♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 70

Елка на концерта...




https://www.instagram.com/p/Bk0eXLWFVsR/?taken-by=50_shades_elbar_

    


Заедно с Кита 

Диди,🤗 и не само с него!😜

Алекс  , цялата тайфа на едно място      Отдавна не се бяха показвали заедно 

Треньорът на Баъш е бил на концерта

Добро утро! 
Елчин и компания са били на културно мероприятие! 



От Габи!


Хубав ден!

Добро утро


Не си спомням някъде да съм го гледала този Теоман , но пък не е лошо момчето, а и предвид че ще е полицейски сериал, ми се струва че много ще си допаднат с Елка на екрана . Стига всичко това да се окаже истина

Добро утро 

Е как бе джанъм 

"Днешните придворни" с Борко- играеше Саваш, главна роля
"Кузей Гюней"/"Север Юг"- Бурак Чаталджълъ, брата на Бану
"Acil Ask Araniyor"-д-р Синан
"Майка" с Джансу Дере, играеше някакъв комисар

Гледала си поне едно, няма начин 

И нещо за разтоварване

Дефне лежеше по гръб, сложила ръце на корема си. Малкото съкровище вътре отново не ѝ даваше да спи, въртейки се като пумпал. Нито молбите, нито заплахите ѝ бяха чути. Оставаше ѝ надеждата Йомер да се върне час по- скоро, за да укроти зверчето.
Беше съжалила стократно, че го изпрати напразно до магазина. Сигурна бе, че синът им ѝ отмъщава за това. Бебето отсега се привързваше повече към Йомер и ставаше неспокойно, когато него го няма наоколо. Майка му обаче не бе съгласна с това.
Йомер я побъркваше. Напълно. Отчаяно. До лудост. Раждането наближаваше и единственото, за което той говореше, беше колко е нетърпелив тя да роди. Сякаш Дефне не беше?! Като че ли Йомер бе наддал двадесет килограма, които ежечасно се чудеше как ще свали?! Или той бе този, който имаше нужда от помощ, за да стане от леглото?! Той ли бе този, който не можеше дори сам да се облече или изкъпе?! Оставаха ѝ по- малко от три седмици и тя все по- често мислеше за големия ден, обливайки се в студена пот само от мисълта какво я очаква! Умираше от страх нещо да не се обърка, дали ще се справи, колко ли ще я боли? Беше чувала какво ли не, а и още си спомняше разказа на Нихан след раждането на Исо! Знаеше, че ще премине през Ада, докато роди толкова малко същество, което след това щеше да осмисли целия ѝ живот. Но дотогава…
Другият „проблем” бе самото бебе. Неспокойно от първия ден, в който започна да го усеща, малкото дяволче не ѝ бе отпуснало дори една спокойна нощ след края на петия месец. Сякаш никога не спеше и винаги искаше нещо за хапване. Йомер често се шегуваше, че прилича на Корай, което допълнително побъркваше Дефне. Нямаше да понесе дори мисълта сина ѝ да прилича на Корай! НЕ!
И в момента Йомер беше навън, за да им търси ягоди. През януари. И не че ѝ се ядяха толкова, но това бе единственото, което измисли, за да го изгони от вкъщи. Отново беше започнал да прекалява със загрижеността, опитвайки да я убеди другата седмица да влезе в болница, за да е под наблюдение през последните дни. Няколкото фалшиви контракции, които бе получила вчера, едва не му изкараха акъла. И Дефне се бе изплашила, но тъй като не бяха кой знае колко силни и лекарката я бе предупредила за тях, тя успя да остане спокойна след първия шок. Това в никакъв случай не можеше да се каже за Йомер.
Дефне още се смееше, припомняйки си паниката му, когато чу входната врата да се хлопва. Беше си дошъл. Затваряйки очи и успокоявайки дишането си, тя се отпусна в опит да изглежда заспала. Подскачащия ѝ корем обаче хич не ѝ помагаше.
-   Успокой се най- после! Две минутки, за толкова те моля!- Прошепна тя, докато броеше стъпките на Йомер по стълбите.- Само две минутки.
-   Дефне! Спиш ли?- Попита Йомер тихо, приближавайки се до нея. Остави нещо на шкафа, след което се наведе над нея, за да я целуне.- Спяща красавице?!
-   Мхм?!- Промърмори тя уж в съня си.
-   Дефне?! Ако сега заспиш после пак няма да мигнеш цяла нощ! Хайде, миличка, отвори очи!- Усещаше пръстите му, галещи лицето ѝ. Не искаше да спира.
-   Още две минути!- Изхленчи сърдито, след което опита да се завърти на една страна. Знаеше, че не може, но пък в съня си можеше да си помечтае.
-   Полека! Дефне, хайде скъпа, събуди се. Донесох ти ягоди!- Прошепна до ухото ѝ, след което устните му докоснаха врата ѝ.- Будна ли си?!
-   Неее!- Провлачи тя, потискайки смеха си. Значи все пак наистина бе успял! И то само за три часа?!
-   На мен така ми изглежда! Забързаният ти пулс ми нашепва,ч е май се забавляваш с опитите си да ме заблудиш. Така ли е?!- Целуваше рамото и шията ѝ, докато тя опитваше да удържи ръцете си, за да не обвият врата му.
-   Няма такова нещо! Лъжкиня ли ме наричаш?!- Обидено промърмори тя, без да отваря очи. Не можеше да го погледне и да не се разсмее.
-   Но не ми изглеждаш и заспала в момента! Какво да си мисля тогава?!
-   Не мисли! Легни до мен!
Усети как се намества до нея в своята половина, след което допира устни до корема ѝ. Шепнеше нещо на бебето, което бе замряло така, сякаш въобще го нямаше. Тази магия се отдаваше единствено на баща му.
-   Това не е честно! Аз съм му майка, аз се мъча, заради него, защо слуша теб, а не мен?!- Ядоса се тя.- Не е честно!
-   Мъжки работи са това, съжалявам!- Усмихна се Йомер, целувайки я по носа.- Следващото ще е момиче и ще слуша теб!
-   Да бе да! И тя ще е татина принцеса още от преди да се роди, сигурна съм! Уфф!
-   Мисли така: децата приличат на теб, затова изпитват твоите чувства, затова и предпочитат да слушат мен! Само ако и ти ме слушаше така!- Ухили се, докато тя обмисляше думите му. Когато последните достигнаха до съзнанието ѝ, тя го ощипа силно по ръката.- Охх!
-   Искам портокалов сок, прясно изцеден! И ананас!- Оплези му се тя, решавайки да си отмъсти.- Веднага!
-   А ягодите? Нали искаше тях?!- Отчаяно я погледна Йомер.
-   Ще ги изям, докато донесеш останалото!- Намигна му тя, отблъсквайки го от себе си.- Хайде, а после ще ти кажа какво искаме за вечеря!
-   При нормалните жени този период трае около месец. Защо при нас- вече почти шест?!- Мърмореше си Йомер, докато ставаше от леглото.
-   Съжалявам!- Направи се на тъжна Дефне, но не ѝ се получи.
-   Защо ли не ти вярвам?!- Целуна я той.- Не ставай, докато ме няма! Обичам ви!
-   И ние теб!
Протегна се за книгата и ягодите в минутата, в която вратата се затвори зад него. Понякога го съжаляваше, но тогава в ума ѝ изникваха всички моменти, в които я подлудяваше. И тези картини много бързо изтриваха съжалението ѝ, замествайки го с доволство. Така му се падаше на Йомер, щом не знаеше кога да замълчи! А уж тя бе бъбривата?!

Темпи  май доста се старае Дефо да поизмъчи Йомер! Ама той ще е идеалния баща!

Здравейте, Джанъм, твоята Дафа в перманентно състояние бременна, това какво означава, Йо е страстен, Дафа пие тик так вместо противозачатъчни или едно дете е израз на една голЕма любов:stuck_out_tongue_winking_eye:

Иначе и двете глави ми харесаха...те част от друг проект ли са или просто така:sad:

 

Просто така, джанъм  В такова настроение съм и използвам, докато идеите са ми в главата После може и да ги прибавя към новата история 

В мужчине главное - руки.

Руки. Сильные, нежные, умелые, искренние, талантливые, надёжные. Всё можно почувствовать по мужским рукам. Руки всё могут рассказать.. обнять, удержать, приласкать, построить ваш дом, донести твои сумки, унести тебя в рай, взять тебя и украсть у всех, у самой себя, у глупых мыслей о невозможности, о преградах, о логично ли и как было в прошлый раз.. украсть для себя, для тебя, для вас, для жизни, для счастья.

Чувствуешь? Его руки - они могут всё. Для тебя. Ради вас. Он молчит и обнимает, смотрит на дорогу и держит твою ладонь в своей, спит и прижимает тебя к себе. Любовь мужчины в его руках. И когда ты понимаешь, что он не хочет от тебя их забирать никогда.. отдаёшь в них свою жизнь.

В женщине главное - желание отдать себя в руки мужчине. Всю.

Права си джанъм   гледаба съм ..... само едно от изброените  
това с Борко - Днешните придворни хич и не знам за какво иде реч   ама и нали знаеш, че аз само с бг букви