Турско иго / османско владичество, кръвен данък / набор, насилствено помохамеданчване...

Бързия влак, откъде вадиш тая комунистическа пропаганда?

Тук ми направи впечатление аналогията с новите европейци посрещнати с отворени обятия днес, в западна Европа, а е писано преди стотици години...


„За да проумеете, как могат турците хладнокръвно, изкусно и добросъвестно да лъжат, необходимо е сами да видите всичко, което аз видях в България. Аз съм пътувал много, но да си кажа правото, досега не можах да постигна до какво коварство може да дойде човек. Просто не е за вярване, с какъв честен искрен и сериозен тон турците лъжат и затова не е чудно дето се мамят най-скептичните, недоверчиви умове. Тук говорят така добросъвестно и с такова познаване на нещата, щото вие неволно се убеждавате в пълното съответствие на техните мнения с вашите възгледи и чувства. Те разбират доброто не по-зле от вас и затова струва ви се невъзможно, щото те за правят зло и, само като се убедите със собствените си очи, че те целенасочено, хладнокръвно лъжат, вие започвате да разбирате всичката дълбочина на коварството им. Има случаи, като сегашния, когато истината може да се провери, но ние нямахме възможност да проверяваме чутото и неволно трябваше да им се вярва. Необходимо е особено устройство на ума, за да се съмнявате във всяка дума, която ви казват, а европейците не се отличават с подобен навик, който се придобива от детинство. Ето защо европейците постоянно биват изигравани и измамвани на Изток.”

Историята е субективна наука. Даже наука не е правилното наименование, но в момента не се сещам за друго. Спорът за историята е спор без край.
В конкретния случай, потомството на Стефчов, на османлиите, ще защитават позицията, че било присъствие, владичество или всичко друго, което да омекоти игото. Потомците на Левски, Ботев ще защитават позицията, че османците стабилно са си деребействали по нашите земи. (И имената Стефчов, Левски и Ботев са просто метафора, да не се хванете за клечката…)
Присъствие – ами старите хора казват, Гости ден, два… ама 5 века? Нагло си е.
Владичество – какво означава, да владеят, да властват. Когато владееш един народ, какви са правата на този народ? Никакви. Най-низшо стоящия човек на властващите е с повече права от най-висшия човек на владените.
Каквото и наименование да сложите все едно. Моята субективност, предадена от рода ми е, че си е било иго. Тя няма да се промени докато съм жива, така я предавам и на децата си, а те с времето ще си изградят тяхно мнение.
Колкото и аргументи да извадите, че и в другите империи  е имало жестокости, аз съм българка и родовата ми памет е българска.
Но по темата, че нещо се разводни. Виждам има няколко последователи на автора, които са съгласни, че едва ли не, по време на османското иго, българите са се чувствали добре, преди малко прочетох, че и права са имали – идва ми в повече. Трима от героите ни бяха обрисувани като психопат убиец, комерсиален, неискрен. Добре! Такива са в неговите очи. Но как така не каза една лоша дума за един османлия? И те са имали герои – техни си герои. Виждам, че и неговите подгласнички така и не обелват дума за отвратителното изказване за нечестните, комерсиални, психопати убийци. Те настояват за обективната история. За тяхната обективна история.
Затова и спрях да участвам в този безсмислен спор. Всеки ще си дърпа чергата към неговото верую и няма да отстъпи. Но проблема не е в това. Разбира се, че всеки ще си защитава позицията. Проблема за мен… и точно за това си позволих да участвам в тази тема бяха грозните характеристики дадени от един българин за българи. Същият този човек не си позволи такова изказване за османлиите. През глава се втурнахте да доказвате, че Левски бил обесен за убийство. Защо? Защо го правите това? И не, не искам отговор, аз си имам мнение и каквото и да кажете, за мен е все едно. Прочетох всички коментари в темата, отговор си имам.

Това е от писмата на Макгахан, известен журналист, който е изпратен да опровергае зверствата и да докаже прословутото съжителство.

Писано е много преди комунизма, не виждаш ли че е посетил Батак 3 месеца след клането?

Какво все ви гони този комунизъм не знам...

Ами през комунизма беше възродителния процес, не могат да им го простят.

Аз също не съм възпитана да мразя турците. И изобщо, в градовете с висок процент турско население смесените приятелства бяха съвсем нормални. По-интимните отношения бяха табу. А и кой да ме учи да ги мразя, след като баба ми, отраснала в турско село, говореща турски, ме мъкнеше на баклава у приятелките й туркини или пък ги посрещаше у нас. Не че не сме си коментирали, че Х е туркиня, но тя пак ни е била приятелка. Та така, без надменен тон, биене в гърдите и изобщо осъзнаване какви сме, бяхме толерантни. Чувствахме се неудобно от съучениците с нови имена, от старите приятели, към които не знаем с какво име да се обърнем. После ги изпратихме на голямата екскурзия. Иначе вярвахме, че Левски е герой, а Баташкото клане е факт.

Трият ми постовете. Само избрани потребителки могат да раздават квалификации.

Ироничен беше коментарът, проверих какво е.

„И така, ето в какво положение се намират сега българите. От една страна анархия, притеснения, тирания, жестокости и варварство; от друга—нещастие, унижение, сиромашия, безчестие, страх, отчаяние. И има още хора възпитани, просветени, образовани, които уверяват, че това трябва така да остане, че всичко трябва да си върви по старому, че всичко е благополучно. У тия хора, разбира се, няма нито сърце, нито чувства, нито състрадание. Виждал ли е светът някога подобно зрелище? Пред нас стои народ слаб, безпомощен, в младенчество, без име, народ-сираче, захвърлено посред могъщите народи, от които той напразно чака помощ и покровителство, горкият, захвърлен от съдбата, роден в неволя, но с благородни стремежи към нещо по-добро.
Той се старае да се възпита, да се образова, да се развие, опитва се да излезе от
положението на роба и дивака, но той се намира във властта на един варварин, който с дяволско зло го унищожава, позори, бие, терзае, докато най-сетне неговите вопли не достигнат до глухата, удивена Европа. При това зрелище присъствуват две нации. От едната страна стои народът, роднина по кръв и език, неотдавна излязъл от робското състояние и още досега смятан от Европа за варварин, но душата на когото гори от благородна, човеколюбива жажда да помогне на слабия, злочест брат. От другата страна ние виждаме друг народ, могъщ, горделив със своята сила, образование, развитие и християнски стремежи, стоящ на върха на цивилизацията, на науката, изкуството, литературата, военните подвизи, а най-главното —на свободата и на свободните учреждения —народ, който се гордее с това, че не само всичките му граждани са свободни, но е свободен всеки човек, който стъпи във вълшебния кръг на пределите му. И представителите на този народ, като изповядват тази религия, в основата на която лежи любовта към човечеството и състраданието към злочестите, говорят: „Не, този мъченик народ няма да получи помощ, той е длъжен да си остане в унизително робство; него трябва да го грабят и мъчат, жените и децата му трябва да безчестят; жилищата му трябва да изгарят дивите варвари, които го командуват; тоя младенец, подхвърлен народ, роден роб и напразно умоляващ облечените в ризници
европейски гиганти, няма да получи помощ, ще остане навеки роб на дивия, пияния тиранин, защото ..., защото ...“

Да те светна- Джанюариъс Макгахан- виден и закоравял комунист.
http://www.168chasa.bg/Article/854433

Не е само той, като го изчетеш, ще ти посоча и други.

Оставянето на българските чети да действат свободно, без контрол, е дало още по-лош резултат (ако това въобще е възможно) в района на Кукуш. В първите седмици от войната като гарнизон на града са оставени само няколко български редовни войници. Единствената власт, която е могла да накара хората да й се подчиняват, била властта на ръководителя на четите от град Щип, която той упражнявал с помощта на комисия от местни български първенци. Тази комисия съставяла списъци за целия район, в които всеки мюсюлманин е оценен. Цифрата би могла да представлява нещо като поголовен данък, но всъщност си остава чист откуп. За да могат да платят този откуп, турците често пъти се принуждавали да продадат всичко, което притежават. По-късно пристига една чета, командвана от някой си Дончев, един изключително жесток войвода. Той действал на своя глава, за което по-късно е отлъчен и осъден на смърт от Вътрешната македонска революционна организация. Говори се, че в един ден е изгорил 345 турски къщи в селата Райново, Планица и Кукуртево, затварял хора в джамиите и ги изгарял живи или ги е разстрелвал, когато се опитвали да бягат. Говори се, че бандата на Дончев избивала жени и деца; това твърдение се потвърждава и от европейци, които имат много местни източници на информация. Един разказ за тези събития е публикуван от отец Мишел, ръководител на френската католическа мисия в Кукуш (вж. приложение А6). С този разказ се е злоупотребявало и той е бил изопачел в някои гръцки и френски вестници, като че ли събитията се отнасят до действия на българската редовна армия непосредствено преди Втората война. Но той несъмнено дава вярна представа за изстъпленията, извършени от българските чети през есента на 1912 година.

Едно твърдение на местен турчин, жител на града, когото един европеец ни препоръча като честен свидетел, се намира в приложение А7. Тук трябва да се добави, че показанията на отец Мишел, общо взето, се потвърждават от протестантските мисионери, работили в същия район. В продължение на няколко седмици българските чети в района на Кукуш провеждали съвсем

71

необезпокоявано своите набези за грабителство и изтребление. Съществуват многобройни доказателства, че те са заклали стотици обезоръжени и освободени от военна служба турски войници, които са се предали на гърците при Солун и са пътували през Кукуш на път за домовете си в Северна Македония.

Чия е била земята, която е обработвал и върху която е живеел Иван? Спахилък, вакъф или султанска? Можел  ли да я продава примерно?

Посочва се, че за избиването на турци в град Серес наскоро след неговото завземане са отговорни редовните български власти. Тук е имало голям български гарнизон, както и редовна администрация. Ние разполагаме с пълни показания от водача на турската общественост в Серес, които се потвърждават от австрийския вицеконсул (по народност грък), както и от други гръцки жители. Показанията са неизбежно пристрастни и преувеличени, но за нещастие в главните си очертания те се потвърждават от едно поверително изложение, направено пред нас от един американец, развивал активна дейност след масовото избиване, за да облекчи тежкото положение на мюсюлманите. Събитията, предшестващи това клане, са твърде неясни. Дадени били няколко мистериозни изстрела. Предполага се, че редовни турски войници са се криели в града (ние не знаем до каква степен това е вярно). При едно благосклонно тълкуване на обстоятелствата би било справедливо да се предположи, че българските власти са се страхували от въстание. Това би могло да обясни, но не и да извини последвалото клане. Турският вариант на инцидента е даден в (приложение А8). Цифрите дадени от турци и гърци положително са преувеличени - те варират от 600 до 5000 убити. Нашият източник на информация, а именно цитираният американец, който е внимателен и почтен човек с дълъг личен опит в Македония, приема като възможен брой на убитите в града най-много двеста души. Той твърди, че изтреблението е било умишлено и непровокирано и че е било придружено от масови грабежи и от безчинства с много турски жени и деца. Подобни ексцеси са извършвани и в селата. Хората, провинили се в тези жестокости, са главно македонски комитаджии, действали пред очите на българските военни власти, които са разполагали с предостатъчно редовни войски в Серес, за да могат да ги контролират.

Само не мога да разбера, какво общо има турското робство с описаното от теб през 1912г.?

А, сетих се- прословутият виц " А, вие защо биете негрите" в действие.

Да бе, и аз този въпрос щях да й задам на Александра.


Нали в темата се обсъжда по-ранен период от историята?

Нека споменем тук широко прилаганата от българите практика за насилствено покръстване в християнската вяра. Помаците са българи по народност и език, които в даден период от турското завоевание са били насилствено принудени да приемат Исляма. Те не говорят турски език и са запазили някои от традиционните спомени на християнското си минало. Но в повечето Случаи обстоятелствата са ги направили фанатични мюсюлмани. Техният брой в новоосвободените територии възлиза на не по-малко от 80 хиляди, съсредоточени главно на север и на изток от Неврокоп Светият синод на Българската православна църква е възприел план за масово връщане към християнството, като много често Синодът разчита на подкрепа от военните и цивилните власти, а също така несъмнено и от страна на въстаническите чети. Обикновено не е било нужно да се прилага някакво реално насилие; заплахите, подкрепени с наличието на явна сила и власт, гарантираща тяхното прилагане, се оказва достатъчна, за да накара цели села да се подчинят и да извършат покръстването. Това е систематично прилагана политика. Много време преди избухването на Втората балканска война помаците в повечето от районите външно са се подчинявали на Българската православна църква и с привидно усърдие присъствали на богослужението и проповедите на свещениците и монахините, изпратени от Светия синод, за да ги наставляват в основните принципи на християнството. Това отклонение влиза в ярко противоречие с толерантността, която българското царство обикновено проявява спрямо мюсюлманите, живеещи в неговите граници, и трябва да се счита за едно от най-малко извинимите бруталности по време на войната. Светият синод се аргументира с пояснението, че тъй като сила е била приложена за покръстване на християните в Исляма, то справедливо било отново да бъде прилагана сила в обратния процес. Такива доводи представляват още едно доказателство, че народите, чието съзнание в продължение на векове се е оформяло от принципите за отплатата и от практиката на отмъщението, клонят към едно общо ниво на деградация.