Купих "Ние, Удавниците" (хванах 1 от последните бройки), а също и "Морска книга" скоро ще имате отзиви. Морето ме зове. Швеция ме зове. Северният ледовит океан ме зове.
Виж целия пост
Фентъзи и фантастика - Тема 15
- Публикувана: 6 юни 2018, 17:34 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2018, 13:41 ч.
# 285
24 авг. 2018, 15:11 ч.
# 287
24 авг. 2018, 16:59 ч.
визирах "Морска книга", но всъщност там героите са норвежци.
При всички случаи утре и вдругиден чакайте ревюта.
П.С. здравата се оръсих - 22 лева за "ние Удавниците", 4 лева за експресна поръчка, и 17 лева за "морска книга". Нея определено са я надули като цена - като обем е два пъти по-малка от "ние удавниците"
Засега съм на 75 стр, където свършва първата история (Ботушите) от романа? сборника?
веднага ми прави впечатление стила. Не обичам подробни сравнения, но той нещо средно между стила на Ерих Мария Ремарк (На Западния фронт нищо ново) и на Стайнбек (ул.Консервна). Авторът пише доста изчистено, кратки изречения, но в същото време те с много описателни откъм прилагателни. И ни носят доста информация.
К.Йенсен не се притеснява, че може да скандализира някого и ни представя войната в целия й ужас. Авторът не подхожда с излишна романтика към героите си, а напротив - показва грубият циничен живот. Сред героите му има страхливци, подлеци, глупаци...
Карстен Йенсен ни показва живота на моряците - такъв какъвто е , без да бъде опакован в "розова хартия". Някои от тези моряци се връщат у дома, други -не, но за тези които се върнат животът им е променен завинаги. ...
Отдавна не съм попадал на толкова добро произведение, като се запази и нататък така.
Виж целия пост
При всички случаи утре и вдругиден чакайте ревюта.
П.С. здравата се оръсих - 22 лева за "ние Удавниците", 4 лева за експресна поръчка, и 17 лева за "морска книга". Нея определено са я надули като цена - като обем е два пъти по-малка от "ние удавниците"
Засега съм на 75 стр, където свършва първата история (Ботушите) от романа? сборника?
веднага ми прави впечатление стила. Не обичам подробни сравнения, но той нещо средно между стила на Ерих Мария Ремарк (На Западния фронт нищо ново) и на Стайнбек (ул.Консервна). Авторът пише доста изчистено, кратки изречения, но в същото време те с много описателни откъм прилагателни. И ни носят доста информация.
К.Йенсен не се притеснява, че може да скандализира някого и ни представя войната в целия й ужас. Авторът не подхожда с излишна романтика към героите си, а напротив - показва грубият циничен живот. Сред героите му има страхливци, подлеци, глупаци...
Карстен Йенсен ни показва живота на моряците - такъв какъвто е , без да бъде опакован в "розова хартия". Някои от тези моряци се връщат у дома, други -не, но за тези които се върнат животът им е променен завинаги. ...
Отдавна не съм попадал на толкова добро произведение, като се запази и нататък така.
# 288
25 авг. 2018, 07:44 ч.
Такааа, отдавна не съм се разписвала 
Преди лятната отпуска успях да довърша Пожарникаря на Джо Хил. Много ми хареса цялата история. Лесно се чете, абе добре е. Не съм чела Рога, но се замислям да си я взема.
Лятото на страха на Дан Симънс прочетох на плажа. Харесвам Симънс, харесах и тази книга. Много ми хареса описанието на детството от 60те години и ми стана мъчно, че моите деца няма как да изживеят подобна свобода. Дори нашето поколение не е имало такова детство...
Последно прочетох Артемида - Анди Уеър. Става за четене, но не е като Марсианеца. Има опит за подобно чувство за хумор, но е само опит.
Сега започнах Спящите красавици - Стивън и Оуен Кинг, но също така започнах и работа, така че не знам колко време ще я влача. Прочела съм към 90-100 стр. До сега и ми харесва, но аз съм всеядна на Кинг, така че мнението ми не е меродавно 😊
Виж целия пост
Преди лятната отпуска успях да довърша Пожарникаря на Джо Хил. Много ми хареса цялата история. Лесно се чете, абе добре е. Не съм чела Рога, но се замислям да си я взема.Лятото на страха на Дан Симънс прочетох на плажа. Харесвам Симънс, харесах и тази книга. Много ми хареса описанието на детството от 60те години и ми стана мъчно, че моите деца няма как да изживеят подобна свобода. Дори нашето поколение не е имало такова детство...
Последно прочетох Артемида - Анди Уеър. Става за четене, но не е като Марсианеца. Има опит за подобно чувство за хумор, но е само опит.
Сега започнах Спящите красавици - Стивън и Оуен Кинг, но също така започнах и работа, така че не знам колко време ще я влача. Прочела съм към 90-100 стр. До сега и ми харесва, но аз съм всеядна на Кинг, така че мнението ми не е меродавно 😊
# 289
25 авг. 2018, 11:12 ч.
първо изчетох - Морска книга на Мортен Стрьокнес. Книгата не ми хареса по същата причина, по която навремето не хареса и Хемингуей. Пълна е факти и някакви случки, непряки реч, обаче действие-нъц. И така до края на книгата. Двама приятели излизат да ловят гренландка акула
АВторът използва стила на Дж.Джером но е по-обран. Какво имам предвид - героят например говори как излиза на лов за гренландка акула и изведнъж се отплесва да говори каква е гренландската акула, колко голяма, къде се среща, какво яде. Минава половин -една страничка героят среща кашалот. Героят започва да описва кашалотите....и т.н.
Ако разглеждате книгата като пътеводител на океаните тя ще е много-интересна. Но ак искате художествено четиво - скука.
Тъпото е, че книгата е залята от реклами колко е велика, а сравнения с нея са с Моби Дик, както и с Историята на Йона, та очаквах нещо съвсем друго.
Същевременно прочетох първите 4 истории от сборника " ние удавниците" и стигнах да 262 стр. ИСториите са свързани, но в същото време са са самостоятели - както бе и в Гоблин, но тук са по-тематично свързане. Стилът на автора е уникален, бъка от реализъм, а в същото време е досат сбит в изреченията. К.Йенсен не е спестил детайли, с цел да ни щади, но пък му се получава много добре, словото му, макар да не е изящно, не и словоблудно, стегнато и изглежда изключително достоверно, макар да е художествена измислица.
Виж целия пост
Скрит текст:
и до края на книгата не я улавят.
АВторът използва стила на Дж.Джером но е по-обран. Какво имам предвид - героят например говори как излиза на лов за гренландка акула и изведнъж се отплесва да говори каква е гренландската акула, колко голяма, къде се среща, какво яде. Минава половин -една страничка героят среща кашалот. Героят започва да описва кашалотите....и т.н.
Ако разглеждате книгата като пътеводител на океаните тя ще е много-интересна. Но ак искате художествено четиво - скука.
Тъпото е, че книгата е залята от реклами колко е велика, а сравнения с нея са с Моби Дик, както и с Историята на Йона, та очаквах нещо съвсем друго.
Същевременно прочетох първите 4 истории от сборника " ние удавниците" и стигнах да 262 стр. ИСториите са свързани, но в същото време са са самостоятели - както бе и в Гоблин, но тук са по-тематично свързане. Стилът на автора е уникален, бъка от реализъм, а в същото време е досат сбит в изреченията. К.Йенсен не е спестил детайли, с цел да ни щади, но пък му се получава много добре, словото му, макар да не е изящно, не и словоблудно, стегнато и изглежда изключително достоверно, макар да е художествена измислица.
# 291
27 авг. 2018, 16:15 ч.
Да се отчета с книгите които прочетох докато бях в отпуска. „Колелото на Осхайм“ - трета книга от„Войната на Червената кралица“ на Марк Лорънс, добра е трилогията, но "Принцът на тръните ми хареса повече. "Брилянтните" на Маркъс Сейки, очаквах повече от книгата, героите ми бяха някак схематични, но ще прочета следващите книги, ако ги издадат. "Време на мъчения" и "Игра на духове" на Джон Конъли, там е ясно Чарли Паркър срещу паднали ангели и зли духове. Фен съм на автора и най-вече на Чарли Паркър, та съм малко пристрастна. И за десерт първата книга от трилогията на Браян Маклелан - "Барутният маг". Книгата ме изненада много приятно и много ме е яд, че не започнах първо с тази трилогия, щях да си я прочета спокойно, а сега от вечер на вечер, но няма как.
Виж целия пост
# 292
27 авг. 2018, 16:39 ч.
Приключих и последната част на мускетаро-драконското недоразумение. Бога ми, до последно не разбрах причината за включването на тези дракони, освен едно публично изпепеляване на част от Париж, дето и с експлозиви или банално подпалвачество можеше да се случи.
Иначе на тийн сериал може и добре да стоят.
За оправяне на вкуса прочетох едно стиймпънк криминале, с елементи на научна фантастика (тип Светослав Минков или Беляев), "Доктор Стъклен". И там е можело да мине без фантастиката, ама да не се втелясвам, бива си я книжката.
Виж целия пост
Иначе на тийн сериал може и добре да стоят.
За оправяне на вкуса прочетох едно стиймпънк криминале, с елементи на научна фантастика (тип Светослав Минков или Беляев), "Доктор Стъклен". И там е можело да мине без фантастиката, ама да не се втелясвам, бива си я книжката.
# 293
27 авг. 2018, 18:51 ч.
Меган, радвам се че си подхванала Барутните магове. Нестандартна книга е, и вярвам ще ти бъде интересна. Аз толкова съм писал положителни ревюта за трилогията, че повече за нея няма да пиша. Само ще кажа едно - в началото Маклелън е мислил да имитира Мъглороден (не случайно има толкова четки от Сандърсън), а нататък е променил доста неща и е създал цял пълнокравен сетинг с най-различни видове магия. На мен Тамас ми стана любимец, както и инспектор Адамат.
"Брилянтните" за мен започна добре, но накрая малко се форсираха неща, в смисъл героят много бързо повярва, че лошите са добри, а добрите- лоши. Очаквах повече убеждаване.
Стигнах до 578 стр. на Ние удавниците. от много отдавна не съм чел нещо което така да ме възвиси (изключвам Душата на ИМператора на Сандърсън)
не мога да се сържа и ще дам спойлер за суровия реализъм на автора
Бичът, глава II, "Ние удавниците", Карстен Йенесен
и
Тиф, чутовни ли са нещата в чудовищната] команда? На мен тази книга никога не ми е била от любимите.
Апропо - докъде стигна с Нощна стража?:
Виж целия пост
"Брилянтните" за мен започна добре, но накрая малко се форсираха неща, в смисъл героят много бързо повярва, че лошите са добри, а добрите- лоши. Очаквах повече убеждаване.
Стигнах до 578 стр. на Ние удавниците. от много отдавна не съм чел нещо което така да ме възвиси (изключвам Душата на ИМператора на Сандърсън)
не мога да се сържа и ще дам спойлер за суровия реализъм на автора
Скрит текст:
.Трябваше да се наредим на опашка за ударите. В класа на Исагер бяхме 70 момчета и всички трябваше да минем покрай него, един по един, стегнали мускулите си в очакване на удара. Най-големите от нас бяха свикнали на бой и носеха много. Но ужасените си сърца нямаше как да подготвим. А очакваният удар винаги е по-лош от неочаквания.
На най-малките устите им затрепериха още преди да са се приближили до учителят Исагер. Ударът по врата беше тяхното кръщене.
В час ги очакваха по-лоши неща
На най-малките устите им затрепериха още преди да са се приближили до учителят Исагер. Ударът по врата беше тяхното кръщене.
В час ги очакваха по-лоши неща
Бичът, глава II, "Ние удавниците", Карстен Йенесен
и
Скрит текст:
Ботушите, глава I, "Ние удавниците", Карстен Йенесен"Нямаше време за мислене. На палубата цареше смут и безредие. Някакъв офицел с бесен поглед изрева на Ейнар да върви до мачтата заедно с щурмана и един войник. В заповедтта нямаше смисъл но Ейнар й се подчини. В същия момент войникът падна в локва кръв. Сякаш нещо го бе ракъсало отвъре. В гърдите му зейна дупка, от която бликна кръв. Ейнар вид око да се пръва в червено и череп да се откъсва от тялто. Забележителна гледка - от светлорозовия мозък лисват капцици, сякаш е каша, в която някой е пльоснал с дървената лъжица"
Тиф, чутовни ли са нещата в чудовищната] команда? На мен тази книга никога не ми е била от любимите.
Апропо - докъде стигна с Нощна стража?:
# 294
27 авг. 2018, 19:15 ч.
Тъкмо гледам „Барутният маг“, от утре се надявам да започне Голямото четене (Дано не е Голямото мързелуване), че МП излиза в отпуск и ще правим дълга почивка.
Но виждам шест книги, не три:
––––––––––––––––––––––––––––––––
Още съм на първа част и не мога да дам категорично мнение, но засега ми допада 
. Имах тегави моменти, но потръгна.
Виж целия пост
Меган, радвам се че си подхванала Барутните магове. Нестандартна книга е, и вярвам ще ти бъде интересна. Аз толкова съм писал положителни ревюта за трилогията, че повече за нея няма да пиша.
Но виждам шест книги, не три:
Скрит текст:
Защо пишеш "трилогия"? Последните три книги, нямат ли връзка с първите три?Promise of Blood (2013) Кръвен обет, изд. „MBG books“, София (2015), прев. Радин Григоров
The Crimson Campaign (2014) Алената кампания, изд. „MBG books“, София (2016), прев. Радин Григоров
The Autumn Republic (2015) Есенната република, изд. „MBG books“, София (2017), прев. Радин Григоров; Катрин Якимова-Желева
Ghosts of the Tristan Basin (2016)
The Mad Lancers (2017)
Siege of Tilpur (2018)
The Crimson Campaign (2014) Алената кампания, изд. „MBG books“, София (2016), прев. Радин Григоров
The Autumn Republic (2015) Есенната република, изд. „MBG books“, София (2017), прев. Радин Григоров; Катрин Якимова-Желева
Ghosts of the Tristan Basin (2016)
The Mad Lancers (2017)
Siege of Tilpur (2018)
––––––––––––––––––––––––––––––––
Приключих и последната част на мускетаро-драконското недоразумение. Бога ми, до последно не разбрах причината за включването на тези дракони, освен едно публично изпепеляване на част от Париж, дето и с експлозиви или банално подпалвачество можеше да се случи.
Иначе на тийн сериал може и добре да стоят.
Иначе на тийн сериал може и добре да стоят.
. Имах тегави моменти, но потръгна.
# 295
27 авг. 2018, 19:32 ч.
Не съм напълно сигурен, но май някой (Ангел дъст???) писа, че ще има редица допълващи истории, част от които вече са обяснени в основната трилогия-*** Барутните магове - Алената Кампания - Есенната Република. Така - наистина ще има втора трилогия на Маклелън - действието ще се започне 10 години след края на Есенната република - но дали тя ще бъде преведена в България и ако са - кога?* - идея си нямам. в последно време МБГ като че са спрели да издават книги и са се съсредоточили към ролевите игри, въпреки че твърдят, че продължават да издават книги.
*Gods of Blood and Powder trilogy** - последната книга от тази трилогия излиза през 2019, едва ли е нормално да очакваме превод на трилогията по-рано от 2020. ИЗдателствата предпочитат да превеждат завършени поредици, след случая с Мартин
**Sins of Empire (2017)
Wrath of Empire (May 15, 2018)
Blood of Empire (June 13, 2019)
***например за времето през Което Вльора и Таниел са сгодени и живеят във Фратрастра, или пък за приключенията на инспектор Адамат през младостта му.
Виж целия пост
*Gods of Blood and Powder trilogy** - последната книга от тази трилогия излиза през 2019, едва ли е нормално да очакваме превод на трилогията по-рано от 2020. ИЗдателствата предпочитат да превеждат завършени поредици, след случая с Мартин
**Sins of Empire (2017)
Wrath of Empire (May 15, 2018)
Blood of Empire (June 13, 2019)
***например за времето през Което Вльора и Таниел са сгодени и живеят във Фратрастра, или пък за приключенията на инспектор Адамат през младостта му.
# 296
27 авг. 2018, 19:56 ч.
Да, имаше за една от трилогиите обяснено, обаче дали беше за тази. 
.
Отмятам, добавям и накрая- пълна каша.
Виж целия пост
.Отмятам, добавям и накрая- пълна каша
.
# 297
27 авг. 2018, 20:02 ч.
До момента има една официалан трилогия излязла на Български - Барутните магове, и втора която се пише Gods of Blood and Powder trilogy - и продължава действието 10 години след втората.
има и много новели, които са просто разкази, които допълват действието, ако четеш Барутните магове спокойно можеш да ги пропуснеш. (
Novellas and Short Stories
Eleven novellas and short stories set in the world of The Powder Mage trilogy were released:
Hope's End (2013)
The Girl of Hrusch Avenue (2013)
Forsworn (2014)
The Face in the Window (2014)
Servant of the Crown (2014)
Murder at the Kinnen Hotel (2014)
Return to Honor (2015)
Green-Eyed Vipers (2015)
Ghosts of the Tristan Basin (2016)
The Mad Lancers (2017)
Siege of Tilpur (2017)
Виж целия пост
има и много новели, които са просто разкази, които допълват действието, ако четеш Барутните магове спокойно можеш да ги пропуснеш. (
Скрит текст:
Айде, цяла книга за любовта на Вльора и Таниел и последвалите събития във Фратрастра- който се интересува всичко е разказано на пет реда в края на втора книга и после на още две страници в средата на трета книга от Барутните Магове)
Novellas and Short Stories
Eleven novellas and short stories set in the world of The Powder Mage trilogy were released:
Hope's End (2013)
The Girl of Hrusch Avenue (2013)
Forsworn (2014)
The Face in the Window (2014)
Servant of the Crown (2014)
Murder at the Kinnen Hotel (2014)
Return to Honor (2015)
Green-Eyed Vipers (2015)
Ghosts of the Tristan Basin (2016)
The Mad Lancers (2017)
Siege of Tilpur (2017)
# 298
27 авг. 2018, 20:09 ч.
“Барутният маг” е завършена трилогия, проверих преди да я започна.
Виж целия пост
Да, имаше за една от трилогиите обяснено, обаче дали беше за тази. .
Отмятам, добавям и накрая- пълна каша.
.Отмятам, добавям и накрая- пълна каша
.
Препоръчани теми