Познай коя е книгата - 16

Извинявам се за последователните постове(не ми позволи редакция) !
Давам името на книгата, минаха 24-часа, а Trimurtii позна автора, но така и не написа произведението :
"Дерзайте, пичове !" - от Сан Антонио
Сега е ред на Trimurtii за нов откъс, ако не иска той, то някой друг .
Моля не прекъсвайте темата - Голям Фен съм й !

@criisi
Извинявай, много съм заблеян...

Ето отговора на предната ми загадка:
Книгата е в процес на сканиране, скоро ще пусна линк за свалянето и в електронен вид.

А ето и новата ми загадка. Доста по-лесна, но пак невъзможна за откриване в google, разбира се:

Нищо не ми говори на мен ...

Все пак не мисля, че обстоятелството дали цитата може да се намери в Гугъл или не, следва да е водещо при даването на загадките. В огромната си част популярната литература е откриваема, така че ще забием в много специализирани дълбини, ако това е водещият критерий.
Сигурна съм, както и гарантирам и за себе си, че останалите потребители не търсят загадките в Гугъл. Аз го правя само ако ми е супер позната, гложди ме, не мога да изчакам, но ако съм я намерила там - не играя .. щото не е честно мълча си и се срамувам. Така че ... давай жокер, а следващата си загадка можеш да ни предложиш просто от любима книга или от тази, която четеш в момента

За мен е по-лесно, когато цитатът е малко по-информативен. С едно просто описание на обстановка или пейзаж трудно ще се справя, освен ако самото то не е емблематично.
Но аз не съм от най-добрите в играта.

Trimurtii, жокерче?!?
Или пак се разсърди

Много харесвам тази тема, следа я редовно  от години, но не се осмелявам да пиша. Забелязвам, че в последно време не е толкова жива, като преди. Ще се радвам, ско се съживи и е по-активна

diana lobodova, осмелете се, моля Ви, че темата замира! 👃

Ще се осмеля да пусна нещо от моя любима книга

"Спомних си как една сутрин бях открил случайно на един бор пашкул на пеперуда, и то тъкмо когато душицата вътре в него пробиваше черупката и се канеше да се измъкне навън. Чаках, чаках, тя се бавеше, а аз бързах; наведох се тогава над нея и започнах да я стоплям с дъха си. Стоплях я нетърпеливо и чудото започна да става пред очите ми, с темпо, по-бързо от естественото: пашкулът се разтвори съвсем, пеперудата се измъкна навън. Ала никога не ще забравя ужаса, който изпитах: крилцата й бяха нагънати, не можеха да се разтворят, тя трепереше с цялото си телце и се мъчеше да ги разгъне, но не успяваше; мъчех се и аз да и помогна с дъха си. Но напразно; тя имаше нужда от търпеливо съзряване и разтваряне под слънцето, и сега беше вече късно, моят дъх беше принудил пеперудата да се измъкне преждевременно, сбръчкана и недоносена. Тя излезе още неузряла, пошава отчаяно и скоро умря върху дланта ми.
Лекото телце на тази пеперуда е, струва ми се, най-голямото бреме, което тежи на съвестта ми. И ето, днес осъзнах дълбоко — смъртен грях е да насилваш вечните закони; твой дълг е да следваш с доверие безсмъртния ритъм.
Седнах на една скала, за да асимилирам спокойно тази новогодишна мисъл. Ех, да можех, казвах си аз, през тази нова година да устроя хармонично, без такива истерични крайности, живота си! Тази малка пеперуда, която убих, защото избързах да я съживя, да можеше да лети винаги пред мен и да ми сочи пътя. И така, една пеперуда, която умря преждевременно, ще помогне на една своя сестра, на една човешка душа, да не избързва, за да успее да разгърне бавно, постепенно, крилата си!"

любим автор. и едно от любимите произведения.
второ, в личната ми класация.

И на мен ми е любим автор А книгата обичам от време на време да отварям произволно и да препрочитам тук там .
Казвай коя е и пускай твоя загадка

ще съм заета тези дни. нека някой друг се включи.

Подсказвам

"Доста време седяхме около мангала и мълчахме и двамата. Отново се уверих колко просто и скромно нещо е щастието — чаша вино, един кестен, едно нищо и никакво мангалче, шумът на морето, нищо друго. Нужно е само, за да почувствуваш, че всички тези неща са щастието, едно просто и скромно сърце.
— Колко пъти си се женил, Зорбас? — запитах аз след известно време.
Бяхме дошли и двамата на кеф, не толкова от многото вино, колкото от вътрешното, неизразимо щастие. И двамата чувствувахме дълбоко, всеки по свой начин, че сме две малки мимолетни насекоми, вкопчили се здраво о земната кора — и бяхме открили едно удобно кътче край едно море, сред тръстики, дъски и газени тенекии, и се бяхме притиснали плътно един до друг, и пред себе си имахме приятни неща и храна, а вътре в себе си — спокойствието, любовта и сигурността."

Това за пеперудата съм го чела като притча. Така и не знам о т кой автор и книга е. Ще следя за отговора

Ех, след второто подсказване, не мога да си трая повече . Звучеше ми като Никос Казандзакис от самото начало, но произведението не ми "изплуваше" нещо... "Алексис Зорбас" трябва да е книгата.

pep_si позна, ти си наред