е)

"...Екселенцът се появи в горната част на стълбата. Той не бе сам: ескортираше го една дама, не по-малко обемиста от него самия.
Министърът бе облечен в кафяв панталон и черно сако, което бе закопчал твърде неуместно, тъй като то му бе тясно с поне десетина сантиметра. На единия от реверите му имаше голяма слузеста следа; подобна се мъдреше, ако трябва да бъдем точни, и на ризата му, малко под небесносинята вратовръзка.
Колкото до персоната от другия пол, която го придружаваше, то тя бе изцяло решена в розово. Рокля, манто, чорапи, обувки — всичко бе в екзалтирания цвят на цъфнал глог. Единствено гримът й клонеше към цикламено. Двойката за миг застина неподвижна върху пиедестала си в съзерцание на холандската земя, после министърът вдигна десница в един що — годе римски поздрав и предприе слизането си.
Но другарката му не улучи едно стъпало, вследствие на което тутакси се превърна в лавина, завличайки Екселенца надолу чак до нозете на шефа на протокола. Изпаднал в паралитично състояние, този клетник гледаше с невярващ поглед месестата камара, изпускаща крясъци и ругатни, каквато представляваха двата охранени бозайника. Дамата не носеше кюлоти и тази липса просто хипнотизира присъстващите.
Все пак те се изтръгнаха от вцепенението си и се спуснаха да помагат. Холандските длани сграбиха френските длани и много скоро министерското семейство отново зае вертикално положение..."

Дано Ви хареса и, дано познаете !🌞

Ох,хареса ми. Разсмя ме. Не знам коя е книгата, но ще следя и ще я прочета.

Ето още един откъс от книгата :

"....Пресичам с бясна скорост Париж, после и градината ни и блъсвам полуотворената врата.
Толкова съм отривист, че при влизането ми разкошното китайско ветрило (спомен от една от мисиите ми из Далечния изток), окачено на стената, пада.
Слава Господу: мама си е тук, невредима, с присъщата й нежна усмивка на устните.
 — Изплаших те, зная, но така беше по-добре — ми казва тя.
Поглеждам през отворената врата на салона и онемявам, изумявам, втрещявам се и изтъпявам. Облечена в бадемоворозовки, поизмачкани и попреносени дрехи, пред камината седи ........
Нейното обикновено бузесто и румено лице сега представлява плашеща гумена маска.
Оставеният да поникне свободно и по-гъст отвсякога мустак, мътният й поглед, присвитите й устни — всичко в нея говори за чрезмерна умора.
Тръгвам към нея, буквално носен от химна на радостта, който ехти в мен.
— Скъпа ........ — казвам й, — вие, най-сетне! А тъй се бяхме отчаяли! Какво всъщност ви се случи?
Правейки уморено движение с ръка, тя отвръща:
— Не ми говорете, комисарю.
— Аз не, но ВИЕ: да! — деликатно настоявам.
— Направо съм труп!
Тя се е разкрачила, увесвайки двата си балдъра от двете страни на фотьойла. Направо да речеш дамата с камелиите...."

Ако до утре няма отговор, ще Ви дам подсказка за автора . 🌞🌞🌞

Не съм чел или не мога да си спомня цитираните абзаци, но като стил ми напомня Сан Антонио.
Edit:
Google потвърди, че съм прав Трябва ли да посоча произведението, след като го намерих в търсачката?

Така е - Сан Антонио е.
Фредерик Дар (Сан Антонио) е включен в три френски енциклопедии и речници: „Ларус“, „Робер“ и „Ашет“, нещо, което само по себе си говори за неговия голям принос към френската и световната култура.

Посочете произведението и после дайте Вие нов откъс .

А този линк:
https://chitanka.info/person/san-antonio

е за Mama Ru и за който друг иска да прочете нещо от Сан Антонио.