♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 70

Публикувана: 27 май 2018, 15:46 ч.

Последно мнение: 11 юли 2018, 17:40 ч.

156 527

729

tempestad - Почетен член

# 305 16 юни 2018, 02:19 ч.

НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 196

Дефне се събуди посред нощ, толкова сигурна в решението си, че веднага събуди Йомер. Трябваха ѝ няколко опита, за да успее да го измъкне от страната на Морфей.
-   Айлийн!
-   Какво?!- Погледна я неразбиращо той.
-   Айлийн!
-   Коя е Айлийн? Какво говориш, Дефне? Кое време е?!
-   Айлийн ти казвам, Айлийн ще е!
-   Кой? Ако аз кажа женско име на сън, ще ме изгониш на момента от стаята!
-   Дъщеря ни, глупчо! Ще я кръстим Айлийн!
-   И го реши в… 4 часа сутринта?!
-   Сънувах го! Луната и ореола, който е около нея! Айлийн ще е!
-   Надявам се и тя да е красива като името, което си ѝ избрала!- Протегна се и я прегърна, а тя се настани в ръцете му.
-   Мисля, че тя сама си го е избрала, и просто ми го показа. Никога нямаше да се сетя, ако не бе съня! Аз бях се ориентирала към Бириджик или Мелек.
-   Ако искаш може да е с две имена, нали знаеш?!
-   Не, не. Айлийн е прекрасно име, няма нужда от допълнение.
-   Ако надеждите ми се сбъднат, значи и ще ѝ подхожда идеално. Бялата кожа, огнените къдрици, понякога хладния, понякога горещ поглед.- Описваше Йомер, докато палецът му галеше лицето ѝ.- Точно като теб!
-   Значи не си се отказал от идеята това да е мое копие? Ще видим…
-   Мислех, че сме установили изпълнението на желанията ми. Но някой явно все още има съмнения, така ли?!- Устните му бяха до ухото ѝ. От топлината на дъха му Дефне настръхна.- Ако пък не успеем този път, значи следващия ще трябва да се постараем още повече.
-   Решен си значи?!
-   Напълно!
Със смях тя се сгуши по плътно до него, внимавайки да не притесни бебето. Коремът ѝ бе пораснал с още няколко сантиметра и вчера с Ясемин бяха ходили на пазар, защото почти нищо вече не ѝ ставаше. А трябваше да купят и подаръци, защото до Нова година оставаха едва няколко дни.
-   Липсва ми работата!- Промърмори си Дефне, но той я чу.
-   От къде излезе това?
-   Извинявай. Мислех на глас.
-   Но явно е така, а аз не знам. Какво имаше предвид?
-   Вкъщи съм си повече от година. Идвала съм в офиса едва няколко пъти, тъй като става трудно с близнаците. А вече и новото бебе е на път. Перспективата е да си остана вкъщи поне още година, а сигурно и повече, защото няма да ми се иска да оставям никого от тях за повече от петнайсет минути. А искам да работя, да се върна към онова усещане, че съм полезна и с друго, а не само с грижата за децата и домакинството. Та аз наистина се превърнах в една най- обикновена домакиня!!! Липсва ми общуването с колегите, напрежението преди пускането на нова колекция, емоциите, когато пожънем успех. Сякаш съм изолирана от всичко това и понякога ме налягат съмнения, че никога повече няма да изпитам онези чувства. Звуча неблагодарно, нали? Като че ли не обичам децата и искам да избягам от тях. А е точно обратното- не мога да ги оставя дори за миг, какво остава да се върна на работа!
-   Защо не си говорила с мен? Не съм и подозирал, че се чувстваш така.
-   Защото ще решиш, че съм лоша майка. Самата аз си го мисля понякога!
-   Не е така, миличка! Не говори глупости!- Целуна я нежно, след което задържа погледа ѝ със своя.- Нормално е да се чувстваш така. Познавам те- ти си един от най- енергичните хора, които познавам. А стоенето вкъщи за теб е като да си затворена в клетка. Самият аз бих се почувствал така, сигурен съм!
-   Не исках да те притеснявам и с тези глупости. Имаш си достатъчно проблеми, за да мислиш и за моите емоционални кризи. А и няма какво да се направи по въпроса- ще продължа да рисувам вкъщи, а ти ще ми разказваш как върви във фирмата. Съжалявам, че повдигнах въпроса, забрави го!
-   Няма да стане! Искам да знам всичко, което става с теб! Не крий от мен нищо повече, става ли? Колкото и дребно да ти изглежда! Нали бяхме решили да сме напълно откровени един с друг?!
-   Просто не исках да те притеснявам. Извинявай!
-   Добре. Но не го прави повече. По- издръжлив съм, отколкото изглеждам!
Смехът ѝ го успокои и целувайки я за последно, Йомер ѝ напомни че е прекалено рано и имат още няколко часа, в които да си почиват. Удобно разположила глава на рамото му, с една ръка на корема си и друга, преметната през него, Дефне бързо се предаде, отплавайки отново в страната на сънищата. А Йомер, който вече бе напълно буден, остана, за да охранява съня ѝ.

Суде и Андрю си бяха заминали два дни след рождения ден на близнаците, но се върнаха, за да посрещнат Нова година с всички. Бяха се събрали в малък ресторант, защото Йомер не позволи на Дефне да организира нищо вкъщи. Достатъчно изморена бе покрай бебето и близнаците, за да подготвя тържество за около двайсетина човека. За рождение ден на Ада и Берк се бе съгласил, но това сега бе друго.
Собственик на заведението бе стар приятел на Неджми, така че бяха да затворили за други клиенти, осигурявайки им домашния уют, на който Дефне толкова държеше. Тъй като той и семейството му живееха в апартамента над ресторанта, гостите настояха и те да се присъединят към празненството им.
Имаше много музика и танци, а храната бе изцяло домашно приготвена, така че дори Тюркян одобри. Дефне настоя за няколко танца, като Йомер се съгласяваше само на бавните. Ясемин и Синан бяха оставили Наз на родителите му, поради което спокойно се забавляваха цяла вечер- нещо, което не им се бе случвало от раждането на малката. Дефне обаче нямаше на кого да повери Ада и Берк, просто защото всеки, на когото бе готова да се довери, бе тук. Затова и малките палавници присъстваха на тържеството, а за надзора наз тях отговаряше почти всеки. Ипек, Суде, Пънар или Андрю, Неджми или Синан- винаги имаше някой, който да ги забавлява и разсмива. Да ги носи на конче. Да им дава „тайно” някой сладкиш, докато Дефне се прави, че не вижда.
Самата тя изяде толкова нещо, че се чудеше къде го е побрала. Мелис и Нихан бяха след нея, но като че ли техните коремчета бяха по- големи от нейното. Йомер не спря да се смее пет минути, когато му сподели това си наблюдение. Увери я, че и на трите им коремчетата са еднакви и са точно такива, каквито трябва да бъдат на този етап от бременността,. След което отиде да се посмее на тревогите ѝ заедно с Исо и Сердар. Или поне тя така си мислеше, наблюдавайки смеещите се мъже, всеки следящ с поглед съпругата си из тъплата.
Точно в дванайсет мъжете гръмнаха шампанското и всички вдигнаха наздравица за поредната година, която бяха изжевели заедно и за тази, която ги очакваше. Зави им се свят от толкова целувки и прегръдки, но веднъж започнали, сякаш не можеха да се спрат. Корай обиколи всички, обяснявайки през плач колко е щастлив, че ги има и как не си представя живота без приятели като тях. А веднага след това започна да ги кълне, защото някой му е изял любимите сладкиши и пунша, който той толкова обича, също е свършил. Липсата на подаръци бе следващата му причина за изпадане в депресия.
По идея на Синан и Йомер, която всички единодушно подкрепиха, вместо да купуват подаръци, заедно събраха пари и част от тях дариха за ремонт на едно от училищата, на които Пасионис осигуряваше обувки за децата. Останалата част отидоха за нови дрехи и играчки на малчуганите, за да може празникът им да е истински.
Ада и Берк отдавна бяха клюмнали главички на раменете на родителите си, когато най- после таксито спря пред дома им. Придвижвайки се внимателно в полумрака, те изкачиха стъпалата и Йомер тъкмо отключваше, когато от някъде чу жално скимтене. Дефне го погледна, явно дочула същия шум и оставяйки полузаспалите деца на дивана в хола, двамата се върнаха да огледат навън. Светлината от телефоните им откри малко кученце, свило се в ъгъла на едно от стъпалата. Без дори да се замисли, Дефне седна до него и го гушна, говорейки му нежно. Йомер се опита да я вразуми, напомняйки че не знаят от къде е кучето и че може да е болно или дори бясно. Без да му обърне и грам внимание, Дефне внесе „малкото сладко бебе” в къщата, отправайки се директно към килера до кухнята. Извади един голям кашон, явно от някакви зеленчуци, и измъквайки незнайки откъде пухкави постелки, направи импровизирано легло за мъника. След това извади мляко от хладилника и се зае да го стопли, напълно глуха и сляпа за опитите на Йомер да я спре поне за миг. Предавайки се, той отиде да сложи децата да спят.
Когато слезе след половин час, Йомер откри Дефне седнала на пода и говореща на мъничето, лакомо пиещо от купичката с мляко. Бе се опитала да подсуши кученцето и сега козинката му стоеше като бодлички на таралеж, което го разсмя. Звукът накара и двамата да се обърнат към него, затова той пристъпи и седна до Дефне, почесвайки новия член на семейството им между ушите.
-   Много е сладичък, нали?!- Попита тя, сгушвайки се в него.- Винаги съм искала куче, но бебе не бе съгласна.
-   Знаеш, че само куче ни трябва сега, нали?- Пошегува се Йомер.
-   Аха. Идеалният новогодишен подарък!- Сериозно му отговори Дефне.

Виж целия пост

# 312 16 юни 2018, 13:03 ч.

Като гледам и Боре и кака са си много добре, сега очаквам и включване от Елка, кучета и Кито.

И Боре е много невъзпитан с шапка на масата Crossing Arms

, ако си мисли, че не се вижда или разпознава Sunglasses

" Тоа пък как не научи нещо от мен за две години!"

Джанъм, да вземеш да питаш Дафа как ще се казват трите ни котета, че аз сънувам ама нищо не разбирам Whistling

Айлин Ипликчи Crazy

Виж целия пост