Турско иго / османско владичество, кръвен данък / набор, насилствено помохамеданчване...

Не - ти си измисляш свои интерпретации. Учениците учат написаното в учебника и преразказват със свои думи. Не са папагали. Не са длъжни да харесват един или друг владетел или историческа личност, нито да използват същите думи като автора на учебника.

Че нали баш комунистите ни напълниха главите с тия глупости, понеже им беше удобно да поддържат у българите омраза към турците.

Но да се върнем на терминологията, защото аз твърдя, че историята, като наука, разбира се има такава и неразбирането и води не само до двойки в училище и пропаст в общата култура, а и да каша в главата.

Да вземем за пример жител на Османската империя, да кажем Иван, нейде от средногорието, овчар,, женен и с дребна челяд. По вашему той е бил роб. Кой е неговият собственик?

Тоест, историците от края на 19 век до 1944 година са писали, че българското население е цъфтяло по време на Империята? Може ли източници? Не съм историк, учила съм история по времето на комунизма,  така че историята, която съм учила е според вас мисинтерпретация на реалността. Понеже опезицията на вашето становище твърди, че историята е пренаписана с друга цел, излиза че най-достоверни ще са източниците преди 1944 година.

По отношение на гърците, изобщо общували ли сте с гърци???? Ами че те мразят турците повече от нас!

Термините при точните науки са безспорни, но при хуманитарните не е точно така. Докажи, че османското владичество е термин, а не синоним на турско робство. Ако е термин, е задължително да се употреби, ако е синоним, е въпрос на желание.
Думата роб сама по себе си не е исторически термин и може да се използва според разбиранията на конкретния човек.

Ми, да, как не ги е срам!
То, никой от нас не е имал баби, дядовци и род, пострадал от турците, а само лошите комуняги ни заблуждаваха, че да ни смразят с тия толкова мили " съжители"!
Които дори не са носели оръжие, когато са посетили Батак, за да поговорят мирно и с любов с населението да не създава размирици.

Добре че дойдохте вие- новите комунисти с по- прогресивните идеи- вместо интернационализъм, либерастия до посиняване, че да разберем къде била скрита истината.

Напротив, роб, робство е точно дефиниран термин и има юридическо съдържание, свързан е с граждански права и право на собственост.


Как така си измисляш интерпретации на историята и няма терминология, нали след урока има терминологичен речник, боже, не ми казвайте, че сега завършват училище и вярват че хуманитарните науки нямат терминология, имам ученик...

Добре, разбрахме, че роб означава човек, който е собственост на друго лице. Може и на държавата, но да не усложняваме нещата. Та кой е собственика на нашия сънародник,  Иван чобанина?

Батак е бил "посетен" от българомохамедани, не от турци.

"Сега вече се приближавахме към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали от дрехи и парчета изгнило месо. Въздухът е тежък, с омайваща до припадък миризма, която се увеличава все повече с нашето придвижване напред. Всичко започва да става ужасно. Училището е от едната страна на пътя, черквата – от другата. Ако се съди по останалите стърчащи стени, училището е било обширна хубава сграда, годна да приеме двеста или триста деца. Под камъните и боклука, които покриват пода на височина от няколко фута, лежат костите и пепелта на 200 жени и деца, живи изгорели между тези четири стени. Точно край училищната сграда има широка, недълбока яма. Две седмици след клането в нея били погребани сто тела. Но кучетата са ги изровили отчасти. Вода е напълнила ямата и сега тя се е превърнала в ужасен резервоар за утайките от канализационната система, с плуващи наоколо или наполовина стърчащи в калта човешки останки. Наблизо, върху брега на малка рекичка, която прекосява селото, има дъскорезница. Вирът под нейното колело беше пълен с мъртви тела, които плаваха из водата. Бреговете на рекичката са били по едно време буквално покрити с трупове на мъже и жени, млади момичета и деца, които са лежали там, разкапващи се на слънцето, изяждани от кучетата. Но милостивото небе изляло пороен дъжд над тях, малката рекичка придошла, отвлякла телата и ги разпиляла далеч надолу по своите брегове, през тесните канали и тъмните дефилета, под добелите храсти и сенчестите гори, на четиридесет мили разстояние, чак до Пещера и дори до Пазарджик. Влязохме в черковния двор. Миризмата тук беше толкова лоша, че беше почти невъзможно да се пристъпи. Взехме тютюн в шепите си и като го държахме до носовете си, продължихме нашето разследване.

Черквата не беше много широка, заобиколена от ниска каменна стена, затваряща малък черковен двор, около петдесет ярда широк и седемдесет и пет ярда дълъг. Отначало ние не забелязахме нищо особено. Зловонието беше толкова голямо, че едва можехме да погледнем около нас. Видяхме, че мястото е затрупано с камъни и боклук на височина от пет до шест фута по-високо от нивото на улицата, и след инспекция открихме, че това, което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, е в действителност огромна грамада от човешки трупове, покрити отгоре с тънка наслойка от камъни. Целият черковен двор е изпълнен с тях на дълбочина от три до четири фута и ужасната миризма идва именно оттам. Няколко седмици след клането била получена заповед да бъдат погребани мъртвите. Но зловонието по това време станало толкова смъртоносно, че е било невъзможно да се изпълни заповедта или дори да се остане в съседство до селото. Хората, изпратени да свършат тази работа, се задоволили с погребването на няколко тела, хвърлили малко пръст върху други, така както са ги намерили, а тук, в черковния двор, те направили опит да покрият безкрайната грамада от разкапани човешки тела с хвърляне на камъни и боклук през оградната стена, без да посмеят да влезнат вътре. Те са постигнали това само частично. Оттогава кучетата са били на работа там и от тази чудовищна гробница сега можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце – в ужасна безредица. Казаха ни, че тук, само в този малък черковен двор, лежат три хиляди души и ние можем добре да го повярваме. Това беше ужасяващо зрелище – зрелище, което ще ни преследва цял живот. Малки къдрави главици се показваха там, в разкапващата се маса, смазани под тежките камъни; малко краче, дълго колкото пръст, на което месото, преди да има време да се разложи, бе силно изсъхнало от ужасната горещина; малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали; деца, които са умрели сред писъци от уплаха и ужас; млади момичета, погинали в плач, ридания и молби за милост; майки, умрели в усилие да заслонят със слабите си тела своите малки дечица... Всички те лежат тук заедно, разпадащи се в една ужасна маса. Ceга те са млъкнали завинаги. Няма сълзи, нито викове, нито писъци от ужас, нито молби за милост. Житото изгнива по нивите, а жътварите гният тук – в черковния двор."

А, да, но не разбрахте, че юридическият термин е политкоректния термин според интересите на властимащите, докато истинският термин, този на преживелите " нещото" е друг.
Но, не е интересен нито за тях, нито за вас.

И да, Иван чобанина е бил поданик на империята- направи си труда да видиш правата му, но не е имал право на собственост върху земите си.
Можел е да ги обработва, да ги наследява, но и не да се разпорежда с тях.
Да изреждам и другите му " права" пред теб, няма смисъл.

"Мнозина се стараят да докажат, че Портата не само не е заповядвала да се извършат станалите ужаси в България, но даже че не е знаела за тях. Но има много причини да ни карат да предполагаме, че Абдул-Керим-паша, сердар - екрем, изпратен в Едирне за усмиряване на бунта и сетне главнокомандващ на турската войска в Сърбия, Хюсеин-Авни-паша, бившия военен министър, и Митхад-паша са знаели твърде добре за българските ужаси, ако и да не са ги сами възбудили. Но, във всеки случай, лицата, които особено са се отличавали със своята жестокост и варварство, са получили награди от турското правителство, а тия,които са се стараели да дейстуват законно и им е било жално да проливат невинна кръв, едвам избягнаха наказанието.“

Бързия влак, леко досадно почна да става.


Това не е ли типично по принцип за феодализма навсякъде? Преди турците какво е можел да прави Иван със земята? Всичко си е собственост на феодала.

„Говорят, че всичките зверства в България са направени от нередовните войски, над които турското правителство няма никакъв контрол и затова Портата за тях не е отговорна, а напротив, била би твърде радостна, ако да можеше да удържи башибозуците. За зла чест множество факти доказват лъжовността на един подобен поглед. Ако турското правителство действително искрено осъждаше станалите ужаси, то би подложило на примерно наказание главните предводители на башибозуците. В действителност Шевкет паша, който изгори село Пазарджик (?) и уби почти всичките му жители по един най-възмутителен начин, получи високо назначение при султанския дворец в Цариград. Още по - красноречив е примерът на Ахмед ага, юзбашията или капитана на една рота башибозуци. Той също така се прослави с жестокостта си, изби 8,000 жители в Батак, изгори в училището 200 жени и деца и искаше да направи прах и пепел града Пловдив, което не го остави да направи пловдивския губернатор, насетне за това отчислен. Изобщо той е един низък, невеж, даже неграмотен варварин и при все това той е направен паша и
е назначен —сякаш за подигравка над европейските искания за справедливост, член на комисията, учредена да съди башибозуците. Да се обяснят подобни непонятни факти е твърде лесно —тия люде са изпълнявали желанията и намеренията на своето правителство, за да не кажем, неговите преки заповеди и, естествено, са приели заслужените награди.”

При всички случаи е имал много повече права в/у земята от гражданина на социалестическа България.

Аз съм от тези които са учили по Тошово време история.
Бях в четвърти клас когато чух за Батак за първи път, тогава по онова време започвахме
да я учим историята.
Класната ни преподаваше история. Тя е била на посещение в Батак и е имала шанска да
срещне една стара баба, която е оцеляла от клането. Тогава е била шест годишно момиченце.
Та тази баба е запазила спомени от онези грозни времена в Батак. То няма начин дори да си толкова
малък, това което си видял да не ти остане като отпечатък цял живот.

Но не си спомням тази учителка така да е преподавала материала си, че ние децата да мразим
другарчетата си турчета.
Незнам, може би съм имала шанса, а и моите съученици също, да попадаме на учители по истроия
не само в началният курс но и до края на средното ни образование които не ни учеха да мразим.
Това го пиша за онези които писаха, че сме учени да мразим.

"По на юг, в един дол имаше трупове на около 100 души жени и деца; там имаше малки деца, хващани за крака и умъртвени, като са били удряни о земята. Други, съвсем малки, още в повои, и връз тях турени тежки камъне та така затиснати са умрели. После по Тахтаджик-балкан намерихме измрели деца, хвърлени по пътя при Курбалъка, при сборното място, деца в пелени, хвърлени, умрели. По-насам имаше едно новородено и оставено голичко."