За забранените, непознатите, "отхвърлените" творци в българската литература

Мисля, че и в този списък, и в съществуващите учебници винаги е отсъствал един голям писател- Чудомир. Жалко.

А аз смятам, че поезията на Борис Христов и на Ивайло Балабанов трябва да се изучава в училище. От този списък - Радой Ралин.

Става дума за автори, пострадали от комунистическия режим.

Благодаря ти за линка, ^^^Тинка^^^. Трябва да се говори за тези неща.

Само че това, че някой е пострадал от комунистическия режим, не го прави автоматично добър поет или писател. Някои от поместените произведения в този списък са откровено слаби и със спорна художествена стойност.

Яна Язова има чудесен роман "Левски" и още исторически романи, но също са били забранени.

Не точно забранени, а откраднати и неиздавани. "Левски" е един от най-добрите романи за Васил Левски, "Соленият залив" също е много хубав, както и детските й книжки.

Георги Марков - поместени са основно репортажите му. Те са есета, очерци, пътеписи, но не са точно литературни произведения. Напълно съм съгласна, че ако някой е бил забранен, ограничен или репресиран, това не го прави добър писател автоматично.

Блага Димитрова ми е трудно да се съглася, че е забранена. Издават я, даже филми се правят по книгите й.

Още не съм чела "Калуня-Каля". Не я виждам в списъка.

Не автор като цяло, а конкретно произведение – https://www.slovo.bg/old/smirnenski/gestdevl.htm
Самият автор е тачен от режима, но доста избирателно.

Едно от най-любимите евър!!!!!!!!!!!!!!

Ооо, да! Още го помня.

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

За декадент има страхотно чувство за хумор : ))
За жалост трябваше да пиша за революционната му поезия на изпита за университета.

Отсъства Фани Попова-Мутафова, от която Антон Дончев открадва ръкописа на великата "Време разделно".
 

г, кажи повече, моля! За пръв път чувам за ръкопис на Фани Попова-Мутафова.

Николай Хайтов опитва да краде от Яна Язова романа за Левски  и от бележките на лекар от Родопите за "Дивите разкази". 

Няма и Илия Мусаков, обявен за фашистки писател.

Чудесна тема, благодаря!
От всички посочени тук автори най-много ме интересува  Яна Язова. Жалко за съдбата й и за нея.

Не само на Язова съдбата... Почнах да чета тази Христоматия, ужасни неща има в предговора, ужасни съдби. Съжалявам от сърце, че в България не се обсъждат тези зверства, а всичко се свежда до "билетчето беше 6 стотинки".

Горещо препоръчвам "Задочни репортажи за България" на Георги Марков.

Аз не виждам Фани Попова-Мутафова в този списък.

А за какъв списък говорите, това е Христоматия със съдържание, подбрано от редактор - няма как да включва всички.

Може би логиката на изключването ѝ е тази, че Фани Попова-Мутафова не е била забранена през целия социалистически режим. В началото му, разбира се, изпада в немилост, защото преди установяването на Народната република е пропагандирала фашистки тези. И това не е приписана щампа (каквато е при някои други автори), тя действително е увлечена по тази идеология:

"С гениален усет Бенито Мусолини схвана, че демографската задача е една от основните, върху които ще се гради всяко обновително национално движение (...). Забележителен е култът, който сам фюрерът Адолф Хитлер има към детето. Същите грижи, същите принципи на хитлеристка Германия намираме и във фашистка Италия. (...) За японеца е известно, че е роден войник. Японката е родена майка..." - тук изглежда възхвалява страните от Тристранния пакт. Извадките са от книгата ѝ "Новата българка" (1942). И в нея, и в други публикации в пресата, тя възхвалява фашизма и националсоциализма. Така че след идването на новия режим пак с малко се отървава, предвид факта, че други автори - и без подобни убеждения - загубват живота си.

Към 60-те години, когато режимът започва да укланя в националистическа насока - се оказва, че Фани Попова-Мутафова добре приляга на новата идеологическа линия. Тогава е реабилитирана. Историческите ѝ романи са преиздадени - могат да се намерят в почти всяка семейна библиотека от периода на зрелия социализъм.

Съпругът на Фани - Чавдар Мутафов - за мен е далеч по-интересен и оригинален автор. Модернист, с много различна стилистика, по-сложен като мислене. Хубаво е, че произведенията му "Дилетант" и "Марионетки" вече фигурират, ако не в училищния, поне в университетския литературен канон.

Благодаря за христоматията.
На Инкьов знам само приказките и древногръцките легенди - различни и оригинални. Децата ги знаят наизуст, приказките са записвани аудио от автора.

Няма как всичко да се учи в училище. Според мен не е целта децата да прочетат всички съществуващи книги, а да се научат да ценят добрата книга.

Не съм компетентна да определя кой автор на мястото на кого да влезе в програмата. Но непременно трябва да се каже на децата, че е имало такова време, когато хора са били преследвани и даже убивани заради книгите им. И да се прочетат някои неща, за да се чудят децата как е било възможно това изобщо да стане.

С удоволствие ще прочета тази христоматия, без някой да ми я преподава в училище.

Преиздавала е под огромна цензура и доста корекции, не е можела да издава. Била е изнудена да подари свои неиздадени ръкописи. На ченгето Антон Дончев му е даден вариант, върху който да работи и той го публикува от свое име. Тя умира в мизерия, а след смъртта й Държавна сигурност запечатват стаичката, в която живее, и конфискуват всички писмени следи за творчеството й.
За мен "Време разделно" е писан от жена. А и нищо преди и след него няма общо нито със стила, нито със стилистиката, нито с убедителността му.

Може и да е била увлечена по тази идеология, имайки предвид, че България става съюзник в края на Първата Световна.
Спомням си 'Дъщерята на Калояна' от четирилогията й Асеновци. Много ми хареса!

Радвам се, че го няма в училищната програма! Като си представя какви драми би предизвикала у майки и дечица живописната му лексика, какви изсмукани от пръстите тези биха породили разкошните му разкази - хайде, няма нужда, по-добре да си го четем за кеф!

Всъщност Чудомир присъстваше в учебната програма преди 20 и кусур години.

Ох, да, не  бях погледнала нещата от тази страна. Тезата за "именентната дихотомия в образа на Как'Сийка" може да докара световъртеж. 

И на мен така ми се струва, но не помня какво точно

То Вазов им бил чужд и неразбираем на младото поколение, пък представям си как ще смелят Чудомир...

В момента съм връчила на Нейна Кифленска Светлост "Реви, Марко" да го преразкаже от името на неутрален разказвач, за да се готви за 7-класната одисея, която я чака догодина. Чувам я как се хили като зелка от нейната стая. Значи, бива. И младото поколение вдява нещичко от уникалния му хумор.

„Калуня-каля” на Георги Божинов. Стиска гърлото до последния ред. Уникално повествование.
Художествено произведение е, не е част от учебниците по история. Затова не подкрепям мнения,че авторът изопачавал действителността (робство/присъствие).
Рових за информация за съдбата на автора. Как съм го пропускала досега...

Така е, много ярко си спомням неуспешния опит да прочетем Косачи в час. Всички бяхме налягали под чиновете.

Георги Райчев /1882-1947г/
Винаги съм се чудела, защо това име е толкова непознато,  а би трябвало да се  постави сред най-големите в българската белетристика. Може би защото в творческите си търсения е създал доста различни като стил и стойност произведения. Но дори само няколко от разказите му са достатъчни, за да му отредят място на ненадминат майстор на психологическия анализ. 

Един от тях - https://chitanka.info/text/14322-grjah