НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 195
Йомер и Дефне не успяха да мигнат предишната нощ, връщайки се една година назад. Той никога нямаше да забрави писъците, оглушавали белия коридор почти осем часа. Тя- щастието да прегърне най- после двете мъничета, които толкова време бе чакала. Онази нощ животът им се бе променил. Бяха станали истинско семейство.
- Това би трябвало да излезе по- лесно.- Засмя се Дефне, галейки нежно корема си.- Или поне така се опита да ме успокои Мелис. Най- малкото, е само едно.
- Измисли ли име?- Йомер се бе облегнал на таблата на леглото, а Дефне бе в ръцете му. Усещаше биенето на сърцето му под своето, както и топлия му дъх, галещ косите ѝ. Бе щастлива.
- След като не се съгласи на Емине, все още не съм.- Нещастно въздъхна тя.
- Ето затова искам ти да избереш. Ако започнем да спорим, няма да стигнем до никъде. Но и името на мама не искам, нека дъщерите ни има различна съдба от нейната. Нали?!- Отметна няколко кичура от лицето ѝ и прокара устни по страната, стигайки до брадичката.- Сигурен съм, че ще се сетиш!
- Имам още няколко месеца все пак!
Гостите започнаха да пристигат още преди закуска. Йомер беше в кухнята, когато Исо и Мелис позвъниха. Тъй като лекарката щеше да е на смяна довечера, бяха решили да посетят рождениците още рано сутринта.
- Съжалявам, но те са още в банята. Заповядайте!- Покани ги Йомер.- Дефне след малко ще ги доведе. Чай, кафе?!
Облечени с първите за деня си костюмчета, малките представляваха толкова сладка картинка, че Дефне и Мелис трудно сдържаха сълзите си. Исо и Йомер се спогледаха, мълчаливо разбирайки емоциите на другия. С бременните не можеш да спориш.
Макар тържеството да бе определено за късния следобед, през целия ден имаше кой да влиза или излиза от къщата. Някои от работещите в Пасионис наминаха, за да ги поздравят и донесат подаръци на Ада и Берк. Синан и Ясемин с Наз дойдоха за обяд и останаха до вечерта. Както все по- често забелязваха, малкото им дяволче кротуваше най- вече, когато близнаците бяха около нея. Като цяло бе доста по- спокойна през последните две седмици, което даваше голяма надежда на родителите ѝ, че до първата си годинка може и да стане напълно нормално бебе.
Семейството на Дефне, Неджми и Пънар, Алп и Шебнем, както и Шукрю, дойдоха малко след четири. Ада и Берк вече бяха сменили два от приготвените им комплекта с дрехи, омазвайки първите със обяда си, а вторите- с част от соса, който Ипек и Дефне бяха приготвили за мантъ. Никой така и не разбра как бяха успели да стигнат до него, но когато майка им влезе в кухнята, щеше да припадне. Берк бе покрит от глава до пети с кисело мляко и чесън, докато Ада имаше само по горната част на рокличката. Дефне дори не си направи труда да им се скара- извика Ипек, за да ѝ помогне с тях в банята, докато Ясемин поправи щетите в кухнята.
Децата бяха в родителите си, застанали от двете страни на вратата, за да посрещат гостите. Всеки ги целуваше и пощипваше, а понякога и двете, докато те не решиха, че вече не им харесва. Исо, когото Нихан водеше, също не обичаше да му обръщат много внимание и свивайки се в баща си, отказа да даде бузка за целувка на друг, освен на леля си и на Йомер.
Корай учудващо бе последен, но пък избухването му бе напълно предвидено. Всичко му се струваше безвкусно и обикновено, балоните- недостатъчно на брой, липсата на друга украса- липса на вкус. Както и самият той изтъкна, единственото, което успя да привлече вниманието му и да го задържи, бе храната. А че ѝ се наслаждаваше така, сякаш ще е последната в живота му, никой нямаше съмнение.
Тортата пристигна малко след гостите, което изнерви допълнително Дефне. Макар никой от гостите, освен Корай, да не мислеше за храната, колкото за това, че всички са отново заедно, тя се притесняваше до момента, в който не отвори кутията и не се увери, че всичко е така, както го е искала.
Бяха наредени около масата и се смееха на поредната шега, когато чуха звънеца. Тъй като всички вече бяха тук, Дефне и Йомер се спогледаха озадачено. Тъкмо щяха да предположат, че Исо все пак е размислил и е дошъл, когато Неджми се изправи.
- Това трябва да са нашите!
Преди другите да са разбрали какво става, той се върна в трапезарията, водещ след себе си Суде и Андрю. Виковете им „Изненада” изплашиха Наз, дремеща в количката си, и тя нададе пронизителен писък. Всички скочиха, за да посрещнах новодошлите, докато Синан се опитваше да успокои дъщеря си, неспокойно въртяща се в ръцете му.
- Съжалявам!- Засмя се Суде, когато го погледна. Но щастливата ѝ усмивка не показваше въобще такова чувство.
- Кога дойдохте?- Йомер прегръщаше братовчеда си, докато тя следеше с очи племенниците си.- И защо не ни казахте?!
- Не започвай веднага! А и нима си очаквал, че ще пропусна рождения ден на тези малко ангелчета?!
- Откъде се обади сутринта?! И как успя да премълчиш?!- Попита Дефне, докато ѝ подаваше Ада.
- От Америка. Тъкмо щяхме да излизаме от вкъщи!- Отговори ѝ Суде веднага, щом нацелува малката. Ред беше на Берк.- Колко сте пораснали само!
- Вече са на годинка, няма шега!- Засмя се майка им.
- А тази принцеса тук. Може ли?!- Попита първо, преди да сложи длани на корема ѝ.- Леле колко е силна! Здравей, съкровище!
- Сега е ваш ред, нали знаеш?!- Пошушна ѝ Нихан, приближила се към тях.
- Знам!- Тихо изрече тя, докато галеше корема на снаха си.- Края на март?!
- Или началото на април.- Намигна ѝ Дефне.- Според Мелис може да родим и трите заедно, а може и да сме с по няколко дни или седмици разлика. Времето ще покаже! Надявам се тя да не ме измъчва толкова, колкото близнаците.
- Надявай се!- Целуна я Суде, след което се обърна отново към Ада и Берк.- Кой пораства днес? Я да видим колко големи сте станали?!
Щом Наз се успокои, а Суде и Андрю бяха прегърнати и целунати от всички за добре дошли, столовете бяха пренаредени и масата отново наобиколена. Имаше ястия като за цяла армия, което не убягна на Тюркян, кимаща доволно срещу внучка си. Самата Дефне преливаше от гордост, когато някой похвалеше това или онова, а Ипек щастливо разказваше как ѝ е обещала да я научи на повечето от рецептите.
Разрязаха тортата малко след осем. Бе направена като шахматна дъска, но вместо бели и черни, полетата бяха розови и сини. Такива бяха и фигурите, наредени по нея. Свещичката я духна малкия Исо, тъй като за забавление на всички събрали се Берк и Ада така и не разбраха какво точно трябва да направят. Това обаче не им попречи да опитат от тортата преди останалите, загребвайки с шепички от крема ѝ, докато Дефне се опитваше да ги накара да духнат свещта. Омазани до уши, тя бяха по- вкусни дори от самата торта, или поне така бе според думите на засмените им родители.
След като всички бяха преяли, но не и препили, дойде ред и на подаръците. Всеки един от тях бе старателно отварян и показван от Дефне, докато останалите жени се умиляваха. Малките дрешки, няколко играчки, музикални инструменти като за тяхната възраст. Имаше от всичко по много.
Йомер се бе оттеглил с Исо, Неджми и Синан в кабинета, а Андрю се забавляваше, дондуркайки Наз. Учудващо, без да го познава, тя се бе оставила в ръцете му и дори се усмихваше. Това бе докарало поредната криза на Ясемин, решила, че сигурно са подменили бебето ѝ в родилното. Не виждаше друго обяснение защо дъщеря ѝ е кротка с Андрю, Ипек или Корай, а бе неспокойна през повечето време с родителите си.
Гостите си тръгнаха късно. Всички бяха щастливи и не им се искаше да се разделят, но умората си казваше думата. Суде обеща утре по обяд да дойдат, за да се порадват хубаво на близнаците. А имаше и доста неща, които сигурно бе пропуснала и искаше да навакса с клюките. Дефне обеща, че ще я очаква в готовност и напомняйки на всички да карат внимателно, двамата с Йомер им помахаха за последно, преди да се приберат в къщата. Ипек бе горе, за да сложи децата да спят, а те се заеха с разчистването.
- Имам чувството, че заспивам права.- Оплака се Дефне, носеща поредната табла с чаши към кухнята.- Но ако легна, сигурно още два часа ще превъртам днешния ден в ума си.
- Вълнението ти дойде в повече, но затова утре ще почиваш. На малката госпожица ѝ трябва спокойствие!
- Тя не се оплаква, ти защо тогава се месиш? Нали така, мамино? Тати както винаги преувеличава! Ние сме си съвсем добре!
- Не съм казал, че не сте! Но просто не трябва да се преуморяваш, нито физически, нито емоционално. А трети ден подред не се спря, така че утре ще е ден за почивка. Мама не обича тази дума, сладка моя, но ще трябва да се постарае заради теб! Покажи, че си съгласна!
- Тя май спи. Или хич не я интересува какво си говорим, от час не е мръднала.
- Както казах, преуморени сте. Качи се и си легни, аз ще дойда след малко.
- Може да не повярваш, но ще те послушам. Но първо ще се изкъпя.
- Земята да не е спряла?!- Огледа се Йомер, преди да се засмее.- Извинявай!
Дефне се качваше, мърморейки си каква гадина е понякога съпругът ѝ. Умееше да я дразни, ядоса и разсмее едновременно. А тя точно затова го обичаше.
. мамашите не са ли го разчели вече 
/.....
А според руските проучвания, момчето до него работи в тази сфера и тъй като вчера се е подписал и на Баръш, и на Елчин в инстаграм, предполагат че Борко е купил къща на Елчин 
рускините сигурно вече знаят къде в кой град е къщата , та и адреса, на който е и естествено за каква сума! 
