Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 8

  • 43 585
  • 777
# 90
Здравейте!

Аз се чудя как да постъпя в следната ситуация. Щерката (5-годишна) от известно време категорично отказва да говори с баща си по телефон и по скайп. Радва му се когато идва да я види, но всеки път когато той ме помоли да я чуе или види по скайп, се налага да я уговарям много сериозно преди това и дори веднъж я подкупих с киндерче. Тя по принцип не обича да говори по телефона. Дори с мен не иска да се чува по телефона. Но ако на таткото му кажа "Тя не иска да говори", се боя, че ще го приеме сякаш лъжа и нарочно не му давам да се чуе с детето, а може пък и да се почувства наранен, че дъщеря му не иска да говори с него. От друга страна ми е съвестно, че буквално я насилвам да прави нещо, което тя не иска. А таткото живее в другия край на България и рядко има възможност да дойде да я види. Иска ми се да съхраня контакта между тях някак, но не и като насилвам детето за тези разговори.
Май доста объркано го написах, но ако някой е успял да разбере нещо, приемам съвети.
Виж целия пост
# 91
Не си го написала объркано.Напротив.
И твоята както и повечето деца,си проявява характера.От друга страна,мъжете са честолюбиви,а това може да го нарани и в един момента,просто да забрави за нея.Знам ли?!Но пък и ти не трябва да я насилваш,рискуваш по този начин да го намрази с нещо,което я караш насила да направи.Златната среда е изхода,може би първо трябва да бъде заинтригувана с нещо и след това да последва разговор с баща и.А не примерно" Виж какво съкровище,баща ти се обажда и иска да те чуе".Едва ли малката принцеса ще се трогне от това,че баща и иска да я чуе или види.
Виж целия пост
# 92
Моят на вашата възраст с нищо не можех да го накарам да поздрави баба ми и дядо ми по телефона-все се сърдеха, милите.
Сега, на 8, едва го карам да се чуе с майка ми, а и с други хора. И аз подкупвам.
Аз като му звъня като е при бнд, казва само едно изречение, ако благоволи, и затваря.
Като не му е интересно, да го насилвам ли.
Дано татко й не се сърди, но- деца...
Виж целия пост
# 93
И моя го мина този период.Сега пък понякога сам иска да се обажда на баща му.
Виж целия пост
# 94
моята е на 9 и рядко проявява интерес да говори с баща си по телефона. В началото, когато проима телефон, й беше интересно, но за месец отшумя. Всъщност, не само с него. И по вайбър не отговаря веднага, а когато реши:) Проблемът е наистина как да се каже деликатно на таткото, че просто детето така е решило. С приятелки моята говори дълго и напоително, с мен, когато е при баща си, максимум две минути. След като стана свидетел на този начин на комуникиране на детето с мен, се кротна и разбра, че не съм настроила детето срещу него. Никакъв интерес нямат децата да си говорят със възрастни. На мен обикновено ми звъни с някакъв компютърен проблем, или кога ще я водя някъде, или нещо подобно, а не за да ми каже, че й липсвам:) Най-много по вайбър да изразява чувства, ама пак за кратко.
Виж целия пост
# 95
Благодаря на всички! Ще видя какво ще правя в крайна сметка, но май е най-добре да успея по някакъв начин да оясня на таткото, че тя просто не обича да говори по телефона. Криво ми е, защото аз на негово място сигурно щях да откача без поне да чуя гласа на детето.
Виж целия пост
# 96
pandachina Според мен не насилвай детето ти да говори с баща си щом самото дете не желае.Като не обича да говори по телефон кажи на бащата,че детето не обича да говори по телефон.Като порасне голяма ако иска ще говори с баща си по телефон.Или пробвайте с вайбър може да и е интересно.И това е вариант.
Виж целия пост
# 97
И моя не иска(ше).Казвах на баща му ,че не иска.То моето дете ,като каже че няма да направи нещо няма да го направи.Ако го карам се заформя още по -голям панаир.И цялата улица вече разбира,че той не иска ,а аз го карам насила.
Като му купух телефон ,казах на баща му да му звъни на него.Миии не вдигал.Е,аз какво да направя.И така.Кога вдига,кога -не и аз не ги знам вече.
То и на мен не ми се говори всеки път с хората ,та на детето ли ?
Дори да измислиш решение то ще е временно и всеки път трябва да измисляш ново и ново...
А и всъщност детето не изпитва нужда да говори с него.Той постепенно излиза от живота и.Все едно говори с непознат.
Виж целия пост
# 98
И мотите деца не искат да говорят по телефона или скайп и не е защото не харесват или не чувстват близък другия . Нямам съвет.
Виж целия пост
# 99
 Аз се включвам както винаги след 100 месеца и направо в темата за говорене по телефона надявайки се всички да сте добре и дечица също... Heart Eyes
Някои големи хора не обичат да говорят по телефона, може така да е и с малките човечовци. Според мен трябва да се разбере дали само с бащи, баби и дядовци се случва това нежелание или по принцип не проявява интерес към слушалките.
Моят няма такъв проблем по принцип, но в малкото пъти в които е проявил интерес да говори с баща си се е отказвал после. Очевидно при тях я има и езиковата бариера и съм му казала, че може и денонощно да се чува с баща си ако иска стига да се опита да му говори на английски или ще се научи на италиански и тогава. Желанието изчезва веднага щом чуе за говорене на какъвто и да е език, а напоследък се светна, че няма нужда в крайна сметка да се напъва щом и баща му не го прави JoyДецата усещат неловките ситуации явно безпогрешно и ако е само нежелание за разговор с определен човек си има някаква скрита причина. Въпроса е каква е Simple Smile
Виж целия пост
# 100
Хоп, и аз тука. Преди 1 година се изнесох, от няколко месец вече и документално да уредени нещата.
Трудничко е, но пък това спокойствие.... Simple Smile

За говоренето по телефона - моите говорят всяка вечер с баща си, за около 2-3 минути общо.

Аз имам следния проблем. Може да се каже, че сама си ги отгледах, още преди да се разведа. И децата са станали зависими от мен. Приемат ме за тяхна собственост, защото не са свикнали да имам други ангажименти освен работата. Не знам как да го оправя това, като реално аз и сега нямам време да отделя време за себе си. Да ги оставя на някого, защото ще излизам. Пътувам, излизам, ама като ги вземе баща им, пък те тогава не знаят какво правя... Въобще един порочен кръг... Откакто сме си само трите пък хептен са отгоре ми...
Виж целия пост
# 101
И аз минах наскоро през това. Обясних на дъщеря ми, че аз също съм човек и за да е спокойна и щастлива тя, аз също трябва да съм такава. Също така й казах, че това се получава, когато имам малко лично пространство без нея. Обясних, че я обичам и че това, че искам да излизам без нея не означава, че това се променя. Тя се съгласи и вече имам официално разрешение от  нея да излизам без нея Joy Joy Joy Наистина, не си позволявам да излизам за цяла нощ, винаги се старая да се прибера преди полунощ. нищо, че е заспала, винаги я целувам и галя, когато се прибера. Но мина цяла година от раздялата с баща й, преди да си позволя изобщо да мисля за самостоятелно излизане без нея. Иначе, когато е при баща си, винаги излизам. Въпросът е да стане постепенно и да остават с човек, когото обичат и са спокойни с него. Но с говорене и обясняване нещата ще се получат, сега даже ме пита няма ли да излизам, че стана пак спокойна Joy Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 102
Моя син (9г 4м.) от 2-3 години рядко изявява желание да излиза с мен особено по магазини.Ако кажа ,че отивам на магазин той не идва.Вечер излизам с него.На мен ми е кофти без него.Пък и всички ще ме питат за него и защо не съм го взела.Той е много общителен и си намира компания и игри.Не ми виси на врата.Един път (на 6-7г) отиде на чужда сватба.Бяхме седнали на механа и малко след нас започна сватбата.Игра с децата и по едно време го гледам седнал на сватбарска маса и си хапва.
Иначе като общо сме си залепени и ние.Но то друг начин няма.Ако има баби ,лели и др. роднини наблизо да вземат често детето няма да е така.Но сега единствената му опора съм аз.След още 2-3 години няма да е така и едва ще го виждам.
Виж целия пост
# 103
Прекалено са малки, за да ги оставям вечер сами, пък и като цял (7г и 5г). Просто в чисто социалния живот са свикнали да са на първо място, най-вече голямата. Някак си е приела ролята на "мъжа" вкъщи. Прави ми забележка как съм облечена, че се гримирам (сложих си спирала), пък не дай си Боже - мъж. Там ревността пламва от раз и не се отлепя от мен ако говоря с някой мъж, да не изтърве нещо.
Виж целия пост
# 104
Лече,Деси е много права.Ако има кой да ти помага ще ги оставяш с него и няма да те търсят.Аз съм излизала без моето дете,но го оставям на нашите и не ме търси.Само един път не знам защо беше решил,че ще реве за мен и не бяха могли да го залъжат и се прибрах набързо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия