Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 8

Няма на кого да ги оставям, освен ако баща им не благоволи да ги вземе събота и неделя, но "много работи" и не винаги го прави. Или пък не ги взима на пук. На него най-любимото му наказание към мен беше да си гледам децата. Сега, зимата, става още по-трудно и не намирам решение. От работа се прибираме вкъщи и просто си седим трите. Да излезем в парка - студено. Остава варианта - по гостита, май така ще процедираме.

Лече,варианта зимата е по гостита или на местенца с детски кът.Аз като го заведа някъде и той се залепя за децата и забравя за мен.

О, проблемът с нов мъж го има и при мен:) Обаче постигнахме някакъв баланс по въпроса: търси се татко с момче на нейната възраст и куче. Иначе не е съгласна Но по принцип знае, че повечето ми приятели са мъже и че излизам с тях. Няма как, познаваме се от 25 години и винаги са били част от живота ми.

това е много по-добре, отколкото приятелите ти да бъдат жени. 

Аз имам и такива, но през годините някак останаха повече мъже Като приятели, разбира се:) И както установих, значително по-лесно ми е да си говоря с мъже на различни теми, отколкото със жени. Имам две наистина много добри приятелки. С едната до скоро бяхме неразделни, за съжаление се промениха много обстоятелствата. С другата не мога за абсолютно всичко да говоря, защото сме в една среда. Затова ми останаха мъжете за споделяне, реване и лекуването на душевните рани

Здравейте, момичета и момчета! Приемате ли ме или не покривам критериите - разведена с две деца, но отскоро съжителствам с нов човек. Май не съм самотен родител, знам ли...

Добре дошла с пожелания за повечко хубави моменти с новия човек:)

Благодаря!!! Снощи, когато той се прибра от командировка и видях как синът ми изтича и го гушна, без да го пусне поне минута, си отдъхнах най-накрая. Мисля, че се справихме с промития от баща му мозък и можем спокойно да гледаме напред. Аз се радвам, че децата ми харесват приятелката на баща си и въпреки че все още не я познавам, съм благоразположена, защото откакто тя се появи, бившият ми мъж явно е спрял да злобее по мой адрес и си има нови интереси.
Дъщеря ми много обича моя приятел, засега идилията е пълна. От около година сме заедно.

това е много важно за душевното спокойствие на всички ви:) особено на теб. Много добре те разбирам. Много мисля и аз по въпроса за нов мъж в живота ми (не че има такъв, но се надявам) и много се чудя как ще го приеме дъщеря ми, какви ще ги свърши бившия и така нататък. Страх ме е до ужас Обаче имам разрешение да търся татко с момче на годините на моята и задължително да имат куче....Сложна работа.

Ева,добре дошла.С пожелания за хубави моменти с новия мъж.

Ева, как децата приеха новия мъж? Че и това ме гложди... Иначе добре дошла

Дъщеря ми е надарена с природна мъдрост и зрялост. Още след първата среща отсече: има добра душа. И го прие с отворено сърце, бих казала, че го обича и го следва като кученце. Синът ми е с малко тежък характер и не беше свикнал да има мъж до мен, дори когато бях омъжена, баща им не вземаше дейно участие в семейния живот. Ревнуваше несъмнено. Така че с него беше по-трудно, особено като се има предвид, че баща им вложи огромно старание да се изкара бял и добър, а мен да очерни като разрушителката на семейството. Но все пак леко мина и периодът със сина ми. Капитулира пред добротата и грижите, които приятелят ми полага за тях. Той не се държи с тях като с идиотчета, имам предвид не се прави на шут, за да им се хареса. Говори им като на разумни същества, когато сгафят някъде спокойно им посочва грешките и последиците от тях. И не на последно място той играе с тях. Научи ги на някои правила в домакинството и за моя изненада откликват с желание. С него определено са по-дисциплинирани и дори проявяват инициатива да участват според силите си в приготвяне на вечерята и други такива и се състезават да получат похвала.
Струва ми се, че усещат какво значи да имат баща. Наричат го по име, никога не бих поискала от тях да му казват татко.
Но и аз бях откровена с тях за всичко освен за част от причините за развода. Не съм крила, че имам нов приятел, не съм се срамувала и те са усетили, че нещата са сериозни. Виждам ги сега напълно спокойни и поведенческите проблеми на сина ми в училище са вече в миналото, надявам се.

Ева,колко са големи децата?

15 и 8 години.

Ева, добре дошла сред нас! И от мен пожелания за безоблачен семеен живот с новия човек до теб.
Относно новата половинка до таткото. Май наистина това може да окаже доста добро влияние на тези таковци, които преди това са мили не съвсем адекватно поведение и отношение. Аз от известно време подозирам, че таткото на дъщеря ми си има нова половинка. Говори чат-пат за някаква колежка, която има момиченце по-голямо от нашето с няколко години. Споменава за неща, които колежката му била споделила с него по повод взаимоотношения баща-дъщеря и проблреми в ежедневието на една майка. И горе-долу откакто взе да говори за тази колежка се държи доста по-адекватно от преди. Сякаш израсна в някои отношения. Не съм му задавала въпрос в прав текст, защото не мисля, че е моя работа да му се меся. Ако реши сам да сподели с мен за подобна връзка, ще го подкрепя. Дори ще се радвам за него, защото беше доста болезнен период и за двама ни времето, в което той се опитваше да ме убеди да се съберем отново.

А аз самата нямам нов човек до себе си. Мисля, че съм почти готова да се появи такъв, но ме е страх дали ще се случат нещата хармонично и ще се спогодят ли двамата с щерката. Това, което ти споделяш ми вдъхва доза оптимизъм в това отношение и може би подхранва леко надеждите, които тая...